20 години може да не стигнат за създаването на един нов сорт грозде, който да превъзхожда съществуващите. Процесът е дълъг и труден, за да е успешна селекцията трябва да се работи с голям обем изходен материал, за да се подбере нещо с по-добри качества, което излиза и доста скъпо. Това обясни за „Утро“ директорът на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ доц. д-р Галина Дякова - самата тя селекционер с дългогодишен опит. И даде за пример двата най-нови сорта винено грозде на института, разработени от нея и Ралица Минчева - Кристален и Мискет Викинг. Наскоро двата сорта преминаха успешно изпитания в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и се очаква да бъдат официално признати. 
И двата са резултат от кръстоски, направени през далечната 1996 година.
Подадени са за изпитване през 2014-а, 18 години по-късно. И едва сега изпитанията са завършени и сортовете са окачествени като успешни.
В селекционната наука отдавна има установен идеал, към който изпитателите се стремят - новите сортове да подобряват старите по определени показатели. При десертните сортове грозде това са големина на зърното, вкус, безсеменност, консистенция. За винените основното е да бъдат устойчиви на болести. И в двете направления русенските научни работници имат сериозни успехи въпреки ограничените ресурси и дългата процедура, която може да отнеме едно поколение.
Кръстоската се извършва с ръчно опрашване. Калпачето на тичинките се маха с пинсета, за да се отскубнат тичинките и остане само близалцето на сорта, който е избран за майка. От другия сорт се вземат цъфнали реси и се отупват около майчината, за да се направи принудително опрашване. Изключително бавна и трудоемка работа, която се извършва многократно. 
Наесен 
от първия грозд на кръстоската се изваждат 200-300 семена, 
които се засаждат в оранжерия, за да се получат т.нар. семеначета. И започва четиригодишно чакане те да дадат плод. От всяко семе израства различно растение, като от 5-6 едно дава надежди. Но само на външен вид, така че за да се разбере, от по-перспективните се събират калеми и се присаждат на подложки.
На осмата година кандидатите се засаждат в лозето и се чака още четири години. Ако в този период новите лозички не случат на някоя градушка или измръзвания, започват проучвания и сравнения с други сортове. Не една година, а няколко поредни, за да се получат достатъчно достоверни резултати. И ако е налице попадение, новият кандидат сорт се дава за изпитване в ИАСАС, където отново минават поне 4 години, за да бъде признат. 
Това обаче отново не е финалът, тъй като от признаването на сорта до пускането на пазара има още дълъг път, който пак отнема години, защото няколкото експериментални лозички трябва да се размножат в маточни насаждения, за да има по-значителни количества за продан. 
За селекционна работа помагат екстремалните за района на Русе климатични условия
- студена зима, ранно затопляне през пролетта и последващи засушавания със суховеи и високи температури. Тъкмо те дават гаранции за добра адаптивност и стабилност във всички краища на страната, а и в чужбина.
Най-едрото българско грозде - разработеният от професор Иван Тодоров сорт Велика, предизвиква истински фурор в Мароко. Зърното на Велика е дълго към 4 см, има средно тегло 14 грама и прилича на синя слива. В Северна Африка, където са засадени големи лозови масиви с него, периодът на вегетация е значително по-дълъг и зърната стават почти два пъти по-едри.
На успех се радват и безсеменните Тангра и Зорница.  Вторият от тях бе отличен с медал на Четвъртото национално изложение „Изобретения, технологии и иновации“, организирано от Съюза на изобретателите в България.
Последните два сорта - Кристален и Мискет Викинг, са аналози на Каберне совиньон и Шардоне, но по-устойчиви на студ и болести. По качество на виното те превъзхождат разпространените в страната винени сортове.
Селекционерите обаче имат огромен проблем - 
въпреки огромното търсене на елитните сортове никой не желае да плаща 
полагащите се за тях регламентирани лицензионни такси. Този тип интелектуална собственост у нас се оказва напълно незащитена и няма кой да следи за нелегалното й разпространение. 
Купуват си по 2-3 лозички, разсаждат си ги нелегално и започват да продават, разказва Галина Дякова.
По закон лицензионната такса е 10% от произведения посадъчен материал в лози или пари. Но тарикатите масово си ги спестяват, така че за всеки от сортовете си институтът има едва по 2-3 договора. 
Контролни органи на практика няма. Допреди 3-4 години в Русе е действало териториално звено на ИАСАС с трима служители. Но вече го няма и сега за всички области в Северен централен район отговаря един човек, базиран във Велико Търново. Който, за да си върши както трябва работата, трябва да облита лозовите масиви като Супермен.
Има проблем и със защитата на интелектуалната собственост в Европа. За сортовете си институтът има национални патенти, въпреки че на няколко пъти се налагало сътрудниците му да плащат от джоба си, за да не изтърват сроковете заради закъсняло финансиране (доскоро ИЗС бе третостепенен разпоредител с бюджетни средства и нямаше свой бюджет). Поддържането на европейски патенти обаче е скъпо удоволствие и затова такива липсват. Има силни съмнения, че в други страни вече се отглеждат и русенските сортове, без да се признават за такива. Нищо обаче не може да се направи.
В последните години се наблюдава и друг проблем - 
по пазарите се продават ментета на елитните сортове
на Института и хората ги купуват, защото не могат да ги различат и чак след години разбират за измамата. Иска някой например Сиана - дават му нещо друго, нямащо нищо общо. Сменят етикета и готово.
Имахме и такъв парадоксален случай - обаждат ни се от друг град да питат за наша бяла Велика, която се предлагала там. Нашата Велика е червена, бяла няма, разказва Дякова. 
По тези причини доста хора предпочитат да бият път десетки и стотици километри до института, за да си купят няколко лозички. Използва се и друга практика - изпращане по куриер. И хората от „Еконт“, примерно, доставят лозичките на заявения адрес.
Наука и селекция се правят все по-трудно, признават в ИЗС „Образцов чифлик“. Финансирането е недостатъчно и хората се ориентират към други дейности. В най-добрите му години в института са работили 380 човека, заедно с техникума са достигали 800. Сега в него работят 49 души научни работници и персонал.
В ИЗС обаче имат надежди за бъдещето, свързани с промените в Закона за Селскостопанска академия, които ще ги направят по-независими финансово. Разчитаме на това, че с новия закон нещата да се променят и ще имаме повече възможности. Искаме да увеличим маточните насаждения, да наемем още работна ръка, казва директорът на ИЗС доц.Галина Дякова.