Като католическа държава Хърватия вече отпразнува Великден на 1 април и който е имал късмета точно по това време да е в красивата столица Загреб, със сигурност е преживял един малко по-различен празник. 85% от хърватите са католици, а католицизмът е вписан като официална религия в конституцията на страната. Католическите храмове в Загреб са буквално на всеки 200 метра, а за хората всяка неделя е ден за църква. 
Великден както навсякъде в християнския свят започва с традиционната литургия в чест на Иисус Христос и неговото възкресение. Изключително впечатляваща е литургията в монументалната загребска Катедрала на Възнесение Богородично и св.св.Стефан и Владислав. Със своите 108 м тя е и най-високата в хърватската столица и мястото с най-богата история. Построена е през 1217 година по австрийски модел в готически стил. В нея се намира гробът на хърватския кардинал и загребски епископ Алозий Степинац, който за хърватите въплъщава връзката между нацията и католическата църква. Разрушавана е два пъти, а в съвременния й готически вид е реставрирана от австрийския архитект Херман Боле, който издига и двете 108-метрови кули, които се виждат от почти всяка точка на Загреб. 
Но Великден не е само тържествени литургии. В центъра на Загреб различни организации раздават писани яйца, други отиват на място при хора с мизерни условия на живот и им носят от великденските символи. Събират се дарения за църкви, раздават се помощи на бедните, а телевизиите разказват историята на Иисус Христос и части от Библията. Празникът е пищен, а градът е обсипан с тематична украса, пред която местни и туристи се спират да си правят снимки.
Хърватите имат няколко официални празника, за които правителството осигурява по два почивни дни. През тези дни шансовете ви да си купите нещо от близкия супермаркет са нулеви. Работят единствено кафенетата и ресторанти, които са пълни с жители и гости на столицата. И улиците са пълни с хора, които са излезли да почетат празника и да изпият по чаша кафе. Именно това е една от националните черти на хърватите - не само на празник, а всеки уикенд те излизат от домовете си, за да изпият своето кафе и да се видят с близки и познати.