Ще сгрешим ли ако кажем, че Градската градина е паметта, съцето и душата на Русе? Може би не всички са съгласни с това, но кой ще отрече, че този красив малък парк в центъра, станал дом на знаменития Паметник на Свободата на Арнолдо Дзоки и на едновременно изящното и монументално Доходно здание, е видял и преживял всичко. Тук винаги ще се чува ехото от възторзите и мечтите на младата и бурно развиваща се следосвобожденска България, от риданията след войните и националните катастрофи в началото на миналия век, от социалистическите манифестации, от протестите срещу задушаващия хлор преди 30 години, от многобройните политически митинги, рок концерти, карнавали и новогодишни тържества. 
Но не всички се радват на дори този красив русенски кът. Поне в началото.
Ето какво свидетелстват пожълтелите вестникарски страници отпреди 110 години. 
ЦЕНТРАЛНАТА НИ ГРАДИНА
Направата на централната градина даде една голяма красота на града ни, и като така, тя трябва да служи като най-приятно място за развлечение на гражданите, но, за съжаление, какво виждаме да става, тая градина се напълня с слугини, солдати от полковете и други занаятчии и тя се обръща на публичен дом. На мръкване, градината пък служи за свърталище, с алеите си на всички жени с леко поведение в града. Там се дава рандеву на развратници и свободно вирее разврата. Ако в града ни вирее всичко зло и то в най-голям размер, особено, разврата, болестите, това става благодарение, че няма истински и способни служащи, на които е поверено преследването на недъзите на града. Нито градския комисар, нито градския агент, санитарен такъв, са в положение да изпълняват своите длъжности. 
Всичко това е един баласт от хора, които повечето се изхранват от градския ковчег и нищо не се прави 
за да се постави града в онова положение, в каквото подобава на един първостепенен град като Русе. Не можем  да виним напълно гр. Кмет, но хората около него, които за свои интереси, чувства, връзки му натрапват разни пияници, развратници, крадци и им се поверява града в всяко отношение. Ето защо, толкова печални сцени се виждат, всекидневно в града.
Сега е нуждно да се установи един строг контрол върху посещението на централната и др. градини.  Солдати, слугини, чираци и др. да се отстранят. 
Жени с леко поведение да не се допущат в градината, 
нито разните шансонетки, келнерници и др. Да се поиска съдействието на войсковите началници, да не се позволява на солдатите да посещават градините, а така също и дирекцията на Мъжката и девическа Гимназии да наредят надзор на учениците, защото много чифтове вечер в алеите изказват своите вътрешни болки - охкания, та се боим да не би, като се отстранят солдатите, слугините и шансонетките, да се даде простор на интелигентната любов - разврат на соц. основи.
След като се земат тия мерки, ние вярваме, че тая градина ще бъде едно високо почетно место за развлечение на гражданите. Желателно е кметството да поиска една от военните музики, всеки праздничен ден, след обед да свири в градината, а не за некакви си 40-50 лева да се отнема музиката в частните бирарии и се лишават гражданите от удоволствието да прекарат няколко приятни минути в градината.
Ако гражданите плащат общински връхнини до 50%, то следва 
да им се даде възможност да съзнаят, че дадените пари се изхарчват за града и неговите удобства, прелести и приятности, 
а не с парите им да се устройват в центъра на града, безнравствени публични кътове. Всяко едно обществено добро дело, говори за възпитанието, интелигентностьта и достойнството на хората, поставени на работа в обществото. Мислим, с това трябва да се въздига винаги градския ни Кмет, който не е лишен от най-добрите качества на един гражданин.
Този пламенно защитаващ обществения морал текст е публикуван в брой 18 от 12 април 1908 година на обществения и литературен русенски вестник „Свободна мисъл“.
Кмет на града по това време е Панайот Ангелов (1904-1908). Месец след тази публикация той е сменен от Ангел Павлов поради поредната промяна на политическата обстановка у нас - падането на стамболовисткия кабинет и идването на власт на демократите на Александър Малинов. 
Създаването на Градската градина е по предписание на окръжния управител Никола Обретенов 
до Общинския съвет от 1890 година. Място, където  е имало  турски гробища, става собственост на фабриканта Андрея Тюрийо, а след това е отчуждено при новата регулация. Поради липса на средства процесът се забавя. Междувременно строежът на Доходното здание и на Паметника на свободата също забавят направата на градината, тъй като мястото се ползва за складиране на строителните материали. 
След завършването на строежите работата по нея продължава. Тя е била 
опасана с желязна ограда и четири врати, които в 22 часа се заключвали,
а в нея имало изградена обществена тоалетна.
Централната градска градина е изградена в 1904 година, а окончателно е довършена през следващата година, когато за главен градски градинар е назначен чехът Рихард  Нойвирт (1905-1920). Градината изцяло е негово дело. В западната й част дървета  и растителност са застъпени значително. В югоизточния ъгъл на градината имало земна  могилка, нещо като алпинеум с пътека през нея и много храсти. 
По-късно Рихард Нойвирт още два пъти заема тази длъжност. Бил е паркостроител, специалист с добра теоретична и практическа подготовка. Специализирал е във Виена и Мюнхен. За близо 22-те години /с две прекъсвания/, когато е бил градски градинар на Русе, е извършена по-голямата част от озеленяването на града.
Преди да бъде назначен на работа в Русе Нойвирт е работил две години като главен градинар на двореца „Врана“ в София. 
За Градската градина е 
доставил дървесни видове от румънския град Тимишоара.
Направил е залесяване на ската на Кея от Речна гара до Старата жп гара  (сега Музей на транспорта). Работил е за направа на градски парк на Владиковата бахча (Младежки парк), създава оранжерията „Цветницата“. 
Второто назначение на Нойвирт за главен градски градинар е през периода 1925-1926 година, а третото - от 1928 до 1935година, когато е уволнен от кмета Кирил Старцев. Умира в Русе през 1948-а на 72 години. По негово време, през есента на 1937 и пролетта на 1938 година, дърветата от Градската градина са изкоренени. Всички ценни дървета, гинко билоба /Ginkgo biloba/, веймутов бор /Pinus strobus/, гроздовидна песъкиня /Prunus padus/ и други са извадени с пръстта около коренната система и са засадени в парка. 
Теренът  на градината се изравнява с нивото на околните улици. Оградата се демонтира. В градината се оформят нови алеи и насаждения, изграден е първият фонтан на Русе със скулптурна фигура на Владимир Владимиров. От Чехословакия се внасят сребристи смърчове, сребристи ели,
прави се още един фонтан със светлинни ефекти към Доходното здание.
През 1939 година близо до него се поставя бюстът на Любен Каравелов от бял камък. По късно се премества в двора на училище  „Любен Каравелов“, защото се преценява, че е несполучлив. След събарянето на Стъклената будка до североизточния ъгъл на градината в оста на ул. „Петко Д. Петков“ се направи Кръглият фонтан.
През 1983-1984  г. в южната част на Градската градина, зад Паметника на свободата, се построи четвърти фонтан.
Централната градска градина била е и си остава любимо място за отдих на русенци.
Ще сгрешим ли ако кажем, че Градската градина е паметта, съцето и душата на Русе? Може би не всички са съгласни с това, но кой ще отрече, че този красив малък парк в центъра, станал дом на знаменития Паметник на Свободата на Арнолдо Дзоки и на едновременно изящното и монументално Доходно здание, е видял и преживял всичко. Тук винаги ще се чува ехото от възторзите и мечтите на младата и бурно развиваща се следосвобожденска България, от риданията след войните и националните катастрофи в началото на миналия век, от социалистическите манифестации, от протестите срещу задушаващия хлор преди 30 години, от многобройните политически митинги, рок концерти, карнавали и новогодишни тържества. 
Но не всички се радват на дори този красив русенски кът. Поне в началото.
Ето какво свидетелстват пожълтелите вестникарски страници отпреди 110 години. 
ЦЕНТРАЛНАТА НИ ГРАДИНА
Направата на централната градина даде една голяма красота на града ни, и като така, тя трябва да служи като най-приятно място за развлечение на гражданите, но, за съжаление, какво виждаме да става, тая градина се напълня с слугини, солдати от полковете и други занаятчии и тя се обръща на публичен дом. На мръкване, градината пък служи за свърталище, с алеите си на всички жени с леко поведение в града. Там се дава рандеву на развратници и свободно вирее разврата. Ако в града ни вирее всичко зло и то в най-голям размер, особено, разврата, болестите, това става благодарение, че няма истински и способни служащи, на които е поверено преследването на недъзите на града. Нито градския комисар, нито градския агент, санитарен такъв, са в положение да изпълняват своите длъжности. 
Всичко това е един баласт от хора, които повечето се изхранват от градския ковчег и нищо не се прави 
за да се постави града в онова положение, в каквото подобава на един първостепенен град като Русе. Не можем  да виним напълно гр. Кмет, но хората около него, които за свои интереси, чувства, връзки му натрапват разни пияници, развратници, крадци и им се поверява града в всяко отношение. Ето защо, толкова печални сцени се виждат, всекидневно в града.
Сега е нуждно да се установи един строг контрол върху посещението на централната и др. градини.  Солдати, слугини, чираци и др. да се отстранят. 
Жени с леко поведение да не се допущат в градината, 
нито разните шансонетки, келнерници и др. Да се поиска съдействието на войсковите началници, да не се позволява на солдатите да посещават градините, а така също и дирекцията на Мъжката и девическа Гимназии да наредят надзор на учениците, защото много чифтове вечер в алеите изказват своите вътрешни болки - охкания, та се боим да не би, като се отстранят солдатите, слугините и шансонетките, да се даде простор на интелигентната любов - разврат на соц. основи.
След като се земат тия мерки, ние вярваме, че тая градина ще бъде едно високо почетно место за развлечение на гражданите. Желателно е кметството да поиска една от военните музики, всеки праздничен ден, след обед да свири в градината, а не за некакви си 40-50 лева да се отнема музиката в частните бирарии и се лишават гражданите от удоволствието да прекарат няколко приятни минути в градината.
Ако гражданите плащат общински връхнини до 50%, то следва 
да им се даде възможност да съзнаят, че дадените пари се изхарчват за града и неговите удобства, прелести и приятности, 
а не с парите им да се устройват в центъра на града, безнравствени публични кътове. Всяко едно обществено добро дело, говори за възпитанието, интелигентностьта и достойнството на хората, поставени на работа в обществото. Мислим, с това трябва да се въздига винаги градския ни Кмет, който не е лишен от най-добрите качества на един гражданин.
Този пламенно защитаващ обществения морал текст е публикуван в брой 18 от 12 април 1908 година на обществения и литературен русенски вестник „Свободна мисъл“.
Кмет на града по това време е Панайот Ангелов (1904-1908). Месец след тази публикация той е сменен от Ангел Павлов поради поредната промяна на политическата обстановка у нас - падането на стамболовисткия кабинет и идването на власт на демократите на Александър Малинов. 
Създаването на Градската градина е по предписание на окръжния управител Никола Обретенов 
до Общинския съвет от 1890 година. Място, където  е имало  турски гробища, става собственост на фабриканта Андрея Тюрийо, а след това е отчуждено при новата регулация. Поради липса на средства процесът се забавя. Междувременно строежът на Доходното здание и на Паметника на свободата също забавят направата на градината, тъй като мястото се ползва за складиране на строителните материали. 
След завършването на строежите работата по нея продължава. Тя е била 
опасана с желязна ограда и четири врати, които в 22 часа се заключвали,
а в нея имало изградена обществена тоалетна.
Централната градска градина е изградена в 1904 година, а окончателно е довършена през следващата година, когато за главен градски градинар е назначен чехът Рихард  Нойвирт (1905-1920). Градината изцяло е негово дело. В западната й част дървета  и растителност са застъпени значително. В югоизточния ъгъл на градината имало земна  могилка, нещо като алпинеум с пътека през нея и много храсти. 
По-късно Рихард Нойвирт още два пъти заема тази длъжност. Бил е паркостроител, специалист с добра теоретична и практическа подготовка. Специализирал е във Виена и Мюнхен. За близо 22-те години /с две прекъсвания/, когато е бил градски градинар на Русе, е извършена по-голямата част от озеленяването на града.
Преди да бъде назначен на работа в Русе Нойвирт е работил две години като главен градинар на двореца „Врана“ в София. 
За Градската градина е 
доставил дървесни видове от румънския град Тимишоара.
Направил е залесяване на ската на Кея от Речна гара до Старата жп гара  (сега Музей на транспорта). Работил е за направа на градски парк на Владиковата бахча (Младежки парк), създава оранжерията „Цветницата“. 
Второто назначение на Нойвирт за главен градски градинар е през периода 1925-1926 година, а третото - от 1928 до 1935година, когато е уволнен от кмета Кирил Старцев. Умира в Русе през 1948-а на 72 години. По негово време, през есента на 1937 и пролетта на 1938 година, дърветата от Градската градина са изкоренени. Всички ценни дървета, гинко билоба /Ginkgo biloba/, веймутов бор /Pinus strobus/, гроздовидна песъкиня /Prunus padus/ и други са извадени с пръстта около коренната система и са засадени в парка. 
Теренът  на градината се изравнява с нивото на околните улици. Оградата се демонтира. В градината се оформят нови алеи и насаждения, изграден е първият фонтан на Русе със скулптурна фигура на Владимир Владимиров. От Чехословакия се внасят сребристи смърчове, сребристи ели,
прави се още един фонтан със светлинни ефекти към Доходното здание.
През 1939 година близо до него се поставя бюстът на Любен Каравелов от бял камък. По късно се премества в двора на училище  „Любен Каравелов“, защото се преценява, че е несполучлив. След събарянето на Стъклената будка до североизточния ъгъл на градината в оста на ул. „Петко Д. Петков“ се направи Кръглият фонтан.
През 1983-1984  г. в южната част на Градската градина, зад Паметника на свободата, се построи четвърти фонтан.
Централната градска градина била е и си остава любимо място за отдих на русенци.

Хачик ЛЕБИКЯН