Когато си отиват мечтатели, светът скърби. Така, както скърби за големия френски писател с пророчески виждания в бъдещето Жул Верн, отлетял към небето на днешния 24 март 1905 година. И като казваме това, не преувеличаваме. Жул Верн е сред най-превежданите писатели в историята - творбите му се четат на 148 езика, освен това никой не оспорва, че е един от създателите на жанра научна фантастика. Защото предвижда много постижения на човешкия гений, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Но по-важното е, че 
смелостта му да гледа напред става стартова площадка за грандиозното развитие на научната фантастика през ХХ век.
Всичко започва на 8 февруари 1828 г. в Нант. На тази дата Жул Габриел Верн идва като първороден син на преуспяващия адвокат Пиер Верн и Софи Алот. Скоро се ражда и братчето му Пол, с когото са изключително близки през целия си живот. Като момчета двамата обичат да четат в различни списания за пътешествия и да си фантазират за такива. Увличат се по кораби, искат да станат моряци. На дванайсетгодишна възраст Жул успява да се качи на един кораб, който заминава за Карибските острови, обаче баща му го сваля на следващото френско пристанище. 
Влечението към мореплаването Жул Верн наследява по майчина линия. Майка му е от известна фамилия на корабостроители и морски капитани.
Бащата на Жул Верн желае синът му да се изучи за юрист и му дава пари за тази цел. През 1848 г., след завършване на лицея в Нант, Жул Верн заминава за Париж и започва да следва право. Там един негов роднина го въвежда в литературните кръгове и Жул Верн започва да публикува пиеси, 
повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. 
Първата му пиеса е едноактната комедия „Пречупени сламки“, която се играе в Париж, когато авторът й е на 22 години. 
Въпреки голямата си ангажираност с писането и спряната финансова подкрепа от страна на баща му, Жул Верн успява да се дипломира. Макар и с диплома на юрист, Жул Верн решава да не се върне при баща си и да работи в неговата кантора, а остава в Париж. За да се издържа, първоначално работи като писар при един нотариус, а след това като секретар на малкия „Театр лирик“.
Жул Верн не продължава да пише пиеси поради недоброжелателността, с която се отнасят към него управителите на театрите, и започва да публикува в „Мюзе де фамий“ повести, повлияни от Едгар Алън По. Една от тях, „Пътуване с балон - драма във въздуха“ (1851), привлича вниманието на читателската публика. 
През 1857 г. Жул Верн се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да издържа семейството си, Жул Верн 
започва да работи като борсов посредник.
Същевременно продължава да пише и жена му изцяло го подкрепя в това начинание. През 1861 г. се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. 
В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през 1862 г. сключва договор с известния издател Пиер Етцел, според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата „Необикновени пътешествия“. През 1863 г. излиза романът на Жул Верн „Пет седмици с балон“, разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и Жул Верн от този момент напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. 
До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните творби на писателя, „Париж през двайсети век“, не е издадена. Открита е много по-късно и е публикувана през 1994 г.
Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. 
Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване 
на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, „Осемдесет дни около света“ (1873) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, „Пътуване до центъра на Земята“ (1864) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости, а в „Хектор Сервадак“ (1877) една комета отнася Хектор и слугата му и те правят пътешествие през Слънчевата система, като освен това откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на Гибралтар, на което двама англичани играят шах.
Понякога въображението на писателя противоречи с научните факти. 
Например, в „От Земята до Луната“ (1865) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.
Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през 18-ти век, а преди това Сирано дьо Бержерак, в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ (1655) използва ракета за космическото пътешествие). В „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870) Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои - капитан Немо. Неговата подводница „Наутилус“, носеща името на парната подводница на Робърт Фултън, вдъхновява много изобретатели. И всъщност е едно от предсказанията на писателя, една от мечтите му, които се сбъдват. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през 1886 г. и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо.
През 1860-те Жул Верн води спокоен живот. През 1867 заедно с брат си Пол предприема пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. През 1868 г. пътува със своята яхта „Сен Мишел“ из Средиземноморието, посрещат го тържествено в Гибралтар и Северна Африка, а 
в Рим папа Лъв XIII благославя книгите му.
През 1871 г. Жул Верн се установява в Амиен, където остава до края на живота си. През 1888 г. е избран за градски съветник. Животът на писателя в Амиен е изключително скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на писма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огромна картотека с повече от 25 000 фиша, в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море.
През 1886 г. Жул Верн е ранен в крака от племенника си Гастон, който страда от душевно заболяване и в момент на пристъп се опитва да убие писателя. След този нещастен случай Жул Верн окуцява за цял живот.
Жул Верн написва най-значителните си творби до 1880 г. През първата част от кариерата си той изразява своя оптимизъм на технофил за прогреса и за централната роля на Европа в социалното и техническо развитие на света.
В по-късните му романи се отразява авторовият песимизъм в атмосфера „идване на Страшния съд в края на века“.
В своята късна повест „Вечният Адам“ (1910) Жул Верн разказва за историк от далечното бъдеще, който открива, че цивилизацията на 20-ти век е унищожена от геологически катаклизъм, а легендата за Адам и Ева става по-истинска и циклично повтаряща се. В „Робюр Покорителят“ (1886) Жул Верн предсказва раждането на въздухоплавателен съд, по-тежък от въздуха, но в неговото продължение „Господарят на света“ (1904) големият изобретател Робюр страда от мегаломания и взаимно се дебнат с властите.
В някои свои произведения Жул Верн засяга политически и социални въпроси. Един от героите в „Оживелите от „Джонатан“ (1909) е 
благороден анархист, чийто прототип е княз Пьотр Кропоткин, 
който пише за анархия, основаваща се на взаимопомощ и доверие. За ужас на близките си Жул Верн симпатизира на Кропоткин.
Интересът на Жул Верн към социалистическите идеи се забелязва в „Матиаш Шандор“ (1885).
За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1-2 книги годишно, чиито теми са с широк диапазон. Въпреки че пише за екзотични места, самият Жул Верн не пътува много и единственото му пътуване с балон трае двайсет и четири минути.
Няколко седмици след своя 77-ми рожден ден Жул Верн сероизно заболява. Чекмеджетата на бюрото му се пръскат от завършени ръкописи. Писателят-мечтател запазва съзнание до самия си край. Угасва тихо, в присъствие на семейството си. Погребан е близо до дома си в Амиен. На гроба му е поставен паметник, на който е изобразен Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.
По материали от интернет.