Предстоящото ново райониране на България, предвидено от 2020 година, за което обществеността в Русе и страната научи след завъртане на колелото, стартирано с публикация на „Утро“ за възможността Русе да загуби статута си на административен център на планов район, продължава да предизвиква реакции. Днес даваме думата на бившия областен управител Йордан Борисов, който не само лично е участвал в изграждането на действащите планови райони, а и активно и безкомпромисно е защитавал интересите на Русе в този процес. Заглавието е на редакцията.

Подкрепям всички инициативи за запазване и утвърждаване на град Русе като естествен център на Северния централен планов район. Изказвам тази подкрепа в качеството си на областен управител на област Русе от 1999 до 2001 г. Точно тогава на мен се падна честта да отстоявам правото на Русе да бъде център. 
Преди 19 години започнаха разговорите за създаването на шестте планови района. Тогавашното Министерство на регионалното развитие също предложи три варианта със съответните области. 
Съперници на Русе се оказаха Варна, Плевен и Велико Търново.
След дълги обсъждания и предложения за Северния централен планов район министерството одобри областите Велико Търново, Габрово, Плевен, Ловеч и Русе.
Веднага започнаха политическите сондажи, препоръките и предложенията за център на района. Като областен управител не можех да си позволя да отстъпя Русе в тази борба.
При едно от посещенията ми в Министерството на регионалното развитие и благоустройството министър Евгений Чачев ми заяви, че няма смисъл да стоя постоянно в министерството, защото вече е решено, че Велико Търново ще бъде център на новия район. Надежда Михайлова /сега Нейнски/ лобирала усилено за него.
Отговорих, че не мога да се върна в Русе, защото ще ме линчуват!
През това време от Русе продължаваха да пристигат декларации с искания, придружени с мотиви и аргументи, Русе да бъде определен за център на плановия район. Каузата обедини народните представители, кмета на общината, председателя на общинския съвет, местните ръководства на политическите партии, неправителствените организации и обединения на граждани. Помогнаха на Русе и тогавашните заместник министри Васил Гарнизов и Христо Михайловски. Усилията ни се увенчаха с успех. 
Запазил съм протокола от първата среща в Русе на областните управители от новосъздадения планов район /вижте факсимилето/. Нямаше възражения относно координационния център. Стигнахме до съгласие отпуснатите финансови средства по програма ФАР за регионално развитие да бъдат използвани за подпомагане на местното предприемачество, обновяването на градовете, селата и инфраструктурата.
Тук е мястото да спомена, че 
още тогава решихме да предложим на Министерския съвет да вземе решение за проучване и изграждане на магистрален път Русе-Велико Търново 
и тунел под Стара планина по направление Габрово- Гурково. 
Дискутирахме и идеята за създаване в бъдеще на независим информационен център на Северния централен планов район за обработка на икономически и други данни в развитие. Това бяха първите ни тогава виждания за по-нататъшната съвместна дейност.
Защо е необходимо да запазим водещата роля на град Русе в плановия район? 
Защото е град с транспортна, икономическа и регионална перспектива! Кръстопът на два трансевропейски транспортни коридора по суша и вода. Предстои железопътна линия от Дунав до Черно море да се модернизира и да свърже и гръцките пристанища. Очакваме строителството на втори мост на Дунав, за избора на място на който има съгласие и от българското, и от румънското правителство. Регионалното сътрудничество е добре развито, търговските отношения са оживени, а инвестициите растат.
Знам, че предприемчивостта, културата и начинът на живот в Русе създават неудобства на останалите български градове. 
Затова е толкова мразен и толкова обичан.
Няма да забравя това, което сподели с мен един от многото приятели на Русе в Австрия. Беше секретар на Работна общност „Дунавски страни“. Неговият дядо е търгувал с български фирми  от градовете Видин, Лом, Свищов и Русе. Всеки път, когато се връщал от тези градове, той разказвал за тях, и винаги завършвал по един и същи начин, като казвал: „А Русчук е нашият град надолу по Дунава“.

Градът само два пъти не е административен център

Първото голямо признание за стойността и значението на Русе идва през 1864, когато градът става център на Дунавския вилает на Османската империя. Вилаетът обхваща 65 каази и 1500 общини. Сред включените в него райони са Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна.
При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи в хода на бойните действия и след приключването на Руско-турската война 1877-78 година руският императорски комисар княз Владимир Черкаски създава губернии. В новоосвободеното Княжество България губерниите са пет. Една от тях е Русенската, включваща Ескиджумайски /днес Търговищки/, Разградски, Тутракански, Русенски, Свищовски, Плевенски и Никополски окръзи.
На 26 юни 1880 г. с указ на княз Александър I се създават 21 окръжия, едно от които е Русе.
Административно-териториалната реформа в страната през 1901 г. определя 12 области. Новосъздадената Русенска област включва дотогавашните Русенско, Разградско окръжие без Поповска околия, Силистренско без Куртбунарска околия и обхващащ околиите Беленска, Разградска, Русчукска, Силистренска, Тутраканска.
По време на Първата световна война се създават 36 окръга. Русе е един от тях.
През 1919 г., след края на войната, Царство България включва 15 окръга. Русе отново е един от тях.
След преврата на 19 май 1934 година Русе за пръв път губи статута си на административен център и преминава в Шуменска област, създадена от сливането на бившите Шуменски, Русчукски и Варненски окръзи.
Това недомислие продължава само година. Русе е един от трите града, които излизат от изкуствено създадените административни единици и получават статут на градска дирекции, управлявани от градски директор с права на областен директор. Това деление трае още по-малко - само два месеца, след което се възстановява административната карта на превратаджиите.
През 1944 година са обособени десет области, като Русе е център на една от тях.
През 1947 година областите са закрити и се създават 102 околии. Русе присъства два пъти в списъка - като Русе и Русе град. Този реверанс се прави само на още пет града - на София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.
През 1949 година страната е разделена на 15 окръга и Русе е сред тях.
Година по-късно окръзите са намалени на 13 и това води до увеличение на територията на Русенски окръг.
През 1959 година страната е разделена на 28 окръга и Русе е център на един от тях, а в обхвата му с незначителни разлики влизат териториите на днешната област.
Това деление е прекроено през 1987 година, когато страната е прекроена на 8 области и по волята на Пенчо Кубадински Русе е включен в състава на Разградска област. Това се смята за най-голямата подигравка с града, а по-зрялото поколение още помни тъжните вицове, че Разград бил най-големия град в България, защото пристанището и операта му са на 60 километра от центъра. През 1990 година справедливостта е възстановена и Русе става център на областта, включваща бившите Русенски, Разградски, Силистренски и Търговищки окръзи.
Това деление оцелява до 1998 година, когато се създават нови области, идентични с 28-те окръга от 1959 до 1987 година.
Следва създаването на Северния централен планов район с център Русе.