Когато преди години археолози съобщиха, че в египетска пирамида са открили глинени съдове, в които робите са варили бира за фараона и жреците, един познат възкликна: „Ето, това е доказателство, че бирата е дело на извънземните“. Той току-що беше прочел една от книгите на Ерих фон Деникен, в която швейцарският писател развива теорията си, че извънземни са построили пирамидите в Египет.
Извънземна или земна, бирата е любимата напитка на много нации в света, но безспорни шампиони са германците, за които се твърди, че пият повече пиво, отколкото вода. Любовта към напитката от хмел има корени в далечното им минало. Със сигурност не е толкова далечно като Древен Египет, но все пак сред първите писмени споменавания за бира по немската земя може да се смята епическата поема „Песен за нибелунгите“. Според литературните историци тя е написана от неизвестен поет някъде в края на 12 и началото на 13 век на основата на старогермански сказания и легенди от устния фолклор през 4-6 век. Друго писмено доказателство е закон от 12 век на крал Фридрих I Барбароса за основните хранителни продукти на поданиците му, сред които вписал и бирата. За самия него се твърди, че е бил голям любител на пивото.
Сега си представете как се чувства една типична германка, закърмена с бира, във френския кралски двор, където придворните дами пресушават бутилки с шампанско. Германката е Елизабет Шарлота фон Пфалц, омъжена по политически причини през 1671 г. за Филип I Орлеански, по-малък брат на Краля Слънце Луи ХIV. Тя описва живота си във френския двор в кореспонденцията със своите роднини и близки в Германия, като се смята, че е написала около 60 000 писма, от които са запазени само 5000. За 50 години във Франция Лизелоте, както я наричали в тесен кръг, така и не могла да свикне с живота там, като значителна роля за това изиграла и френската кухня. В едно от писмата си тя пише: „Чаят изглежда като направен от сено и оборски тор, кафето е като сажди, шоколадът е твърде сладък и постоянно ме измъчват болки в стомаха. Как ми се иска една добра студена бира и голяма чиния с хубава супа“.
А прочутата френска писателка Жорж Санд в романа си „Валентина“ описва херцогинята на Орлеан като „добродетелна и честна германка, обожаваща само чеснова наденица и бирена супа“. Очевидно френският и немският вкус драстично са се разминали и Лизелоте е изляла кулинарните си страдания в хиляди писма, подобно на младия и нещастно влюбен Вертер от епистоларния роман на Гьоте.
Точно на другия полюс, тоест напълно в свои води или по-точно е да се каже в бира, се чувствал крал Фридрих II, управлявал Прусия от 1740 до 1786 г. Фридрих Велики или Стария Фриц, както го наричали още, до такава степен обожавал бирата, че съвсем сериозно се възмущавал: „Всички пият кафе. Това по възможност трябва веднага да бъде прекратено. Моите хора са длъжни да пият бира. Тази напитка най-добре подхожда на нашия климат!“. Любима на краля била сладката бирена супа със стафиди, която се приготвяла от светла бира, мляко, сметана, няколко лъжици захар, жълтъци, стафиди и канела.
За съвременните ценители на пивото това сигурно звучи като подигравка с любимата пенлива течност, но сладките бирени супи са били традиционна закуска в немскоговорещите страни до 19 век. Те се смятали за особено хранителни и много полезни не само за възрастните, но и за децата. Освен това били незаменимо средство за възстановяване след прекарана болест. От Германия бирените супи се разпространили в Австрия, Белгия, че дори и в Чехия и Полша - все страни, които и днес държат славата на бирени нации. Бирената супа например е един от второстепенните герои в „Тил Уленшпигел“ на белгийския писател Шарл дьо Костер. Хитрецът Тил Уленшпигел и чревоугодникът Ламме Гудзак често си говорят за бирена супа и единственият повод за спор между двамата са 39-те начина за приготвянето на вкусна бирена супа.
Но палмата на първенството безспорно държи Германия, където бирените супи са студени и горещи, сладки и солени, с месо, със сирене или само със зеленчуци, с подправки и без. Правят се на базата на светла запръжка от масло и брашно или се сгъстяват с малко нишесте, а понякога за тази цел се използват  картофи. Бирената супа има пикантен и наситен вкус и ако решите да пробвате, изберете светло пиво с малко хмел, за да избегнете типичната за бирата горчивина.

Мюнхенска бирена супа

Необходими продукти:
1 л светла бира
2 с.л. краве масло
1/2 ч.л. суха мащерка
щипка индийско орехче
щипка захар
сокът на 1 лимон
2 жълтъка
100 мл сметана
кротони
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Бирата се налива в тенджера, добавя се разтопеното краве масло, подправя се със сол, черен пипер, щипка захар, мащерката и индийското орехче. Добавя се лимоновият сок и се слага на котлона да заври, след което веднага се сваля от огъня. Супата се застройва с разбитите със сметана жълтъци. Сервира се с крутони. По желание могат да се добавят парченца предварително запържен бекон.