Десетки почитатели на изобразителното изкуство събра в понеделник вечерта откриването на поредната самостоятелна изложба на известния художник Маньо Манев. „Борисова“ 6 се превърна в един своеобразен остров на хармонията, на изяществото, на мъдри послания и на нормалност. Във време, когато не ни напуска усещането, че с бързи стъпки вървим към нищото, много хора изпитват потребност от такъв остров. В залата доминира мъдрото спокойствие на изчистената сюжетност, със съвършеното владеене на тоновете и полутоновете, с носталгичната равномерност на приливите и отливите, с философската смяна на сезоните, всеки от който идва като за първи път и буди незабележимо онази свежест на възприятията, за която сме си мислили, че сме приспали отдавна и безвъзвратно. Така 
на „Борисова“ 6 човек получава шанса да види с очите си нормалността 
и да я почувства: като обич, като стаена болка, като светло очакване, като трепет и като свидно чувство, което води до онова състояние, което писателите наричат „пеперуди в корема“. 
Във време, когато стереотипите все повече унифицират съществуването и правят битието забързано, монотонно и едноцветно, Маньо Манев предлага едно от най-дефицитните удоволствия: той дава възможност на русенци да съпреживеят цветовете, хармонията, асоциациите, благословението на художника и от художника с щедрия му жест за споделеност. Живописецът великодушно прави този жест, споделяйки с русенската публика своята нова живопис. Като към това прибавя и още нещо. Това е малката изненада, която в понеделник възхити всички негови приятели и колеги: изящните дървопластики, които са отдавнашно тихо пристрастие на художника. Близо две десетилетия той не е показвал свои приказки от дърво. По този повод съпругата на художника, литераторката Румяна Манева, припомня, че преди време, когато той за първи път показал свои дървопластики на изложба в София, една от тях, наречена „Хайдути“, силно впечатлила ценителите. Тя беше наистина нещо невероятно, много лица на персонажите, като 
дори мустаците на всички хайдути не се повтаряха
засмива се Манева. Тогава „Хайдути“ била закупена за българското училище в Будапеща и години наред украсявала школото в унгарската столица. Какво ли е станало с нея сега - дори не ми се иска да гадая, казва Румяна Манева. И се радва на новите работи на своя съпруг и неговия удивителен талант: слънчеви откровения, които са като звънко и мъдро изпети приказки от липа, ясен, мура...
Живописта на Маньо Манев предлага и едно от най-изкусителните приключения на духа: с нищо несравнимото усещане да направиш своите открития. Като това - да си припомним, че напук на всички възможни и невъзможни дигитални устройства, отвъд предвидимия учестен до спазми ритъм продължава да съществува онзи истински свят, в който болката е светлосиня, надеждата изгрява сутрин над шхуната с вдигнатите платна, а слънцето вечер залязва с обещание за чувства. 
В своите картини художникът връща 
истината за света на изумрудените кипариси
над които птицата пронизва лавандуловото небе и описва радостна парабола над къщи, камбанарии и дървета. Той припомня на своите зрители, че съществува един свят, в който солената вода на морето е обърната вселена на привечерните лодки - някои щастливо уморени, други - сънуващи незавършените пътешествия, трети - влюбени и нетърпеливи на сутринта да продължат своя синкопичен дует по вълните. 
Този негов удивителен свят на прозирното люляково, на топлата охра, на стремителното синьо, на равновесното лимоново и на спасителното зелено вълнува и предизвиква. Предизвиква към съпричастие и към размисъл - едно тъй дефицитно действия в днешно време. И припомня на хората, които влизат в изложбената зала, че можем все още да сме човеци.