В двора на женския манастир „Преподобна Петка Българска“ в село Копривец започва градеж на църква. Изкопите за основите са направени, вече начева същинският строеж, показва ни мястото, където ще се издигне храмът, игуменката на обителта Мелания. 
Манастирската църква в Копривец е един от храмовете, за които е направил дарения най-прочутият български старец, който поразяваше с благочестивостта, с християнската си смирена вяра и всепосветеност - дядо Добри от село Байлово. В последните години той се превърна в символ на вярата - когато стана ясно, че повече от скромно облеченият старец, застанал на входа в катедралния храм „Св.Александър Невски“ в София, протяга ръка с паничка, не за да проси за себе си, а за да измолва щедрост у богомолците, които прекрачват храма, и да дарява събраните пари на църкви и манастири. 
Безподобният пример на смирения старец го превърна в легенда
И когато дядо Добри почина на 13 февруари тази година на 103-годишна възраст, веднага се заговори, че той трябва да бъде канонизиран за светец. Дали трябва, или не, какво е нужно за канонизирането и дали изобщо това канонизиране е нужно, на кого и защо - това са въпроси, на които тепърва ще се очаква да дойдат отговорите. Но фактът си остава факт: дядо Добри, който беше най-щедрият частен дарител на „Св.Александър Невски“ /35 700 лева/, и след кончината си ще вълнува съзнанието на боголюбивия народ. Най-вече с това, че е дарявал не само за столични храмове, но и за неголеми църкви в провинциални градчета и селца. 
Едно от тези селца е китният Копривец. Да, дядо Добри е първият дарител за църквата, която предстои да бъде вдигната в двора на обителта, казва игумения Мелания. Самата тя е в манастира от април 2013 година, идва тук от Соколския манастир, където е служила на Бога 11 години. А 
през юни същата 2013 година дядо Добри пристига в Копривецкия манастир
Интересът му бил предизвикан от историята на обителта - това е единственият български манастир, който е вдигнат по времето на социализма, осветен е през 1989 година, няколко месеца, преди да падне несменяемият „пръв партиен и държавен ръководител“ Тодор Живков. 
„Идваше обикновено с кола, караха го две момичета - едната се казва Снежка, другата е Лилето. През юни 2013-а дойде със Снежка. Тогава дари на манастира около 6000 лева. Даже стана малко неловко. Дядо Добри даде паричките и поиска разписка с печат, с което се удостоверява дарението. А аз нямам печат! Стана голямо напрежение, дядо Добри даже се разсърди. Опитахме се да открием отец Емилиян, тогавашния игумен на трите манастира - Басарбовския, „Света Марина“ и нашия. Не можахме да го намерим. Много неловко се получи. Повиках още две жени, да свидетелстват... После стана ясно, че когато преди това дядо Добри за първи път поел към Русенско, за да дари парички за манастира в Копривец, той погрешка се озовал в Басарбовския манастир. 
Казал на Лилето: „Ще ме закараш в русенския манастир“
а тя като питала как да стигне, й посочили Басарбовския“, обяснява игумения Мелания. Така първите две вноски, които дарителят от Байлово искал да предаде за бъдещата църква в беленското село, били внесени в скалния манастир в Басарбово, където, впрочем, също се градеше черква. После се изяснило, че желанието на стареца е да дари пари на Копривецкия манастир. Бившият игумен Емилиян казва, че средствата са възвърнати към Копривец, разказва игумения Мелания. 
Втория път дядо Добри дарил още около 5 хиляди лева. Желанието му да направи дарение за бъдещата църква точно в този манастир възникнало, след като прочел за тази обител в една малка книжка, описваща идеята за построяването на манастира, спомени на участници в съграждането, думи за първите монахини в него. 
А историята на манастира наистина е не съвсем обикновена. 
Три чудни съновидения предхождат построяването на светата обител „Преподобна Петка Българска“
Съновиденията са на наследницата на имота, където сега се издигат манастирските постройки. На същото място преди векове е имало манастир, но той е бил опожарен в началото на турското робство, когато османлиите с огън и ятаган са се опитвали да изтръгнат православната вяра от местното население. При опожаряването на обителта са изгорели и пет монахини: Екатерина, Варвара, Марина, Неделя и Параскева. 
Но ето че Йордана Чолакова, чиято майка имала нива на същото място, вижда чуден сън, разказва игумения Мелания. Баба Йордана, която е родом от Копривец, но живеела в Русе, вече била пенсионерка, когато в съновидение й се явява една жена, която й казва, че трябва да дари на църквата нивата, зестра на майка й - защото на това място е бил някогашният манастир. И освен това жената от съновидението рекла, че до три години манастирът трябва да се въздигне наново. Втори път й се явява на баба Йордана насън тази жена - във второто съновидение жената видяла как самата тя върви редом с въпросната жена, а пред тях вървят петте монахини, погинали при палежа. 
А ти коя си - запитала баба Йордана чудната гостенка
от съня си. Аз съм Божията майка, рекла тя. И продължила: „Изпрати ме при теб моят син Иисус Христос - да ти заръчам да възстановиш манастира“. А тези кои са? - пак попитала баба Йордана. Тези са петте монахини, изгорели в този манастир при опожаряването му, отговорила Божията майка и изредила имената на послушничките. 
Не минало много време и трето съновидение осенило възрастната копривченка, отново с Божията майка. Този път Богородица водела със себе си друга жена - Преподобна Петка Българска, като заръчала на нея да бъде кръстен бъдещият манастир. 
Тогава Йордана Чолакова споделила с близките си решението си да дари наследената нива на църквата и да се погрижи да започне градежът на манастира. И както не си била идвала години в родното село, като се запролетило, отишла с няколко жени на нивата - уж само да оскубят бурените и да разчистят мястото. А после започнал и строежът - през април 1987 година. 
„Манастирът се градял в тайна - времената били такива. Но по едно време в селото 
хората забелязали, че прозорците са сводести
та взели да се досещат, че баба Йордана не ще да си прави къща или вила, ами нещо друго ще да е. Но пък много хора от селото, а и от други места, започнали да се включват в святото дело - кой със средства, кой с труд. Други ходели по храмови празници по манастири и черкви, за да събират дарения. И ето че през 1989 година манастирът вече бил готов“, разказва игумения Мелания. 
Светата служба при освещаването на манастира на 14 октомври 1989 година води Смоленският епископ Нестор от Русенската митрополия. 
А ето че сега вече идва ред и на храма в обителта. Проектът е изготвен още преди няколко години, но все не се стига до същинското начало. Изкопът е направен, но внезапните студове и снегове отложиха началото на строителните работи, обяснява игумения Мелания. Сега строежът вече започва интензивно. А заедно с това започва и реконструкция на основните сгради на манастира. Част от обителта вече е реконструирана, ремонтирани са и са обновени стаи за гости, всяка със собствен санитарен възел, така че можем да посрещаме хора, които искат да се запознаят с обителта и да отседнат тук, обяснява игуменията. 
Дядо Добри наистина е първият дарител за строежа на църквата, но не е единствен
казва тя. Един от другите щедри спомоществователи настоява да остане анонимен. Русенският митрополит Наум уточни, че това е мъж, който не е от Русе, а сумата, която е отделил за святото дело по съграждането на храма, е повече от солидна - 150 хиляди лева. Има и други - от Попово даряват тухли, очакваме и още добри хора да се присъединят, казва игумения Мелания. Подът на черквата ще бъде покрит с италиански мрамор - той е останал от облицоването на пода в манастирската църква в Басарбово. 
Бяхме готови за интензивно строителство на църквата в манастира в Копривец, но времето ни попречи, каза владиката. Той се надява като потръгне работата, да върви усилено, така че до края на ноември строителните дейности да бъдат приключени. Да остане обзавеждането, украсата, изписването на храма.
Сега заради реставрацията в самия манастир, която ще върви успоредно с новия строеж, малко ще й бъде трудно на сестра Мелания, защото ще има само едно приспособено за параклис помещение, но тя има голям дух и съм сигурен, че ще се справи, каза митрополитът. Тя е от тези характери, за които е създадена поговорката „И сам воинът е воин“, добави владиката Наум, като уточни, че се надява в скоро време към сестра Мелания да се присъединят и други монахини.