Русенката Маринка Брайнова е решила да подари една от цигулките, на които е свирила собствената й талантлива дъщеря като ученичка. Дъщерята на Маринка се казва Камелия Димитрова, която вече двадесет и пет години свири във филхармоничния оркестър в португалската столица Лисабон. Кети, както я нарича от дете Маринка, е съгласна русенската цигулка да бъде дадена на дете, което се учи да свири и за което инструментът ще бъде от полза. 
Преди седмица Маринка се върнала в Русе от Лисабон, където гостувала от ноември при дъщеря си, зет си и 13-годишната внучка Анна-Мария. Самата Анна-Мария също свири, на нея е поверена първата цигулка на Кети, която пък беше купила за нея нейната прабаба Гинка със събрани в немотията парички, разказва Маринка. Когато Анито стана на годинка, занесох тази цигулка в Португалия със заръката да я пазят, тъй като тя е свидна реликва, допълва жената. 
Тя си спомня как един новогодишен подарък й помага да открие дарбата у своята Кети. „Беше на три годинки, тъкмо бяха отворили Детмага в Русе и бяха пуснали детски пиана, производство на ГДР - някогашната Германска демократична република. Купих й едно такова пиано - да й го „донесе“ Дядо Мраз. А тя като разопакова хартията, веднага с едно пръстче натисна поред всички клавиши. И след това налучквайки, изсвири две мелодии - помня ги до ден-днешен: „Мила моя мамо“ и „Обичам, мамо, обичам“. Онемях. А след това си казах: „Маринке, това дете принадлежи на музиката! Задължена съм да направя всичко, за да стане музикант!“. 
Записват детето в музикалната школа в Дома на културата, а две години по-късно учителката вика майката, за да я посъветва да прехвърлят момиченцето в Музикалното училище. За приравнителните изпити я подготви майката на цигуларя Светлин Русев, другарката Казакова, тя беше възхитена от таланта на Кети, спомня си Брайнова. Учителката често й признавала, че се възхищава от нейната всеотдайност и готовност да направи всичко, за да се развива талантът на Камелия. 
Девойката завършва Музикалното и постъпва като студентка в Държавната музикална академия в София. Ох, няма да забравя какво мизерстване мизерувахме - бяха точно онези, бедните години, когато нямаше нищо по магазините, спомня си с мъка майката. Но и тогава, на нямането, тя успявала да приготви едно-друго и да изпрати на Кети в София. Вечер носим колета на гарата, тя сутринта отива да посрещне влака и да вземе пратката с продукти или с нещичко, което съм сготвила за нея, разказва Маринка.  
А в последната си година като студентка в Консерваторията Кети-Камелия заминава за 6 месеца да свири в Португалия. „Завърши семестриално, останаха й само държавните изпити и тогава кандидатства за лисабонската филхармония. Изпрати запис, одобриха я и я поканиха да отиде там да я чуят на живо как свири. После замина за шест месеца, а ето, остана вече 25 години“, угрижва се майката. 
Разбира се, двете с дъщеря й си говорят всеки ден - и често повече от веднъж. Но понеже е ясно, че едва ли Кети и семейството й ще се върнат да живеят в Русе, затова Маринка търси добро място и талантливо дете за едно от най-ценните притежания в дома й: цигулката. Тя се надява от Училището по изкуствата да проявят интерес и да й подскажат кого би могъл да зарадва един такъв щедър жест. 
А добрите пориви на Маринка Брайнова не се изчерпват само с това. Наскоро спасих едни книги, усмихва се жената. Нейна позната, която живее наблизо, решила да продава жилището си, като книгите от домашната си библиотека намислила да изхвърли в контейнера. „Ти луда ли си?! Как така ще изхвърляш книги! Не ги пипай!“, рипнала Маринка. Веднага потърсила свещеника на село Тетово, той пък направил връзка с тамошното читалище. Дошли библиотекарките и прибрали близо 200 тома с художествени четива. 
Ако реша да замина и аз при Кети, ще даря и моите книги, казва Маринка, като оглежда своята библиотека, която включва около 700 тома класика и известни заглавия. Това са все хубави книги, ценни издания, цяло богатство, обяснява жената. И добавя: „Важното е да оставаме човеци - и да не забравяме да правим такива, макар и дребни жестове, които със сигурност за някого са нужни и ценни“.