На 9 май 1999 година, докато част от хората в Русе празнуват Деня на Европа, а друга част се кланят пред паметника на Альоша в чест на Деня на победата на СССР над Германия, едно 15-годишно момиче се среща с бъдещето си. По-скоро то застава пред него, за да го отклони от разходката му и да се превърне в пътя на живота му. Момичето Антоанета Ябанозова, която на 7 март стана  директор на Областния съвет на Българския червен кръст, като прие щафетата от решилия да се оттегли след над 20 години всеотдайна работа за хуманитарната организация д-р Руденко Йорданов.
За самия д-р Йорданов - лекар, хуманитарист, природолюбител, мечтател, естет, журналист, писател, общественик и бивш политик - може да се напише не просто роман, а епос, но вниманието сега е насочено към неговата приемничка, която, съвсем неслучайно, е израснала пад крилото му. 
Ето какво разказва за съдбовния ден самата Тони.
Разхождахме се с моя приятелка и съученичка в Икономическия техникум в центъра на Русе и пред общината видяхме шатра с червен кръст на бял фон. Стана ми интересно какви хора има вътре, с какво се занимават, защо са там и влязохме. Видях млади доброволци, малко по-големи от мен, които с няколко думи ми описаха главната мисия на Българския червен кръст - да помага на хората. 
И разбрах, че това е моето място, защото мечтите ми бяха точно такива - 
да правя добро, да съм полезна на хората. Поисках да се включа в организацията и какичките веднага ми сложиха лента с червения кръст на ръката, усмихва се днес младата директорка на БЧК.
Тони се впуска в новата си кауза с енергия и страст, на каквато са способни само чистите млади сърца. Бързо привлича няколко съученички за доброволки в БЧК, а първата й акция е в дома за деца без родителски грижи „Надежда“, където заедно с приятелките си организира различни забавни занимания за жадните за внимание и топлота деца.
С удоволствие играех с тези забравени от бога деца. Най-вече ме радваше, че моите приятелки също неуморно помагаха на хората, а и родителите ми ме насърчаваха. Бяхме изключително силна група, разказва Антоанета.
Вкъщи я разбират и поощряват. И майка й, дългогодишна директорка на детската градина в Бъзън, и баща й - ръководител движение в БДЖ, виждат, че момичето им е истински запалено и нямат нищо против.
Всъщност 1999-а се оказва двойно съдбовна година.
Тогава между Тони и съученика й Христо, който тогава е в последния курс в техникума, припламва искра, която бързо се превръща в любов, но не от онези, които изпепеляват, а които греят за цял живот. Доказателството е, че днес двамата са щастливо семейство. И понеже част от любовта са общите интереси и стремежи, Христо също става част от младия отбор на Червения кръст. И не само се включва в инициативите му като доброволец, а и става кръводарител, като така дава пример, че думите за дълг, съпричастност и хуманност трябва да са подкрепени и с дела. Активен и убеден кръводарител е и Тони. Активен, защото е редовен донор, убеден - защото самата тя е получавала дарена кръв и знае цената на този жест.
След завършването на Иконома, както неговото поколение нарича техникума, Христо записва специалността „Счетоводство и контрол“ в Стопанската академия в Свищов, но преди първия семестър влиза за година в казармата в Плевен. Това не само не разкъсва връзката между младата двойка, но и я прави по-зряла - децата сякаш изведнъж порасват.
Ние се виждахме често и той ме насърчаваше да продължавам да работя да каузата на БЧК, разказва днешната г-жа Ябанозова.
Година по-късно 
младата активистка е избрана за зам.областен координатор на младежката организация на БЧК, 
което още по-силно я мотивира да не жали сили за организацията. През 2003 година доброволката сменя ученическия чин със студентска банка в Русенския университет, където изучава специалността „Маркетинг“, но не забравя и Червения кръст. За известно време лекциите и упражненията вземат превес, но връзката с БЧК не прекъсва. След завършването на бакалавърския курс записва магистратура „Финансов мениджънт“ и бъдещето й изглежда предопределено - работа във финансовата сфера, например в банка.
Но една от чаровните страни на живота е, че понякога с намигване подменя и най-прекрасните планове, за да покаже други, още по-прекрасни. 
Тони и Христо се женят, а през 2007 година се ражда първото им дете - красивата Лилиана. 
През пролетта на следващата година младата майка изненадващо получава предложение от тогавашния директор на ОС на БЧК Виолета Икономова да постъпи на работа като щатен специалист по младежката дейност.
Тогава отказах, защото родителите ми работеха и нямаше кой да гледа Лилиана, а й учех магистратурата, разказва Антоанета.
Но през лятото предложението е подновено и този път приема.
По-късно разбрах, че съм била целуната от Господ 
и съдбата е била благосклонна към мен, защото ме е напътствала да взема правилното решение. Смятам, че този избор наистина е бил добър за мен, тъй като именно това е моето призвание - да помагам на хората - това е равносметката с днешна дата на новия и.д. директор на БЧК.
В началото тя започва да работи на четири часа, после минава на пълен работен ден, като наред с младежката дейност поема и част от социалната помощна дейност, свързана с помощ на многодетни майки, болни дечица и на семейства, които имат нужда помощ.
Успоредно с това започва да работи по различни проекти, свързани с младежката дейност, и така привлича много доброволци в организацията.
През 2010 година в семейството идва и малкият Адриан, а след като се връща от отпуск по майчинство, Тони продължава да увеличава оборотите в БЧК. В края на 2015 година поема и функциите на главен счетоводител, като едновременно организира големи акции на червенокръстците.
Това е забелязано от директора д-р Руденко Йорданов,
който вече се оглежда за подходящ заместник и година по-късно започва да я подготвя за ръководния пост в организацията. Предложението на д-р Йорданов кой да е неговият приемник е одобрено от председателя на ОС на БЧК проф.Тодорка Стефанова и така след година и половина обучение на 7 март Антоанета Ябанозова става директор на областната червенокръстка организация.
Впрочем скоро и самата тя ще стане доктор, но не медик, а по социално управление. Такава дисертация се очаква да защити догодина Антоанета в Русенския университет и казва, че изборът й е изцяла съобразен с работата й за хуманитарни каузи.
През социалното управление човек се учи да мотивира хората за работа. А когато това се отнася за доброволци, каквито са нашите помощници от Младежкия Червен кръст, е важно те самите да поискат не просто да участват в акции, а да даряват частица от сърцето си на хората, които имат нужда.
В новата, по-трудна мисия младата директорка има пълната подкрепа на семейството си, а нищо чудно скоро сред доброволците да видим и двете й деца - обичащата да танцува Лилиана и мечтаещият да стане голям футболист Адриан.