Как съдбите на хората се преплитат със съдбите на къщите, които те строят и в които преминава животът им. Това беше темата на разговора между русенци, които имат интерес към историята, и авторите на луксозното издание „Къщите говорят“ на Нов български унивeрситет. Автор на текста е известната преводачка на художествена литература от английски език Мариана Мелнишка, а снимките са дело на Александър Геров, родственик на възрожденеца Найден Геров. 
Двамата разказаха за своите проучвания на емблематични старинни сгради и техните обитатели в София, Пловдив, Стара Загора, Русе. Искаме не просто да разкажем за едни постройки, а за атмосферата, която е царяла в тези квартали преди десетилетия, за именитите личности, които са наложили своя духовен маниер върху атмосферата в къщите, за някои от наследниците, които все още пазят паметта за величавото минало, каза Мариана Мелнишка. Специално място в луксозния том е отделено на Русе, като главата носи заглавието „Какво се бе случило в Русе. Спомени от най-европейския град на България“ с намигане към култовото и често цитирано изречение на нобелиста Елиас Канети. В книгата са представени с прекрасни снимки и текст къщите на Сабетйай Бениеш, на Бурови, на Дайнелови, на Иван Соларов, на Бедросян, на братя Симеонови и други. 
Изненада предизвиква друга глава от книгата, която авторите са нарекли „Малката Виена“. Обикновено русенци така определят своя град - като се аргументират с отчетливото влияние на „Голямата“ Виена в архитектурните стилове, в навлизането на европейските повеи именно по Дунава и най-вече от Виена. О, разбира се, присъствието на Виена в Русе е несъмнено и неоспоримо, Русе е наистина една перла в архитектурната корона на България, реагира енергично Мариана Мелнишка. И обясни, че въпросната глава в книгата всъщност разказва за големия български архитект Георги Фингов, който е заминал за Виена да учи, без да знае нито дума немски и само с десетина наполеона в джоба, а се завръща в България с диплома, като пренебрегва предложението за доходна работа по строежа на новия дворец на император Франц Йосиф. Впрочем, докато учел в града-приказка, когато е петокурсник, Фингов станал асистент на един от професорите си, а императорът издал специален декрет за заплатата му като български поданик.