Един от старинните български обичаи е хамкането с халва на Сирни Заговезни. Парче бяла халва с орехи се връзва с червен вълнен конец, който се окачва на средата на тавана. Най-възрастният в дома залюлява конеца и всички покрай трапезата се опитват да захапят парче от халвата, без да си помагат с ръце. Когато накрая някой успява да лапне цялото парче - той ще бъде здрав и късметлия през цялата година - изпомазани с лепкавата халва, малки и големи отиват да се измият, а след това червеният конец се запалва и по това как гори се гадае какъв берекет да се очаква.
Не е много ясно защо и как точно бялата халва се е превърнала в един от атрибутите на българската религиозно-ритуална трапеза и то на празник, който е свързан както с очакването на пролетта, така и с периода на едни от най-тежките пости за християните - Великденските. Сладкото лакомство, което у нас се предлага предимно като десерт, присъства като празничен елемент и в други народи, най-вече в Азия, откъдето води произхода си.
В Индия халвата е неотменна и важна съставна част от сватбеното меню
В Шри Ланка пък точно тя е в центъра на вниманието по време на новогодишните празненства, които в далечната екзотична държава отбелязват обикновено през април. А в Турция и Иран /именно Иран, впрочем, се смята за родина на халвата/ това лакомство е с ролята на нашенското варено жито - приготвя се и се поднася при погребалните ритуали. Иначе казано, ако се озовете там и някой приятелски ви пожелае „Да ти приготвят халва дано!“, можете да сте сигурни, че подтекстът е доста по-различен от това да те нагостят със сладости.
Източният сладкиш със звучното име халва е визитната картичка на страните от Средния и Близкия Изток. Достоверно е известно, че в старинни ръкописи се посочва, че иранците са познавали халвата още от 5 век преди нашата ера. Други източници посочват, че в стари времена халвата е била сладкиш, който е бил достъпен единствено и само за красавиците в харемите на високопоставените владетели. Сега вече е ясно, че тя освен че е сладка, съдържа множество съставки, които са високо ценени при диети и поддържане на добрата фигура, та вероятно поради това ханъмите са я записали като своя привилегия. По-късно обаче нейните перфектни качества на средство, което поддържа висок енергиен баланс, са отворили
пътя на халвата към воините от азиатските армии
които са разчитали на това сладко средство силата им да бъде постоянно във висока кондиция.
Майсторите на халва някога са я приготвяли ръчно /не е изненада, нали?/. За да се справят с производството на продукта, те предварително се обучавали и тренирали дълго време - за да се научат да се справят с горещата пенеста маса, като я разтягат с голи ръце. А рецептите за нейното приготвяне се пазели в дълбока тайна и се предавали по наследство от баща на син.
От европейците първи оценили качествата на халвата рицарите и воините, които участвали в кръстоносните походи. Те пренесли чудния десерт в земите на Стария континент и постепенно разкрили загадките на неговото приготвяне. По принцип и до днес се приготвят два основни вида халва. Класическата халва се прави от сусамов тахан, захар, мед и различни подправки, между които чувенът се смята за задължителен, тъй като той придава пенестата консистенция на масата. Към горещ и гъст захарен сироп се добавят тахан и други съставки, бърка се до получаване на желаната консистенция, след което халвата се разлива във форми и се оставя да изстине. Когато е добре приготвена, тя е сравнително мека,
къса се на конци и се топи в устата
По същия начин се прави и бяла халва, но без тахан, а със захар, брашно, ванилия и ядки. По подобен начин се прави и грис халва, която по-старите хора много обичат, но поколението на средната възраст не може да диша, тъй като тя му навява спомени за училищен стол или пионерски лагер, където това беше най-разпространеният десерт /при това приготвен адски некадърно/. Към горещ захарен сироп се добавя запържен в масло грис, след което се оставя да изстине. Добавянето на екстри като ядки, стафиди или подправки от типа на кардамон, канела, карамфил могат само да подобрят продукта.
Освен превъзходните вкусови и питателни качества халвата притежава и уникална биологическа стойност - подмладява организма, възстановява нервната система, подобрява кръвообращението и храносмилането. Тя е богата на протеин, натрий, калий, калций, мед, магнезий, желязо, цинк, фосфор и хранителни киселини. В халвата се съдържа също фитостерол /растителен холестерин/, употребата на който в достатъчна степен може да изтласка холестерина в кръвта и
пречи на образуването на атеросклерозата
Повече такъв фитостерин се съдържа в тахановата халва - примерно 410 мг на 100 г, малко по-малко е той в бялата халва около 200 мг на 100 г.
Широкото разпространение на халвата предопределя и множеството регионални варианти на нейното приготвяне. Само в Турция я приготвят най-малко по десет начина. Правят със сусамов или друг тахан, с брашно, може да е лека и нежна (pamuk helva) или приготвена от пшеничен грис с различни ядки – бадеми, орехи, шамфъстък, кедрови ядки и др. В Албания и Македония много популярна е шоколадовата халва (црна алва). В Индия и Пакистан пък предпочитат халвите от пшеничен грис или оризово брашно, подправени с папая, пъпеш, кокос, ананас, различни ядки и типичното пречистено и претопено масло гхи. Обичан и често предлаган местен специалитет там е също и халвата от моркови.
Сред ортодоксалните евреи в Израел на почит е класическата тахан халва не само заради примамливия вкус, но и поради още една причина. Тъй като не съдържа никакви млечни или месни съставки, а еврейският хранителен закон кашрут не допуска тяхното смесване, халва може да се яде както след месни, така и след млечни храни. За левантийските страни (Ливан, Сирия, Йордания, Палестина, Ирак) типични са тахановите халви, понякога подправени с шамфастък, бадеми, шоколад или друго.