Без него може би нямаше да четете този вестник. А може би нямаше да има Ренесанс. И Реформация. И научна революция. Без него световните процеси може би щяха да се движат в друга посока и с друга скорост. Никак, никак не е преувеличено да кажем, че Йохан Гутенберг успя да повлияе на хода на историята. Знанието става достъпно за мнозина, включително и за ниските социални слоеве, защото печатната книга е много по-евтина и по-масова от ръкописните преписи, а знанието е сила. Както казва големият немски математик, физик и астроном Георг Кристоф Лихтенберг: „Оловото в печатарската наборна кутия е променило света повече от златото и повече от оловото в пушката“.
На днешния 3 февруари се навършват точно 550 години от кончината на този истински рицар на словото.
Нека започнем от самото начало.
Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг е роден около 1398 година в германския град Майнц. Той е най-малкият син на богатия търговец Фриле Генсфлайш цур Ладен и неговата втора съпруга Елзе Вюрих, дъщеря на собственик на магазин. Според някои сведения бащата е златар, работил за майнцките архиепископи, които са и курфюрсти на Свещената Римска империя, но е по-вероятно да се е занимавал с търговия с платове.
Гутенберг принадлежи към фамилията Генсфлайш, един от патрицианските родове в Майнц, 
извеждащ родословието си от 13 век. Фамилията Генсфлайш е тясно свързана с майнцкия монетен двор, като редица нейни представители го ръководят през 14 и 15 век. Самият Йоханес Гутенберг от ранна възраст придобива познания в областта на златарството. Името Гутенберг, с което Йоханес остава известен в историята, идва от наименованието на къщата, в която живее клонът на Генсфлайш, от който той произлиза. Името „цум Гутенберг“ фамилията си въвежда едва през 20-те години на 15 век.
През 1411 година в Майнц избухва бунт срещу аристокрацията и 117 патрициански фамилии са принудени да напуснат града. Семейството на Гутенберг изглежда се премества за късо време в Елтвил (Алта Вила), градче на отсрещния бряг на Рейн, където майка му притежава наследствено имение. През 1413 година избухват гладни бунтове и фамилията отново напуска Майнц.
Като син на богат патриций Гутенберг посещава вероятно латинското училище в манастира „Св. Виктор пред Майнц“. Фамилията има тесни отношения с манастира „Свети Виктор пред Майнц“ и Гутенберг по-късно влиза в „Св.Виктор Брудершафт“.
Сведенията за Йоханес Гутенберг през следващите две десетилетия са изключително оскъдни. През летния семестър 1418 година 
в Ерфуртския университет се споменава записалият се студент на име Йоханес де Алта Вила (Елтвил),
за когото се допуска, че може би е Гутенберг. 
През 1419 година баща му умира и той е споменат в документи, свързани с наследството му. Първият документ, който доказано споменава Гутенберг, е от 1420 година. Бележката разказва за наследствени недоразумения на братята и сестрите Гутенберг и една полусестра след смъртта на Фриле Генсфлайш сеньор 1419 година. Документът показва, че Гутенберг по това време е по-стар от 14 години, понеже не е бил представен от друг.
Къде и с какво се занимава фамилията Гутенберг през 20-те години на своя век е неизвестно. През 1429 година те не са в Майнц, поради отново избухнали бунтове.
Със сигурност е известно, че през 1430 година той не е в Майнц. През 1430 година е споменат в един договор на Майнцския архиепископ Конрад III, който предлага завръщането на избягалите. Гутенберг отказва предложението и остава далече от Майнц.
Тъй като политическата обстановка не позволява на Гутенберг да се върне в Майнц, биографите му предполагат, че в определен неизвестен момент той се установява в Страсбург, където живеят негови роднини по майчина линия. 
През 1434 година той вече е в Страсбург, 
като изглежда се занимава със златарство и е записан в градската милиция. Според някои свидетелства през 1437 година той обучава богатия търговец Андреас Дритцен как да полира скъпоценни камъни, но не е известно откъде е придобил тези умения. По това време името му се споменава и в съдебните архиви във връзка с нарушено обещание за брак, дадено на жена от Страсбург на име Енелин. Няма сведения дали в крайна сметка бракът е сключен.
Съществуват предположения, че по това време Гутенберг се запознава със съществуващите печатни техники. Някои изследователи дори смятат, че той е изработвал гравюри върху мед с анонимния художник, известен като Майсторът на карти за игра.
През 1439 година Гутенберг участва с Андреас Дритцен в неуспешно търговско начинание, свързано с изработването на полирани метални огледала, за които се вярвало, че улавят свещената светлина от религиозните реликви, и които той планирал да продава на поклонниците в Аахен. През тази година градът планирал да изложи своята сбирка от реликви на император Карл Велики, но събитието било отложено с една година, заради избухнала чумна епидемия. Андреас Дритцен умира 1439 година и братята му се опитват да получат част от вложения капитал. Гутенберг не може да възстанови инвестираните в огледала средства. Когато инвеститорите в начинанието започват да търсят парите си, той им
обещава да ги компенсира с някаква „тайна“
Широко разпространени са предположенията, че тази тайна е идеята за печатане с подвижен набор.
През 1440 година Йоханес Гутенберг усъвършенства и разкрива пред публиката тайната на печатането, основана на неговите изследвания, мистериозно наречени от него „Kunst und Aventur“. Не е известно с какво се е занимавал той по това време, нито дали е правил някакви първи опити за печатане с подвижен набор. 
През 1448 година Гутенберг отново е в Майнц, където взема заем от 150 гулдена от своя роднина Арнолд Гелтус, изглежда за изработване на печатна преса в сградата Хумбрехтхоф в старата част на Майнц. През 1450 година пресата вече работи и с нея е отпечатано едно стихотворение на немски, може би първият текст, отпечатан от Гутенберг. Той успява да убеди богатия гражданин Йохан Фустада му даде заем от 800 гулдена. Към начинанието се присъединява и бъдещият зет на Фуст Петер Шьофер. Шьофер е работил като преписвач на ръкописи в Париж и вероятно изработва някои от първите печатни набори.
Гутенберг установява ателието си в Хоф Хумбрехт, собственост на негов далечен роднина. Не е ясно кога точно замисля проекта за отпечатване на Библията, но това е основната цел на заема от Фуст, а същинската работа започва през 1452 година. В същото време с пресата се печатат и други по-доходни книги, може би латински граматики. Съществуват и предположения, че пресите са две - една за ежедневни нужди и друга за Библията. Сред доходните приложения на новата преса е
отпечатването през 1454-1455 година на хиляди индулгенции 
за нуждите на Католическата църква.
През 1455 година Гутенберг издава своята „42-редова Библия“, известна и като Гутенбергова Библия. Отпечатани са около 180 копия, повечето на обикновена хартия, но някои на велум /много фин пергамент/.
През същата година започва спор между Гутенберг и Фуст, който си иска обратно парите, обвинявайки Гутенберг в злоупотреби. Междувременно разходите по проекта с Библията нарастват, а дълговете на Гутенберг вече надхвърлят 2000 гулдена. Фуст завежда дело в съда, който през ноември 1455 година установява, че двамата са създали съдружие за издаване на книги, а Гутенберг е използвал парите за други цели. Фуст получава печатарското ателие и половината от вече отпечатаните Библии.
Макар че на практика е фалирал, Гутенберг изглежда запазва или създава наново малка печатарска работилница. През 1459 година той участва в отпечатване на Библията в Бамберг, като поне доставя печатните набори. Тъй като отпечатаните от него книги не носят името му, нито са датирани, е трудно да бъдат идентифицирани работите му след „42-редовата Библия“. Възможно е сред тях да е и големият религиозен речник „Католикон“, отпечатан през 1460 година в Майнц в 300 копия по 754 страници.
Междувременно печатницата на Фуст и Шьофер става
първата в Европа, която издава книга с името на печатницата и датата на отпечатването -
„Майнцкият Псалтир“ от август 1457 година. Макар че в него е отбелязан механичният процес, чрез който е произведен, името на Гутенберг не се споменава.
През 1462 година, по време на конфликт между двама претенденти за архиепископския пост, Майнц е разграбен от войските на Адолф Насауски, а Гутенберг отново е изпратен в изгнание. Вече възрастен, той се премества в Елтвил, където може би основава и ръководи нова печатница, принадлежаща на братята Бехтермюнце. През януари 1465 година Адолф Насауски разрешава на Йоханес Гутенберг да се върне в Майнц. Като признание за заслугите му той му дава титлата хофман (придворен) и му отпуска пенсия.
Той живее до смъртта си в Алгесхаймер Хоф, съвсем наблизо до родната си къща Хоф цум Гутенберг в стария град на Майнц.
Йоханес Гутенберг умира на 3 януари 1468 и е погребан в църквата на францисканците в Майнц. По-късно тя е разрушена през 18 век и гробът на Гутенберг е изгубен.
Откритието на Гутенберг 
се основава на подобряването и развитието на известните дотогава методи за репродуциране и печатане (работа с дървени блокчета, леене във форми и използване на печатарски плочи или щемпели) в една обща система. Основа на разработката е ръчният инструмент за отливане, с чийто помощ могат да се отливат печатарските букви поотделно при това по-бързо и с по-фина изработка, откриването на печатарската преса и подобряване на качеството на печатарското мастило.
Металните букви се нареждат с помощта на един наборен компас в редове. Равномерното разстояние между буквите и редовете се постига с помощта на нисък (непечатаем) наборен материал. Еднаквите размери на Библията на Гутенберг са постигнати чрез различни по големина ниски наборни материали. При печатането на библията са използвани над 290 различни знака.
Наредените с букви редове се подреждат в наборна дъска 
до получаването на една страница или една колонка Така получения комплект се омастилява с помощта на мастилени ръчни тампони, изработени от кожа (обикновено кучешка) и запълнени с конски косми. След намазването с мастило, наборната страница се поставя в пресата. Преди печатането хартията се овлажнява, при което се отварят нейните пори. В порите на листа при печатането влиза мастилото. След изсъхването порите се затварят и обхващат за постоянно мастилото. Подготвената хартия се закрепва на капака на пресата върху игли (пунктура) и се предпазва с една дървена рамка на местата, които няма да се печатат. Омастилената повърхност на набора са пренася върху хартията с прилагането на натиск (метод на печатане с голямо налягане) Чрез пунктурата може да се напасват двете страни при двустранния печат, така че наборните плоскости да не се припокриват. Буквите издържат на големия натиск на пресата и могат да се използват многократно. До този момент печатането се е извършвало с използването на цели дървени плочи, представляващи уникати или чрез изработени като уникати отделни дървени букви.
Използваното до технологията на Гутенберг мастило е било подходящо за използваните до момента дървени матрици за печатане, но за металните букви той
разработва емулсия от ленен безир и сажди, 
която е достатъчно вискозна и бързосъхнеща. Това позволява печатането на предната и задната страна на листа.
Използваната от Гутенберг конструкция за печатарската преса е вероятно преработена от винарска винтова преса. Тази конструкция е използвана и при производството на хартия. При въртенето на винтовия шпиндел с помощта на лоста на пресата се постига движение надолу на една напречно разположена на винта метална плоча. Тази плоча разпределя равномерно налягането върху основата, на която е разположен наборът за печатане заедно с материалите за печатане. Тази основа се намира върху една подвижна карета, която осигурява лесно поставяне на материалите в пресата. На тази карета е разположен и един състоящ се от няколко отварящи се части капак. За равномерното разпределение на налягането върху печатния набор над лоста за печатане се поставя подложка от хартия или пергамент.
Непосредствено след смъртта на Гутенберг приносът му към печатарската техника е почти неизвестен. През 1504 година той е споменат като изобретател на типографията в книга на Иво Витиг - професор в университета в Майнц. Най-старият портрет на Гутенберг е нарисуван едва през 1567 година, почти сигурно като въображаема реконструкция, и се появява в сборника с биографии на известни германци на Хайнрих Панталеон.
42-редовата Библия /каре/
Библията се нарича „42-редова Библия“ по броя на редовете на страницата. Използваният шрифт е „текстура“, основна разновидност на готическите шрифтове. Гутенберг се стреми да създаде точно копие на ръкописна книга от това време. Счита се, че една такава книга Голямата Майнцка Библия, изработена през 1452 - 1453 година, служи за прототип на библията на Гутенберг.
Тиражът на Библията е малък - около 180 екземпляра, но по това време в цяла Европа има общо около 30 000 книги. Към днешно време са оцелели 49 екземпляра от тази библия. Повечето екземпляри съдържат 1286 страници, подвързани в две тома, но почти няма две еднакви Библии. От 180-те произведени екземпляра 135 са отпечатани върху хартия, а останалите върху телешка кожа.
Високото качество и голямата историческа стойност на Библията на Гутенберг я прави една от най-ценните печатни книги в историята. Една страница от Библията струва около 80 хиляди долара.
По материали от интернет