Чийзкейк „Ню Йорк“ е най-известният печен вариант на този сладкиш от тънка коричка и богат крем от крема сирене, сметана и яйца. Според повечето американци той е измислен в Голямата ябълка, където са най-големите производители и ценители на десерта, затова и носи името на мегаполиса.
Историята обаче е доста по-различна и ако се разровим из писмените източници, стигаме даже до римския политик Маркъс Порций Катон (234-149 г. пр.н.е.), в чиято единствена запазена работа - трактатът „De Agricultura“, има рецепта за подобен сладкиш, приготвен от сирене и яйца, изпечени върху подложка от пшенично тесто. Според Джон Дж. Сергрето, автор на „Cheesecake Madness“, първата рецепта е записана по-рано - през 230 г. пр.н.е. от гръцкия писател Атеней. А това потвърждава факта, че чийзкейкът е творение на древните гърци, които подсилвали с него атлетите си за участие в олимпийските игри. От елините го заимстват римляните, след като завладели земите им, а заслуга на римляните пък е, че го разпространили в Европа. Оттам европейските заселници го пренесли в Новата земя.
В първата английска готварска книга „The Form of Cury“ (1390 г.), състояща се от средновековни рецепти на готвачите на Ричард II, има две за печен чийзкейк - едната е с извара, яйчен белтък, розова вода и дребни плодове, а другата с меко сирене, айчни жълтъци и зелен джинджифил. През следващите пет века във всяка английска кулинарна книга има поне една рецепта за чийзкейк. Във всички тях присъства розовата вода като аромат, а предпочитаният плод за гарниране е френското грозде. Три такива рецепти например има в „Booke of Cookery and Booke of Sweetmeats“, подарена на Марта Вашингтон на сватбата с първия й съпруг Даниел Кустис през 1749 г. Едва през 19 век лимоновият сок и ванилията заменят розовата вода и стават основен аромат на чийзкейка, който продължава да се прави с извара или меко сирене, защото още не е измислено крема сиренето.
Първообразът му се появява във Франция, в провинция Neufchatel-en-Bray, и представлява меко, ронливо, неузряло краве сирене, за което местните твърдят, че е най-старото нормандско сирене, защото за него се споменавало в документ от 1035 г. пр.н.е. Но първият официален писмен източник е открит в книгите от 1543 г. на абатство „Saint Aman“ в Руан, където сиренето е наречено Neufchatel. Историята разказва, че Наполеон III станал голям ценител на това сирене, след като получил голяма кошница сирена от Нормандия, сред които имало и Neufchatel. През 19 век то е известно като едно от най-добрите френски сирена и е консумирано в цяла Франция.
През 1872 г. Уилям А. Лорънс от Честър, Ню Йорк, докато се опитва да имитира френското Neufchatel, случайно изобретява метод за производство на кремообразно сирене. За първи път рецепта с използването на крема сирене е публикувана през 1909 г. в „The Boston Cooking-School Magazine“. Имената Крем чийз пай и Крем чийз кейк пък се появяват в книгата The „Twentieth Century Book for the Progressive Baker, Confectioner, Ornamenter, and Ice Cream Maker“ на Фриц Дианд в Бостън през 1912 г. Но въпреки това повечето американци продължават да предпочитат сладкиша, приготвен с извара. Пробив прави немско-еврейският емигрант Арнолд Рубен, собственик на легендарния ресторант „Turf“ на 49-а улица и Бродуей, който твърди, че е разработил първата рецепта за чийзкейк с крема сирена. Рубен разказва, че през 1929 г. бил на вечеря, където домакинята поднесла за десерт чийзкейк. Той го харесал и поискал рецептата, а после започнал да експериментира с пълнежа, докато накрая заменил напълно изварата с крема сирене. Клиентите в ресторанта му се увеличили значително, след като той включил десерта в менюто. Впрочем ресторантьорът твърди, че е измислил и сандвича „Рубен“ - ръжена филия, върху която има руски дресинг, кисело зеле, резени говеждо месо и швейцарско сирене и всичко това е запечено на скара. 
Горе-долу по същото време други немски имигранти Лео Линди Линдман и съпругата му Клара откриват Lindy‘s Restaurant също в Бродуей, но на 50-а улица. Те също предлагат чийзкейк с крема сирене, дори слуховете твърдели, че Клара била наела пекаря на Рубен, за да се сдобие с тайната рецепта. Двата чийзкейка обаче били доста различни. През 1948 г. първият американски кулинарен журналист Клементайн Панделфорд публикува в „Лос Анджелис таймс“ „Рецептата за любимеца на Бродуей, държана досега в тайна“, като твърди, че предлага рецептата на готвача Пол Ландри от Lindy‘s Restaurant. Всъщност това е най-известният чийзкейк „Ню Йорк“ и е приготвен от бисквитено тесто, крема сирене, сметана, яйца и лимонов сок. И това са класическите съставки за най-известния печен чийзкейк.

Чийзкейк Ню Йорк

Необходими продукти:
за блата:
120 г краве масло
200 г бисквити
1 с.л. захар
за крема:
900 г крема сирене
250 г пудра захар
3 с.л. брашно
3 ванилии
1 ч.л. настъргана кора от лимон
3 яйца 
1 жълтък
250 г заквасена сметана
Начин на приготвяне:
Първо се приготвя блатът. Маслото се разтопява в тиган, добавят се натрошените на ситно бисквити и се бъркат, докато попият маслото. Сместа се разстила във форма за торта с падащ борд и се притискат с ръце към дъното на съда, за да се получи равномерен и плътен блат. Оставя се в хладилник, докато се приготви кремът.
Крема сиренето се разбива с миксер на ниска скорост. Постепенно се добавя захарта, брашното, ванилията и лимоновите кори. Отделно се разбиват 3-те яйца и жълтъкът и на тънка струйка се изсипват към крема сиренето. Последно се прибавя заквасената сметана. Получената смес трябва да е гладка, гъста и маслена. Изсипва се върху блата и се заглажда с помощта на нож или шпатула. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна в продължение на 10 минути, след това температурата се намалява на 110 градуса и се пече още 30-40 минути. Готовият чийзкейк трябва да има леко препечена коричка и при поклащане на тавата той също трябва да потреперва, сякаш е леко недопечен. Оставя се на топло в изключената фурна за 2 часа. След това се оставя в хладилник за 8 часа, покрит с фолио. Сервира се гарниран със сладко по избор.