Благотворителността и дарителството винаги са били важна част от живота в българското общество и неизменна вътрешна потребност на душевността на българина. Без финансовата подкрепа на хората биха били невъзможни културата, образованието и науката през всички периоди на развитието на България.
Един от дарителите, свързан с Русе, е Панайот Ангелов Ангелов. Той е роден през 1858 година в Търново, в заможно търговско семейство, което по-късно се преселва в Русе. След начална училищна подготовка в родния град продължава образованието си в прочутия тогава Робърт колеж в Цариград. Веднага след Руско-турската война 1877-1878 година се връща в освободеното си отечество и осъществява желанието си за военно поприще - постъпва във Военното училище в София. През 1879 година го завършва с първия випуск - на 10 май е произведен в чин прапорщик.
Военната му кариера започва като командир на Сапьорната рота в Русе.
През 1885 година е първата му командировка - в Управлението на Галваническата част в Петербург. След нея е пратен и в Минната рота в Кронщат, Русия. Завръщайки се, още същата година Панайот Ангелов е назначен за командващ на Портовата рота в Русе, като едновременно изпълнява и длъжността завеждащ минното дело в Дунавската флотилия и Морската част. На 6 септември 1885 година е извършено Съединението на България. Руският император Александър III, бидейки несъгласен с този акт, отзовава със заповед руските офицери на българска служба.
Овакантеното място на командир на Дунавската флотилия и Морската част веднага е попълнено с назначението на капитан Панайот Ангелов на 9 август 1886 година. Той е първият българин на тази длъжност след Освобождението и
най-дълго служилият като командващ - 
до 21 февруари 1899 година - 12 години и 6 месеца. При това без да има морско образование! Но през всичките години му помагат неговата далновидност, желание и амбиция да изгради на съвременни основи българския флот. 
В края на 1886 година, само след няколко месеца на новия си пост, командващият осъществява мечтата на предшествениците си - открива зимното корабоплаване по река Дунав в българския участък от Видин до Силистра, а параходът „Голубчик“ започва товаропътническа дейност.
В началото на месец май следващата година капитан Панайот Ангелов е произведен в чин майор и назначен за командир на яхтата „Александър I“. С нея на 27 юли 1887 година той отплава заедно с регентите за Видин, за посрещането на новоизбрания български княз Фердинанд Сакс Кобургготски.
През 1892-1893 година майор Ангелов е командирован в Италия и Англия за проучване на условията за обучение на българи в техните морски училища. По време на неговото командване за първи път български морски офицери учат в Русия, Италия, Англия и Франция.
Резултатите от усъвършенстването на техните професионални качества и умения идват по време на Балканските войни
през 1912 и 1913 година. За всеотдайната си флотска служба майор Панайот Ангелов е произведен в чин подполковник през 1892 година и в чин полковник - на 2 август 1895 година.
По време на неговото командване започва строителството на български кораби. Първият парен катер „Амалия“ с водоизместимост 18 тона е произведен през 1890 година в работилницата на Дунавската флотилия. С него на 25 юли 1893 година младоженците княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза пристигат във Варна, за почивка в двореца Сандрово, лятна резиденция на княза, преименуван същата година от княгинята на Евксиноград.
За отлична флотска служба Панайот Ангелов е многократно награждаван. Носител е на ордените „Св. Александър“ IV степен, „Св. Александър“ III степен, Златен кръст, бронзов медал и други. През 1900 година напуска армията по здравословни причини и е  зачислен е в запаса. Тогава 
активно се включва в обществено-политическия живот на Русе.
Но още дълго преди това животът и дейността му не се ограничават само във военната кариера. На 3 януари 1886 година той е приет за член на Русенския военно-полеви съд. По-късно е избран и за негов председател. На тази длъжност се кандидатира за кмет на Русе през 1903 година и е избран на 4 юни. Официално встъпва в длъжност със заповед №137 от 8 март 1904 година (в други източници са посочени други дати - б.а.).
Кметуването му се отличава с развитието на индустрията в Русе - 
построени са доста фабрики. Направени са и редица нововъведения в различни области на стопанския и обществен живот в града. По негово време се изработват и приемат градски герб и градско знаме. На 16 януари 1908 година пада от власт кабинетът на министър-председателя Стефан Стамболов, което предизвиква политически промени по места в цялата страна. 
На 12 май (в други източници са посочени други дати - б.а) Панайот Ангелов е освободен от длъжност - на власт идват демократите на Александър Малинов. След края на политическата си кариера полковник Ангелов  известно време отново е началник на флота, а по време на войните е командир на 2-ри Искърски полк.
Поради влошено здравословно състояние в началото на 1919 година заминава на лечение във Виена, където умира на 7 март, едва на 60-годишна възраст. Тленните му останки са пренесени и погребани в Русе с почести на 8 юни 1926 година. В негова памет и за увековечаване на личността му в центъра на Велико Търново има улица на негово име, преименувана с решение на общинския съвет на заседание, проведено на 27 юли 1927 година.
На 31 март 1903 година, когато е на 45 години, Панайот Ангелов изготвя завещанието си - 
оставя цялото си имущество, възлизащо на около 1 милион златни лева, за благотворителни и просветни нужди. 
С негови средства са образувани фондация към Търновската община и шест благотворителни фонда към военното училище, Българския гимнастически съюз „Юнак“, училища, църкви и дружества в Русе. Изпълнението на завещанието е поверено: на митрополит Василий Доростоло-Червенски; на кмета на Търново; на директора на Мъжката гимназия в Русе и на Константин Панайодов.
Както се очаква, най-голямо е благодеянието, което прави за родния си град. На 1 април 1912 година е учредена фондация на негово име. Необходимо е уточнението, че дарителят не споменава как трябва да се казва фондацията, но в документите на Търновската община тя фигурира и като фонд „Ангел и Аника Ангелови“. 
Продажбата на две къщи в Русе 
след смъртта му, както и разпределянето на сумите в пари и ценни книжа, забавят създаването на фондацията. Дарението е официално прието на извънредна сесия на търновския общински съвет, състояла се на 27 април 1920 година. На следващата година са преведени част от средствата, а окончателното финализиране на всичко около фондацията става чак през март 1927 година. На търновци са завещани 60% от състоянието на дарителя. 
С 20% от тези средства той желае да се построи в Търново или околностите дом за стари хора от Търновски и Русенски окръг, които са бедни и нямат близки, а домът да носи името на родителите му Ангел и Аника Ангелови. 
Сумата е 338 000 лева, от които 168 000 лева са в наличност и 170 000 лева са в ценни книжа 
(по приблизителния курс от 1927 година). Но тази наличност се оказва далеч под очакваното и е недостатъчна за изпълнението на волята на дарителя, поради междувременното обезценяване на ценните книжа. Затова Търновската община решава, че трябва да се търсят други източници на средства и други възможности за реализация на волята на завещателя. Като начало се учредява благотворителен фонд, управляван от общинския съвет. Продадена е част от ценните книжа. В Търново има дружество „Приют за стари“, наречено по-късно „Емануил“. То е създадено през 1919 година, има финансови възможности и добре действаща структура. Негов председател е отец Антоний, протосингел на Търновската митрополия. Членовете му са сред видните търновски граждани. Общинският съвет чрез избрана от него комисия постига споразумение с дружеството за съвместно откриване на старопиталище. На 4 януари 1931 година домът за стари хора „Ангел и Аника Ангелови“ е открит официално. В него заживяват 30-35 възрастни бедни жени. Първата директорка на приюта е дългогодишната учителка и изявена общественичка Кина Паскалева.
Предвиденото дарителство в завещанието на Панайот Ангелов не приключва с жеста към родния му град Търново. 
На негово име са организирани четири дарителски фонда.
Под №1 се води фонд „Полковник Панайот Ангелов“, учреден с указ на цар Борис III от 24 януари 1922 г. Регистриран е към Министерството на войната и разполага с 30 595 лева, което според завещанието е 10% от имота на дарителя.
Фонд №2, именуван също като фонд №1, е образуван със заповед от 28 февруари 1925 година на началника на Военното училище в София. За него са определени 4% от имуществото на завещателя - 8235 лева и ценни книжа на стойност 16 765 лева.
Предвидените за Българската академия на науките средства са обособени през ноември 1920 година във фонд №3 „Панайот Ангелов“, в размер на 10 000 лева. Те трябва да служат за раздаване на ежегодни награди за най-добрата книга по „отечестволюбие“. Последните данни за фонда са към 31 януари 1951 година, когато сумата възлиза на 42 085 лева.
Фонд №4 „Панайот Ангелов“ притежава 10% от състоянието на дарителя, завещани на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ с цел да се подпомогне физическото развитие на народа, като важна част от „всестранния му напредък“. Фондът е образуван вероятно през 1927 година с около 56 000 лева, а през 1938 година сумата вече възлиза на 100 000 лева. В книжката „Десет годишнина на Русенското Гимнастическо-Плувателно Дружество „Юнак“. 27 ноември 1894 г. - 27 ноември 1904 г.“, представляваща отчет за дейността на дружеството, има 
списък на членовете от Русенското Гимнастическо-Плувателно Дружество „Юнак“
към 1 Декемврий 1904 год. В него са изредени имената на членовете на настоятелството и на членовете на дружеството, разделени в четири категории с обща номерация: почетни, благодетелни, спомагателни и действителни. На шесто място е изписано името Ангелов Панайот - в групата на спомагателните членове, където фигурира на трето място. 
Отчетът е издаден през 1904 година от печатницата на братя Златеви с обем 36 страници и 7 листа снимки. В него не се споменава нищо друго за дарителя освен името му. Дейността на дружеството изисква средства. Уставът предвижда финансови приходи от доброволни пожертвования, както и т.нар. случайни постъпления. За съжаление, от 91 члена на дружеството „само основателите десет души са имали присърце неговото преуспяване, а останалите, с изключение само на 5-6, са му останали съвършено чужди“. Това налага да се търсят пари от външни хора, както и да се привличат за членове такива, които имат възможност да правят дарения. Предполага се, че по тази причина е приет за член и Панайот Ангелов.
В завещанието на дарителя са предвидени 
10% от състоянието му за образуване на дарителски фонд към Мъжката гимназия в Русе
на името на неговите братя Янко и Боян Ангелови, починали още като ученици. Други 3% са отделени за фонд „Аника Ангелова“ (на името на майката на дарителя), управляван от женското дружество „Добродетел“ в Русе. Желанието на дарителя е с лихвите да се стимулират отлични ученици от Стопанското училище в града. Също 3% са предоставени на русенската църква „Света Троица“, за награждаване на религиозни проповедници, по препоръка на Доростоло-Червенския митрополит.
Дарителството е неизменен елемент от културната панорама на Русе. То е материален белег на нравствеността и гражданското поведение на обществото. За да се съхраняват и множат културните ценности в непрестанно променящия се свят.
Източници: Колева, Цветана. Панайот Ангелов - строител на Българскияфлот и виден дарител. Изв. РИМ-Русе, 2005, т.9; Енциклопедия Дарителството. Т.2. С., 2011; Радков, Иван, Любомир Златев. Русенските кметове 1878-2005. Русе, 2005; Димитрова, Мариана, Стоян Йорданов. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Русе, 2011; Десет годишнина на Русенското Гимнастическо-Плувателно Дружество „Юнак“. Русе, 1904.

Галина ДЖУРОВА