ГЕРБ разчита на по-голяма подкрепа и от другите ПГ, за да може Комисията по досиетата да продължи дейността си. Може би във времето трябва да се мисли как тя да се превърне в Институт за национална памет. Ние се нуждаем от дейността и функционирането на комисията.

Това каза председателят на ПГ на ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по вътрешен ред Цветан Цветанов на кръгла маса „Комисия по досиетата-настояще и бъдеще”, която се проведе в парламента, предаде репортер на БГНЕС.

До края на 2017 г. Комисията по досиетата е проверила над 287 780 лица за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и е установила принадлежност на общо 15 192 от тях. Най-наситени проверки са били извършвани в годините, когато в страната са били провеждани различни видове избори, обясни Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисия по досиетата) по време на кръгла маса в парламента на тема „Комисия по досиетата-настояще и бъдеще”.

Председателят на комисията подчерта, че през задължителна проверка на хора, участващи в управлението на страната, до този момент са преминали 141 985 български граждани.

До този момент, на базата на наличните архивни документи, комисията е установила принадлежност общо на 15 192 лица, но публично оповестените са 12 404. Разликата идва от това, че комисията няма право да оповести принадлежност на лица, които са починали.

От своя страна председателят на ПГ на ГЕРБ и на вътрешната парламентарна комисия Цветан Цветанов коментира, че може би трябва да се определи някакъв срок и време, в което комисията да прерасне в Институт за национална памет.

„За голямо съжаление, след всички тези години днес отново говорим за досиета. Отново говорим за миналото. Когато започнахме демократичните промени в България, ние просто искахме да се доближим до стандартите и до модела, който реализираха нашите приятели от Германия. За голямо съжаление, през всички тези години, много бяха посланията, но малко бяха действията за реалното предаване на досиетата, което определено води до въпроса – дали не бяха прочистени някои от тях? Дали това, което впоследствие беше предадено на Комисията по досиетата е всичко това, което е имало към 1989-90 година”, запита Цветанов.

Той подчерта, че като демократично общество трябва да дадем повече обществена подкрепа за действията на Комисията по досиетата. „Тази тема предизвиква разделение сред политиците и обществото. Има представители на различните политически сили в българския парламент, които дори са внесли законопроект за закриване на Комисията. Това е важна тема. Ние дължим отговор на обществото за това, какво се случва. Но преди всичко трябва да кажем какво е настоящето и каква е възможността за бъдещето на Комисията“, категоричен бе председателят на ПГ на ГЕРБ.

Депутатът от БСП Красимир Янков коментира, че всички правителства в България след 1989 г. имали за основна задача демонтажа на предишната система и, според него, в много по-малка степен, визия за управление на националната сигурност.

„Пример за това не е само системата на МВР. Съществен проблем е, че не бяха ясно разграничени основните звена, а под общ знаменател бяха сложени всички служители. Така наред с откровените доносници бяха поставени и лица, изпълняващи задачи, аналогично с всяка сродна служба по света. Това нанесе непоправими щети“, подчерта Красимир Янков. Той е убеден, че е време да се направи истинска равносметка, да се затвори тази страница и да се направим необходимата трансформация на работещата към момента Комисия в Институт за национална памет. „Нов орган, в съзвучие на това какъв тип държава сме днес-член на ЕС и НАТО. Изключително важно е да бъде заложен принципът на политическа неутралност и опазване на честта и достойнството. Целта е ясна да е разграничат лицата от лицата, доносничели за лична облага“, заяви още депутатът от левицата.

Според Цветан Цветанов днешният дебат повтарял за пореден път разделението в обществото. „Всеки един от нас трябва да бъде наясно, че забавянето на реалното функциониране на Комисията и предоставянето на досиетата ограничава да се говори за истината.

„Мога да заявя категорично становището на ПГ на ГЕРБ, че Комисията по досиетата няма да бъде закрита, защото не смятаме, че е дошло времето да бъде закрита. Успяхме да разширим обхвата на проверяваните лица, защото знанието и информацията, която трябва да бъде предоставена на обществото е на първо място ангажимент на всеки един политик, който участва в реалната политика на страната“, смята Цветанов.

Той обясни, че ПГ на ГЕРБ разчита на по-голяма подкрепа и от другите ПГ, за да може Комисията да продължи дейността си. „Може би във времето трябва да се мисли как тя да се превърне в Институт за национална памет, но това трябва да бъде обсъждано. Ние се нуждаем от дейността и функционирането на комисията“, каза още Цветан Цветанов.