Парламентът прие окончателно вчера новия Закон за мерките срещу изпирането на пари. С поправките се забранява откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име, както и откриване или поддържане на анонимни депозитни сертификати или депозитни сертификати на фиктивно име. 
За определен кръг лица, като например застрахователи, презастрахователи, пощенски оператори, инвестиционни посредници, нотариуси, регистрирани одитори и др., се забранява да установяват кореспондентски отношения с банки фантоми.
За повишаване на нивото на обмен на информация се предвижда въвеждане на използването на допълнителни електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация. Изрично е уредена и възможност за предоставяне на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от ДАНС сертификат за достъп.
Предвижда се и да бъде изготвена национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която ще се актуализира на всеки 2 години.
Според законопроекта изпирането на пари е преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или покрит незаконният му произход или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такива действия.
Текстовете предвиждат още президенти, премиери, министри, депутати да бъдат подлагани на по-сериозни проверки относно произхода на парите им при различни видове сделки и финансови операции.