Всъщност той се казва Велислав Бонев. Русенец е, възпитаник на математическа гимназия „Баба Тонка“. Преди 20 години обаче се установява в Австрия и сега държи най-елитните училища за бодигардове във втората си родина, Германия и Италия, а от 2 години - и в България. И това е само един от двата сектора, в които действа фирмата му BSA - Bodyguard and Security Association. Другата е детективската дейност, като клиенти за разследванията му са някои от най-известните адвокатски къщи в Германия и САЩ. Естеството на работата му налага избора на псевдоним и това естествено е Джеймс (от Джеймс Бонд). След 20 години повечето от познатите му извън семейството и бизнеса го знаят само под това име. Така се казва и синът му - Емилиян Джеймс Бонев. Сега той е на 4 годинки, но вече асистира на баща си при демонстрациите на различни защитни техники. С тях винаги е и майката Марина - русенка, с която Бонев се запознава в Австрия, докато е студентка.
Бойните техники са стара страст на Велислав, която приятелите му знаят още от ученическите му години. Другата е морето и затова изборът му след дипломирането е Военноморското училище във Варна. Уви, завършва го през 1991 г., в гладните първи години след рухването на социализма, когато места за офицери по корабите няма. Той е готов да плава дори като обикновен матрос, но Български морски флот му отказва, защото бил твърде образован за тази работа.
Казах им, че съм готов да бъда най-квалифицираният моряк във флота
но пак ме отхвърлиха, си спомня Бонев. След като се разминава с флота, той решава, че в България няма големи перспективи за него и тръгва за САЩ, но стига само до Виена. Там е принуден да почне работа и става охранител. Оттук започва дългият му път за самоусъвършенстване, превърнал го в най-търсения инструктор по техники за обезвреждане. Минава и през Израел, където става инструктор по стрелба и бодигард. В САЩ става специалист по one on one control tactic - оперативни техники на американската полиция. Става инструктор в Австрия, после развива бизнеса в Италия и Германия. В тези страни открива и детективски бюра. Докато му издадат всички лицензи, вижда доста зор, тъй като българският му произход доста пречи. Колкото са проверявали другите - мене по 10, признава Бонев.
Само 16 фирми имат такива лицензи за трите държави
Едната е неговата. Сега Бонев е смятан за един от топ охранителите в света. Той е специалист по сигурността и представител на различни организации, като например Международната полицейска конфедерация IPC (International Police Confederation). Член е на комисията на International Bodyguard Championship и оценява гардове на повечето техни международни и световни първенства.
Опитите му да почне нещо в България датират отпреди 12 години. Един от хората, с които се среща, е настоящият премиер Бойко Борисов, тогава шеф на фирма „Ипон“. Не стигат обаче до някакво споразумение. Тогава
идеите му са сметнати за революционни и са отхвърлени
Мина много време, докато залитането към яките момчета стане демоде и мускулните влакна се заменят от мозъчните гънки, казва Бонев.
Преди две години обаче дългогодишните му усилия се увенчават с успех и открива училище за бодигардове в Търговище. Там вече тренират и нашите елитни ченгета и подготовката е нечовешка. От лагера не излиза човек без насинено тяло, а редуващите се упражнения продължават между 16 и 20 часа в денонощието.
„Кога спят ли? Не спят, не съм предвидил време за спане, ако искате бодигард, ще очаквате ли той да спи?“, категоричен е топ охранителят. Дипломи за курсовете си той дава далеч не на всеки.
За толкова години като бодигард Велислав охранява певци и банди като Марая Кери и „Симпли Ред“, хора като американския адвокат Джо Кенеди. Като детектив разследва редица деликатни случаи, в които са замесени дори организации като ЮНЕСКО. Очаквано обаче не иска да навлиза в подробности.
В бранша е известен с новаторските си методи, с които
и най-невинната вещ се превръща в страшно оръжие
Има си техники за обезвреждане с предмети като кредитна карта или студентска книжка. На един тренировъчен семинар, при поредната му реплика, че всичко може да се използва за оръжие, го предизвикват - подават му една пастичка в целофанена обвивка и му казват да покаже с нея. „Запалих я и му я напъхах в устата, направо си глътна езика. Нищо не му стана, беше повече смешно“, разказва спецът. При сблъсък с фенове на футболния клуб „Тирол“, чупещи коли по улиците, той шашва хулиганите, използвайки дървена щипка за пране. Пресреща тартора на групата и на два пъти го сваля с нея на земята. „Бяхме 12 души срещу 200, но успяхме да им всеем респект. Показах им, че съм готов да стигна докрай и да бъда брутален колкото тях и дори по-брутален. Водачът им беше интелигентно момче, така че разбра какво им казвам и ги спря“, спомня си Бонев.
Най-напеченият случай в кариерата му е атака на хотел в Найроби
където той и хората му пазят германски бизнесмен, пристигнал за важна сделка за страшно много пари. Нападението е брутално, а местната охрана е неподготвена и допуска маса грешки. Бонев и гардовете му обаче, макар и лишени от огнестрелно оръжие, успяват да обезвредят нахлулата банда.
„Плашили са ме много пъти, имали сме сблъсъци най-вече в Италия с разни албанци и мароканци, но това си е част от професията“, споделя Бонев. Още след стъпването си на Апенините той има сериозни проблеми с местните босове. Един от тарторите на мафията цъфва в офиса му с няколко мутри и почват да си „говорят“ индиректно през един от хората му - „Кажи му, че няма работа тук, той каза че еди какво си...“. Няколко дни по-късно блокират колата на русенеца и го нападат с ножове и бухалки. Той и пътуващият с него колега от специалните части успяват обаче да се справят с нападателите. Стреляли са по мен с автомат „Калашников“, жена ми само знае как съм се прибирал вкъщи с окървавени дрехи, спомня си Бонев
Има си и весели случки в професията. В една от тях охранява ВИП ложа по време на градски празник и
един от участниците се втурва, размахал синджир, срещу официалните гости
Гардовете го пресрещат и просват на земята преди да разберат, че това си е част от програмата. Междувременно обаче целият инцидент е заснет и излъчен по телевизията.
„Изложихме се, но оттогава по такива събития винаги искам сценария на програмата, с който да се запозная предварително“, признава бодигардът.
След толкова години свръхнапрежение сега Бонев се е отдал на обучение, ръководство на фирмените си подразделения и реализиране на различни проекти далеч от първата огнева линия.
„Професията изхабява, нервите ти са натегнати до пръсване и след известен период трябва човек да се оттегли в кабинета, иначе може да му се пръсне сърцето. Когато си бил целият нащрек, после трудно се отпускаш, в такива периоди е опасно да хвърлиш по мене някое одеяло примерно, защото реагирам инстинктивно и ще се окажеш на земята“, казва Бонев. В неговата практика е имал множество такива случаи. В един от тях колега идва през него през нощта по време на тренировъчен лагер, за да го пита нещо, което му струва месец на легло.
Сега Бонев се е заел с проект, който съчетава настоящите му занимания със старата му любов - корабите. Неговата фирма
ще обучава екипи от охранители за всички кораби от германския търговски флот
от началото на следващата година. Това е една от мерките, които се предприемат за борба с пиратството. Преди седмица Бонев изнесе доклад на тази тема в София, като идеята му е България да стане един от центровете за обучение на високо квалифициран, специализиран персонал за сигурност. Идеите си той споделя преди това в Австрия и с президента Росен Плевнелиев.
Българският кораб „Панега“ вече пострада от сомалийски пирати и екипажът му от 15 човека бе в плен близо 5 месеца. Използването на въоръжен екип за морска охрана е най-ефективното средство за предпазване от пиратски нападения и за успешна защита на екипажа, търговския кораб и товара му, като същевременно намалява разходите за застраховки и надбавки за риск. А изграждането на международен тренировъчен център ще доведе до инвестиции в България и подобряване имиджа на страната, казва Джеймс Бонев.