Пламен Старев е магистър по филология и по философия. През 1980 г. започва работа като репортер в един от тиражните за времето си всекидневници в България - „Народна младеж“. През 1989 г. става заместник-главен редактор, изминавайки всички нива в длъжностната йерархия.
През 1992 г. той основава и става главен редактор на един от първите частни вестници в България - „Стандарт-Уикенд“. През 1993 г. изпитва необяснима любов към яхтите и е сред организаторите на най-голямата частна регата в страната - еко регата „Яхт-Уикенд“.
През 1993 г. основава Weekpress - първата специализирана агенция за „Връзки с обществеността“ (PR) в България.
Пламен е секретар на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET). Член е на СБЖ. От 1992 г. е член на Борда на директорите на Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET).  От 2013 г. е председател на авторитетната международна комисия за присъждане на наградата „Златна ябълка“ (Golden Apple Award).

Пламен СТАРЕВ
Ако искате да преживеете най-невероятното пътуване, да видите неща, които рядко човешкото око вижда, да застанете точно на границата между реалното и невероятното, тръгвайте за Аржентина, по-точно за острова Гранде Тиера дел Фуего.
Тук свършват всички пътища, тук е последният фар. 
В продължение на векове на това място е изчезвала дори надеждата на хората, попаднали тук. Това са били затворници с тежки присъди, отчаяни златотърсачи, премилостиви мисионери и каробокрушенци. Пътуването до тук е било еднопосочно. Било е последната точка на света.
И днес е последната, най-южната населена точка на света, но вече идват туристи от цял свят. Това не са обикновени туристи, които се срещат по световните плажове и световните улици. Тиера дел Фуего е достижима само за истинските пътешественици. Тя е позната и на всички, които имат път към Антарктида, защото е входната врата към нея.
Тиера дел Фуего е остров, отделен от Южна Америка от протока, който свързва Атлантическия с Тихия океан. Открит е през 1520 година от Фернандо Магелан - португалеца на служба на испанския двор, който извършва първото околосветско плаване. Той умира без да знае, че именно неговото плаване е доказателствотото, че земята е кръгла. 
Магелан е кръстник на острова. 
Впечатлен от множеството огньове, които горели ден и нощ по крайбрежието, той го нарича Огнена земя. Всъщност това са били огромни огньове на открито, поддържани от местните индианци Ямана, за да се защитят от ниските температури. По-голямата част от времето си те са прекарвали в лов и риболов. Били са майстори на канута, което е било единственотно им превозно средство. От другата страна на острова, на север, са живеели индианците Опа или Шелкнами, които са били изкусни ловджии.
Едно от свидетелствата за старите жители на острова е речникът на богатия език на яманите, написан от
 протестантския мисионер Томас Бриджис, който, заедно със семейството си, е бил първият постоянен бял жител на острова.
Той научил техния език и показал, че е напълно възможно да се живее в мир и хармония с тях.
Потомци на тази фамилия и днес живеят в покрайнините на Ушуая, столицата на провинция Тиера дел Фуего. Къщата, която се казва Хасиендата Харбертон, е отворена за посетители и дава уникален шанс да се види най-южното ранчо на света.
Най-лесният и почти единствен разумен начин да се достигне Тиера дел Фуего е със самолет. Уникална е гледката, когато самолетът пресича канала Бигъл /да, точно така се е казвал корабът на прочутия британски изследовател на природата Чарлс Дарвин, който е обикалял из тези места по време на пътешествието си около света в периода 1831-1836 година/, за да се насочи към летището на Ушуая, единствения град на юг от Андите. 
През илюминатора се вижда краят на цивилизования свят. И последния град на света. 
На север е Южна Америка, на юг - Антарктида, на изток и запад са два окена - Атлантическия и Тихия.
Градът е притегателен за хората, които търсят нещо различно от туристическите магистрали. В него има добри хотели и ресторанти. Повечето са по главната улица на града - „Сан Мартин“. Да, това е освободителят на три държави от испанското колониално владичество - Аржентина, Чили и Перу. Национален герой е и в трите. Най-много го почитат в Аржентина, защото е роден тук и е получил генералски чин в родината си. От двете страни на Главната са наредени живописни дървени къщи, чийто долни етажи са магазини. От повечето от къщите се открива пленителна гледка към Андите.
В „Музея на края на света“ се усеща атмосферата на живота на примитивните аборигени, на мисионерите, донесли с риск на живота си божието слово и, заедно с него, предизвикателството на цивилизацията, неуморно борещите се за изхранването си първи заселници, златотърсачите, които след много копане са разбрали, че тук злато няма, антрополозите, природоизследователите и стотиците други учени, които десетилетия се опитват да открият неоткритото, 
корабокрушенци или просто крушенци на съдбата, 
чиято ирония ги е изхвърлила тук и те не са могли да се върнат никога и никъде, и хилядите други хора, които са се опитвали - успешно или не - да наложат своето господство върху суровата природа. 
Тук е бил един от най-тежките затвори - попадналите в него рядко са виждали отново друг край на света. Днес затворът съществува, без да е необходимо да се заключва в него когото и да било. Превърнат в посещавана туристическа атракция, в него се помещава и музей на морската история. След сериозна реконструкция той е и място за културни и образователни прояви.
Имал е 380 килии, в които са излежавали присъдите си до 600 души. Повечето осъдени до живот. Всъщност те са били създателите на Ушуая, защото са построили първите дървени къщи и обществени сгради. В онези времена Ушуая е бил градът на затворниците и техните пазачи. Един от парадоксите на местната история е, че 
затворниците и местните жители са разчитали един на друг. 
Затова е съвсем естествено, след като са си изтърпявали наказанието, затворниците да са оставали да живеят тук. Сред причините, разбира се, е прекомерно дългият път за връщане, а и след толкова години в затвора надали някой ги е чакал по родните им места. Излизайки на свобода, те продължавали да строят къщи или си намирали някаква друга работа, от работници винаги е имало нужда. Тежкият живот ги е променял и днес те и техните потомци са примерни жители на края на света.
В продължение на много години единствената индустрия тук е бил риболовът. Благодарение на него хората са се изхранвали. Днес той още е индустрия, но вече не е единствената. Земята буквално прелива от богатства. Всичко необходимо за топлина на къщите и мощност на промишлеността се добива от недрата й.
Туристите също дават своя дан за развитието на провинцията, в която снегът се превръща във великолепни писти за скиорите и катерачите на ледници, по-късно отварят очи 
кристалните езера, които са източник на най-чистата вода и са рай за рибарите.
Местната фауна е гаранция за небивали изкушения и удоволствия за ценителите на доброто похапване. В местните ресторанти се предлага пищно разнообразие от миди и раци /най-вкусни са като се приготвят, заедно със зеленчуците, върху горещи каменни плочи/, дивеч /наоколо е пълно със сърни, елени, глигани/, пъстърва и сьомга, и мн. др.
На 20 километра от столицата е Националния парк Тиера дел Фуего, в който се откриват вълшебствата на природата в най-чист вид. Романтична алея от сковани дъски води в света на червените лисици, големите гущери гуанакос, бобрите, кондорите, дивите патици. По крайбрежието е пълно с тюлени, магеланови пингвини и корморани.
До парка се стига с една железница. Личи си, че е доста стара и употребявана. И това е точно така. До 1947 г., когато затворът е закрит, тя е превозвала затворниците да секат дърва, които после са обработвали в дъскорезницата на затвора.
Ледникът Марчъл е само на 10 км от града. Три часа е пътят от подножието до върха, но тези три часа те качват на 
невероятно кресло на върха на ледника, откъдето се открива удивителна гледка към протока Дрейк, 
носещ името на един от най-известните пирати на всички времена, който по ирония на съдбата е и един от най-известните английски адмирали, командвал кралската флота при победата й над „непобедимата“ испанска армада - явно опитът от младежките му години си е казал думата. Историческите клюки мълвят, че той е предоставил на кралица Елизабет I 600 000 английски паунда - огромна за времето си сума. Кралицата погасила всички свои вътрешни и външни задължения. Някой и друг паунд останал и за хазната. А пиратът станал адмирал... Това е най-широкият проток на света /950 км/, отвъд който са Южношетландските острови. Прочут е с бурите си и летните айсберги. Местните го наричат „Канала Бийгъл“. 
Най-южните ски писти на света са много близко до Марчъл. Те са в отлично състояние, както и съоръженията. Когато няма сняг се открива възможност за разходка из почти непроходимите гори на север, където пътеката лъкатуши между кристални езера и коварни тресавища.
Ако не сте скиор, нито ходенето пеш е ваша страст, в никакъв случай няма да скучаете. Можете да се отдадете на разходка с платноходка в океана. Ако не обичате лодките, чака ви катамаран. Ако той ви се види малък, имате избор: кораб за луксозен туризъм. Надали ще намерите по-големи удобства от предлагащите се в него, за да покръстосвате между два континента и два океана и да се върнете на Огнената земя.