Д-р Ивайло Йорданов е завършил Медицинския университет във Варна през 2011 г. От следващата година постъпва на работа в урологичното отделение на УМБАЛ „Канев“, където работи и досега. Миналата година придобива специалност по урология също в Медицинския университет във Варна.
От началото на 2018 г. има кабинет и в медицински център „Медик консулт“, където приема за консулт и лечение пациенти с направления и срещу заплащане. Телефон за записване 088 290 9725.


- Д-р Йорданов, за рака на простатата се говори и пише много, но как стои въпросът с рака на пикочния мехур. Колко разпространено е това заболяване?
- 7% от новооткритите онкологични случаи се падат на рака на пикочния мехур. Съотношението мъже към жени е 3 към 1. При мъжете заболяването е четвъртото по честота, на първо място е ракът на белия дроб, след простатата и дебелото черво. Най-често се проявява между 60 и 65-годишна възраст, това е пикът, но сме имали и пациент на 24 г., който е жив и здрав. По отношение на Русе аз смятам, че е ендемичен район, защото заболяването се среща доста по-често в сравнение с други райони, което е свързано с неговата етиология и патогенеза. Защото Русе е град с голяма химическа промишленост, а това е един от рисковите фактори за развитието на този вид рак. 
- Какви са другите причини, освен химическите вещества?
- Сред основните причинители най-често е пушенето, защото тютюневият дим съдържа бетанафтиламин, който се отделя през пикочните пътища и е силно канцерогенно вещество. При 50% от новите случаи се касае за хора, които са пушачи. Като причини също се смятат и някои генетични предразположености.  
- Какво представлява ракът на пикочния мехур и какви поражения нанася?
- Това е заболяване, при което клетките от лигавицата на пикочния мехур започват да се делят неконтролируемо и се образува туморна формация. Пикочният мехур е един резервоар за урина и наличието на тумор нарушава неговата функция. Освен това може да ангажира съседни структури и органи, които също страдат. Най-често, ако захване пикочопроводите, предизвиква задържане на урина, може да се изпадне в остра бъбречна недостатъчност. Самото заболяване изкомпенсира пациентите, както всеки друг тумор. И една от най-честите прояви е хематурията - уриниране на кръв. Обикновено тя е без болка, непровокирана, спонтанна. Най-често хората я пренебрегват, защото появила се веднъж, после отзвучава. И това е коварното на това заболяване, защото може дълго време да няма хематурия, а то да се развива локално, дори да прогресира с метастази.
- Това ли е най-сериозният симптом и какви са останалите?
- Това е най-честият симптом, който води пациентите при нас. Други възможни симптоми са възпаления на долните пикочни пътища. Това се среща, когато туморът е по-инвазивен и по-широко разпространен по мехурната лигавица, може да има парене, болка, затруднение при уриниране, чести позиви, болки в областта на таза и седалището. Може да има симптоми и от страна на метастатична болест - например отоци по краката, кашлица, болки по костите, неврологична симптоматика, ако метастазите са стигнали до мозъка. Но най-често е хематурията и в 80-90% тя е основният симптом, чрез който ние поставяме тази диагноза. Затова моят апел към читателите е, ако имат такова оплакване, най-малкото да потърсят консултация с личен лекар или уролог.
- Хематурията е първото съмнение за това заболяване, а как се поставя категорична диагноза?
- Диагнозата се поставя комплексно. Първото нещо е прегледът, започва се ехография, която евентуално може да установи някаква туморна формация в областта на пикочния мехур, когато растежът му е екзофитен, т.е. нараства по стената на пикочния мехур. Когато е ендофитен, т.е. прораства през стената на мехура, задължително и основно изискване е цистоскопия с биопсия. По този начин се поставя категорично диагнозата. Ако преценим, че туморната формация може да бъде изрязана по време на цистоскопията, правим тотална резекция и изпращаме материал за изследване. Но ако туморната формация е голяма, инфилтрираща се в други органи и структури, тогава само се взема биопсия с оглед да се докаже заболяването, за да може да се пристъпи към следващите етапи на лечението. Другите насочващи методи са скенер и ядрено-магнитен резонанс, които са основните ни диагностични пособия. В повечето случаи правим скенер преди цистоскопия, за да имаме ясна представа за следващия етап. Защото ако има метастази, ще трябва да се направи и цистоскопия, и допълнителни лъчетерапия и химиотерапия.
- Какви оперативни методи прилагате при лечението на този вид рак?
- Ако туморът е по-слабо ангажиращ, в случая говорим за по-повърхностни туморни формации, лечението е трансуретрална резекция, която се прави ендоскопски през пикочните пътища, с последващи цистоскопии и огледи и лечение с локален цитостатик. Защото това заболяване има склоност да рецидивира. При самата резекция се дисеминират много туморни клетки, които може да се имплантират в здрав уротел и да предизвикат рецидив. Затова е необходимо да се правят контролни цистоскопии. Другият вариант, когато самото туморно заболяване е по-масирано, по-ангажиращо, обхванало е по-голяма част от мехурната стена или съседни органи и структури, има и метастази, операцията се нарича радикална цистектомия или тотално премахване на пикочния мехур със съседните органи и структури. В този случай много важно е състоянието и възрастта на пациента, защото те са също от решаващо значение за лечението. Като оперираме един тумор, ние искаме да спасим живота на пациента, а не да му навредим. А ако той е в тежко състояние, ние може още повече да скъсим живота му.
- Има ли разлика в тези оперативни интервенции при мъжете и жените?
- Различно е заради анатомичните различия в таза. При мъжа се премахва пикочният мехур заедно с простатната жлеза и семенните мехурчета. При жените може с или без премахване на матката и предната влагалищна стена. Някои са привърженици на тоталното премахване, други са по-щадящи - ако няма инфилтрация към матка, само се премахва пикочният мехур с предната влагалищна стена, на която се прави пластика.
По-интересният момент е т.нар. деривация на урината, т.е. отвеждането й. Има два различни варианта, въпрос на избор е според уменията на съответния център, който ги работи. Ние като лекари сме длъжни да обясним какви са нашите възможности и на другите центрове, за да може и самият пациент да участва в избора. Основните методи са два - инконтинентен и континентен. Инконтинентният метод е с отвеждане на пикочопроводите на коремната стена и с колекторни торбички отвън се събира урината. Другият вариант е континентното отвеждане и това е една от най-големите операции в медицината. Прави се нов пикочен мехур от тънко черво. Най-често се използва илиумът, като се вземат между 45 и 50 см. Това е една много тежка операция за самия болен, и за нас в техническо отношение.
- И сигурно трае много дълго?
- Да, продължава доста часове. Операцията е тежка, защото се резицира даден сегмент от червото, а като цяло неговата лигавица има други функции - да абсорбира определени полезни за човешкото тяло съставки. Урината пък като един доста по-силен разтвор със соли, киселини   и други неща въздейства неблагоприятно на тази лигавица. Тя с времето се метаплазира в мехурна лигавица, адаптира се към новите си функции, но това най-малко отнема 6 месеца. И през тези 6 месеца настъпват метаболитни промени вследствие на това, че модифицираният чревен сегмент абсорбира съставки на урината. Отделно се скъсява чревният пасаж и там се губят най-често мастноразтворими витамини и минерали, които не се усвояват. Всичко това води до промени в алкалното равновесие на организма. Затова да се следи щателно състоянието на пациента и се иска добра колаборация между тях и него, за да има добри резултати.
- Една успешна операция колко години допълнително живот дава на болния?
- Зависи от стадия, дали има метастази. При липса на метастатична болест и инфилтрация на тазовата стена, ако не се налага допълнително химио- и лъчетерапия и само локално сме премахнали тумора - между 40 и 60% от болните имат 5-годишна преживяемост.