- Откъде пристигнахте този път за русенския фестивал, господин Русев? 
- ...От Мюлуз, от евролетището, което е летище на три града в три различни държави. Този международен аеропорт се намира на 3,5 километра северозападно от Базел в Швейцария, на 20 км югоизточно от Мюлуз, Франция, и на 46 км юг-югоизток от Фрайбург в Германия. Там правихме концерт със симфоничния оркестър на Мюлуз. Аз свирих солистичната партия в Концерта за цигулка в ре минор на Ян Сибелиус, един от любимите ми концерти. Освен това бяха изпълнени произведения на Александър Бородин и на Леон Яначек. 
- А какво ви предстои след приключването на фестивала „Мартенски музикални дни“, на който вие от миналата есен сте артистичен консултант? 
- Веднага след закриването на това издание на фестивала летя за Корея. Там ще бъда за кратко, предстоят ми два рецитала, единият е в програмата на международната фондация „Тонйънг“, която разполага с феноменална зала, но пък трябва да науча едно също тъй феноменално трудно произведение. То е на германския композитор, диригент и пианист Кристиан Йост. Произведението наистина не е от леките. В интерес на истината започнах да го разучавам тук, в Русе, между двата концерта на Фестивалния оркестър. Вторият рецитал е в столицата на Южна Корея Сеул. Двата концерта са на 4 и на 6 април. 
- Как се чувствате в Русе с Фестивалния оркестър? 
- Много се радвам на шанса да свиря с Фестивалния оркестър още от първото му издание. Това е един много сполучлив пример за една обща емоция, за една обща енергия, която намира чудесно приложение в съвместната работа, а тя пък носи също толкова добри и красиви емоции и на публиката. Чудесно е, че тази прекрасна идея дава възможност и на много хора от едно и също училище, от едни и същи випуски, да се видят и да си възстановят контактите, тъй като професионалната работа ги е отвела на различни разстояния. Радвам се на тази идея и се надявам, че тя ще има дълъг живот. 
- Вие не само свирите с този оркестър, но и слушате неговите изпълнения. Виждаме ви сред публиката в залата, когато не сте на сцената. 
- Това е един много ценен социален момент. Аз обичам да слушам музика в концертната зала. Доказано е, че именно това слушане - в залата, директно, а не прослушване на запис, обогатява, при това не просто емоционално, но и на клетъчно ниво. Учените са установили, че въздействието в чисто физиологичен план, на микроклетъчно ниво, е доста различно в различните ситуации - ако човек е слушал концерт в зала и ако е прослушвал запис. Резултатите при първия случай, когато човек е бил сред публиката и е слушал лично, показват недвусмислено, че пропорционално на времетраенето на слушането и възприемането на музика, се регистрира рязък спад на прага на дразнимост на съответния човек. И става ясно, че такова споделено слушане на музика става все по-важно особено в днешно време, когато напрежението взема все по-големи размери. Но и извън това съвременно научно обяснение аз просто обичам да слушам музика. 
- И ходите на концерти? 
- Да, правя го винаги, когато имам време. Много обичам да ходя на концерти, винаги научавам по нещо ново. И колкото по-малко е пространството, в което звучи изпълнението, толкова по-въздействащи са вибрациите и клетъчният резонанс, който се получава от спектъра на обертоновете. Ако направим салонен концерт с по-камерна публика, вероятно ефектът ще бъде видим. Впрочем, в Япония правят концерти за възрастни хора, които спят по време на изпълнението на музиката. Тези така наречени спящи концерти по своему са ценни и дори незаменими по отношение на физическото състояние на хората. 
- Да се върнем на русенския фестивал. И на вашата роля на артистичен консултант. 
- В това издание, за съжаление, не успях да се включа достатъчно интензивно. По-скоро мога да кажа, че се включих в 58-ите „Мартенски музикални дни“ в крачка. Затова и „мои“ бяха само гостуванията на диригента от Финландия Саша Мякила и на пианистката от Южна Корея Йоръм Сон. 
- Но точно те направиха силно впечатление и техният концерт заедно с Русенската филхармония беше възприет от публиката като едно от събитията на тазгодишното издание на ММД. Какви акценти възнамерявате да поставите в бъдеще върху фестивала? 
- За догодина смятам да се включа значително по-енергично. Моята идея е това, което ми се иска да присъства на фестивала, да не се забелязва директно от публиката, тоест, то да не се натрапва, но да оставя впечатление. Става дума за ярко човешко присъствие, музиканти, които освен че са блестящи като професионалисти, да носят силен пример с характера, нагласата и поведението си. Има хора, които приемат условията на фестивала - а не е тайна, че според световните параметри тези условия са сравнително скромни - заради това, че са приятели. Музиканти и диригенти идват тук именно заради приятелството, а това само по себе си вече е добър пример. 
- Вие самият свирите всяко произведение с огромна отдаденост, вие живеете с музиката, която изпълнявате - и това се вижда от залата. Колко време ви е нужно, за да „влезете обратно в кожата си“ след концерт?
- Колко време... Има професионализъм и в добрия смисъл на думата, и във всички смисли. Това, което аз правя, го правя на високо ниво. Затова не мога да кажа, че едно излизане на сцената ме вади от равновесие, защото аз правя това професионално и то не ми струва неистово напрежение. Случвало се е понякога да ми се налага след изпълнение да се преоблека, да изпия бутилка вода и просто да поседя така. Друг път след концерт пък сядам да свиря. Много е бърз преходът между сцената към цивилното облекло и следващите ангажименти. Мога да ви дам и друг пример. Маестро Мунг-Вун Чунг, с когото работя, има следния ритъм: аплодисментите на публиката още вървят, ние се покланяме на сцената, а той вече е седнал в колата и пътува към дома си. Докато ние след това се преоблечем и стигнем до тях, маестрото вече е сготвил и е сложил масата. 
- Очертава ли ви се лято? Почивка? Ваканция? 
- Е, чак пък ваканция... След Сеул за половин ден ще бъда със семейството си - празнуваме двоен рожден ден: моя и на дъщеря ми. След това ми предстои една седмица с оркестъра в Женева /от 2016 година Светлин Русев е назначен за концертмайстор на престижния Оркестър на Романска Швейцария - б.а./. След това идва нещо много интересно - годишнината на фондацията на Минко Балкански, човека, който живее във Франция от години и е правил много жестове към талантливи българи. Така че на 14 април ще свиря на концерта в Нова Загора, родния град на професора. На 15 април имам мой концерт матине в Ямбол, а след това на 17 и 18 април ще имам два концерта в Япония. После предстои да свиря в зала „България“ с Радиооркестъра. Ето, това е моят април. Опитвам се винаги, когато мога, да си направя ваканция - между ангажиментите. Така направихме наскоро с цели три дни, когато покрай един семеен концерт с мен и дъщеря ми Клои-Мила и пианистката Елена Розанова и нейната дъщеря Настя, натрупахме червени кръвни телца, карайки ски... А, да - през септември ми се очертават няколко свободни дни. Но някъде там чакаме и дати за записи с Йоръм Сон, като дискът трябва да излезе през декември.