В края на февруари „Топлофикация Русе“ за пореден път пропусна да плати лихвите по емисията си облигации за 4 млн. лева. 
„Във връзка с осмо поред лихвено плащане в размер на 120 986 лева и платимо на 27.02.2018 г... с настоящото писмо ви уведомяваме, че дружеството не е извършило купонното плащане“, гласи лаконичното уведомление, изпратено от изпълнителния директор Севдалин Желев до Българска фондова борса, където е регистрирана за търговия облигационната емисия. 
Това не е първото съобщение от този вид, тъй като „Топлофикация“ отдавна закъснява с плащанията. Последната напълно погасена вноска е за август 2016 г. Този януари бяха частично платени лихвите за февруари 2017 г. Парадоксално обаче за тези закъснели плащания никой от кредиторите не се тревожи никак. Няма писма до Финансовия надзор, няма заведени някакви искове. Защо ли? Ами защото кредиторите са дали на „Топлофикация“ не свои пари, а парите на работещите в нея. И парите за втора пенсия, които се внасят от всички служители в многото предприятия, за които се смята, че са на Христо Ковачки. Почти всички от които се осигуряват в пенсионен фонд „Топлина“.
Схемата е проста. Всеки роден след 1 януари 1960 г. се осигурява и за втора пенсия в универсален пенсионен фонд. В него отива 5% от заплатата. Категорийните работници се осигуряват и в професионален фонд - 12% за първа категория и 7% за втора. Още след придобиването на „Топлофикация Русе“ през 2013 г. работещите в дружеството са убедени, доста настойчиво според някои от тях, че трябва да прехвърлят вноските си във фондовете, управлявани от Пенсионно-осигурително дружество „Топлина“. Основен акционер в него е „Ел Ем Импекс“, чийто собственик е Христо Ковачки. Точно фондовете на „Топлина“ са основният собственик на облигационната емисия. УПФ „Топлина“ е закупил облигации за 2,021 млн. лева. ППФ „Топлина“ - за 265 хил. лева, а ДПФ „Топлина“ - за почти 184 хил. лева. Това показват публично достъпните справки за активите на трите фонда към 31 декември 2017 г. Аналогично е положението и за други компании от групата на Ковачки като ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица 3“.
Така излиза, че с вноските си за пенсия работещите в „Топлофикация Русе“ кредитират с близо 2,5 млн. лева фирмата си, която използва положението, за да бави плащанията без някакви последствия. Последствия няма въпреки че останалите облигации за 1,5 млн. лева се притежават от друго пенсионно-осигурително дружество. Според разследване на „Грийнпийс“, публикувано в началото на годината под името „Финансовите мини“, двете икономически структури, притежаващи пенсионно дружество и множество свързани компании, действат в комбина - инвестират парите за пенсия на работниците си в „приятелската“ група без да нарушават закона.
Всъщност, според Кодекса за социално осигуряване пенсионните компании нямат право да инвестират във финансови инструменти, издадени от свързани лица. Така че дори тези инвестиции за 2,5 млн. лева не би трябвало да ги има. Формално обаче „Топлофикация Русе“ няма нищо общо с Ковачки. Неин собственик е „Топлофикация Плевен“, а тя пък е на регистрираната във Великобритания компания „Каталанд“ Лтд. Кой стои зад нея, никой не е тръгнал да рови, най-малко Комисията за финансов надзор, чиято задача е да следи да няма такива свързани сделки и да ги предотвратява и наказва. Дотогава работещите в „Топлофикация“ могат само да се надяват, че дружеството все пак ще си плаща вноските, макар и със закъснение. И че на падежа догодина ще върне и главницата от 4 млн. лева.