България е единствената страна в света, която граничи със себе си. Този популярен сред историците анекдот доста точно описва превръщенията, през които е минала през вековете територията на страната ни.
Димитър Ризов, царски пълномощен министър на България в Берлин, заедно с брат си Никола, издирват и подбират през 1917 година 40 етнографски и политически карти, в които българската държава присъства от основаването си до 1915 година. Този ценен атлас озаглавен „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“ е издаден през същата година в Берлин.
Във връзка със сто и четиридесет години от Руско-турската война и Освобождението на България успях да издиря този атлас и да се запозная с интересни и малко известни карти от този период. Подбрах няколко от тях, отпечатани със съответните бележки в навечерието  и по време на войната.
Разказът ми започва с етнографската карта на Европейска Турция от френския географ Елизе Реклю. Отпечатана е през 1876 година и е компилация от негови пътни бележки и тези на Лежан и Феликс Каниц от обиколката им на Балканския полуостров. В нея 
Реклю е щрихирал почти цяла Македония и областите около Ниш като земи населени с българско население.
По-подробна е картата на германския географ Хайнрих Киперт. Проучва добре бита и културата на компактното българско население в отделните области на Балканите и обективно ги отразява като картограф. Потвърждава също, че Македония и земите около Ниш са населени повече с българи. Точно нея ползват дипломатическите представители на Великите сили и Турция в Цариградската конференция 1876-1877 година, за да определят границите на двете автономни български области.
Този проект е трябвало да бъде одобрен от Великите сили и султана. Не се споразумяват и войната е обявена.  И още нещо много важно - 
картата е основният документ и на Берлинския конгрес през лятото на 1878 година, който преначертава границите на Балканите 
и ощетява драстично младата българска държава. Затова Бисмарк я харесва и използва за постигане успех на германските интереси на Изток.
Авторът на следващата етнографска карта на Европейска Турция е австро-унгарският консул в Сараево, Русчук и Одрин - Карл Сакс. В продължение на 17 години той събира и проучва сведения за населението в отделните области на Османската империя. За Македония, Лясковец и Ниш е категоричен - населени са с българи. Отпечатана е през 1877 година от Императорското и Кралското географско общество във Виена. Австро-Унгарското правителство и дипломация, въпреки обективността на Карл Сакс, я използват срещу руските завоевателни стремежи на Балканите, като 
подкрепят сръбските интереси към Македония и Ниш.
Гражданският комисар в България по време на войната Владимир Черкаски се заема чистосърдечно да отбележи на карта етнографските граници на Българското княжество. Изпраща проекта за одобрение от император Александър II. След консултации с военния министър Дмитрий Милютин и външния министър Александър Горчаков,  императорът одобрява проекта, според който на запад към новосъздаденото княжество са включени градовете Ниш, Лясковец, Прищина и Призрен. На юг границата слиза до Солунския залив с град Солун. На изток - Черно море до град Сулина. На север - по Дунав до Тулча.
При подписването на мирния договор в Сан Стефано
Русия значително стеснява тези граници и преотстъпва на Сърбия окупираните вече от нея градове Ниш и Лясковец като териториална награда
за участието й в Руско-турската война. На Берлинския конгрес, с помощта на Австро-Унгария, Сърбия успя да си присъедини и Враня и Пирот с прилежащите околии. На Румъния е дадена Северна Добруджа. А Солун и Одрин не влизат в пределите на новоосвободеното княжество.
Войната вече е история. Започва задкулисната битка между Великите сили за влияние на Балканите. При очертаването на българските граници основните интереси за Русия не са вече етнически, а стратегически. Още тогава става ясно, че Санстефанският договор ще бъде ревизиран. 
Опасенията на Англия и на останалите западни държави са описани точно от вестник „Дейли телеграф“: Голямата България може лесно да се превърне в Малката Русия на Балканите“.

Йордан БОРИСОВ