Едно лъчезарно 7-годишно момченце от Русе води всекидневна борба, за да проходи и да стане самостоятелно. Владо страда от детска церебрална парализа, но от няколко години инициативата „Българската Коледа“ помага на момченцето, за да може той да сбъдне мечтите си.
С огромна усмивка в дома си ни посреща чаровният първокласник, който без никакво притеснение започва да ни разказва за ежедневието си. В момента той посещава редовни учебни занятия в „Тома Кърджиев“, а следобед ходи на рехабилитация. „Не ми остава много време за игри. Имам домашни, но ми е трудно. Учителките са много добри. Обичам да излизам, но не обичам снега за разлика от Криси“, споделя Владо.
А Криси е 6-годишната му сестричка, която догодина също ще е в първи клас. Двамата са много привързани един към друг, но за съжаление не могат да си играят заедно.
Владо не може да стои изправен и да използва пълноценно ръчичките си
и затова майка им Ивалинка трябва също да се включва в игрите. „Виждам, че и на Криси й е много тежко, че не могат да си играят заедно, и постоянно ме пита защо Владко не може да ходи и кога ще се научи. В такива ситуации обяснявам, че го болят краченцата, а като посещава редовно рехабилитации и му се извършват операции, един ден ще проходи“, казва през сълзи Ивалинка. 
Чаровният първокласник не може да пише, тъй като не може да хване химикала, но с удоволствие праща емотикони на приятелите си чрез социалните мрежи. Много добре борави с таблета, а докато разговаряме с Ивалинка, Владо е нетърпелив да надникне в месинджъра, тъй като очаква отговор от близка семейна приятелка и от баба си. 
Ивалинка много иска момченцето да се научи да чете, като в момента той успява с по-лесните думички. Макар и да пише несвързано на таблета, тя се надява, че като порасне още, ще осъзнае, че може да пише на него. 
Момчето се ражда преждевременно в седмия месец в родния град на Ивалинка - Козлодуй
където по това време жената е на гости. Според нея обаче там не му обръщат достатъчно внимание като недоносено дете. 
„Първоначално лекарите не казаха, че ще имаме проблеми. Той беше в кувьоз във Враца, а след като го изписаха от болницата и се прибрахме в Русе, по пътя вдигна 40 градуса температура. Наложи се да лежи в детското отделение в русенската болница, където ни казаха, че ще имаме проблеми“, разказва Ивалинка. 
Това се случва месец и половина след раждането, като с течение на времето тя забелязва, че Владо не си държи главата както трябва. Последвала е консултация с невролог в Русе, като лекарката отново казва, че има заболяване, но не уточнява точно какво. Затова семейството решава да отиде на консултация в София.
Когато момченцето е на 6 месеца, му поставят диагнозата Детска церебрална парализа
спастична квадрипареза и двустранен конвергентен страбизъм. Оттогава редовно ходи на рехабилитация и състоянието му, макар и с много бавни темпове, се подобрява. 
В началото човек е стресиран и това идва като гръм от ясно небе, защото не знаеш какво те очаква. Но в общи линии нещата се приемат, споделя Ивалинка. Първоначално Владо започва рехабилитация в София, ходи на иглотерапия, на специализирана терапия в Румъния. Има извършени и няколко операции в България - две на крачетата, както и фибротомия преди година и половина в Сърбия - операция, която отпуска цялостно тялото. Съвсем скоро му е направена операция и на тестисите, от която все още се възстановява. Ходили са веднъж и в Полша на рехабилитация, за да видят как стоят там нещата, но процедурите са доста скъпи. Там детето по цял ден има занимания и е зает по 6 часа - плуване, езда, докато в Русе Ивалинка може да осигури на Владо единствено рехабилитация. Общителният първокласник ходи и на логопед, като се чувства много добре и се разбира с терапевтите.
Всеки ден Владо посещава по един час кинезитерапевтичния салон „Хигия-КТ“, за което всъщност „Българската Коледа“ помага на семейството.
Ежедневните процедури оказват влияние върху физическото развитие на момченцето
Всекидневната рехабилитация обаче струва немалко пари - по 25 лева на ден, а кампанията от 3-4 години е спътник в лечението на детето, като тази година са отпуснати 1000 лева. Средствата стигат за около 3 месеца посещение на рехабилитационни процедури. 
Владо не може да стои изправен, дори с помощ си кръстосва краката. „При него страбизмът е силен, докато има деца с по-малък и те имат по-големи шансове. Но имаме напредък, защото преди той изобщо не си отваряше дясната ръка, а сега я ползва повече отпреди. Макар и с малки крачки, се постига напредък. Дори да може да си ползва ръцете, за нас ще е голям напредък, защото ще може да стане по-самостоятелен“, обяснява Ивалинка, която мечтае 7-годишното момченце да проходи. 
Тя е отдадена изцяло на грижите за детето, тъй като Владо не може да се храни сам и да отиде до тоалетна. Откакто се е родил, тя не работи. 
Замисляла съм се, че ще се чувствам малко по-добре психически, ако започна работа, но засега не намирам сили да го оставя на някой друг, а и нямам доверен човек и е трудно да се намери, казва Ивалинка.
Тя е част от създадения преди няколко години клуб „Майки със смели сърца“
където жените обменят опит, идеи, съвети в отглеждането на деца с увреждания. В момента майките със смели сърца са се захванали с изработката на мартенички. 
Всяка сутрин Ивалинка води първокласника на училище, като в началото е неотлъчно до него и дори присъства на учебните занятия. Сега е до него само в междучастията, за да му помага. „Владо е много общителен и затова исках да го запиша в училище, за да се развива. Много се притеснявах как ще го приемат съучениците му, но има няколко деца, които определено му обръщат внимание и го приемат много добре. Има и такива, които не му отделят толкова внимание, но за мен е важно, че не го нагрубяват. Възхищавам се много на класната му - Яница Христова, която беше обяснила на децата и благодарение на това Владо се чувства много добре и му харесва да ходи на училище, да е сред децата“, казва майката на момчето. Тя е изключително благодарна и на училищното ръководство, което проявява разбиране и заради Владо учебните занятия се провеждат на първия етаж.  
В училището има рампа, но Ивалинка споделя, че най-големите трудности за нея са свървани с липсата на достъпна среда, особено когато детето расте и става по-тежко. А Владо много обича да излиза на разходка. 
Майката на чаровното момченце обаче споделя, че
все още отношението към по-различните деца е изпълнено с предразсъдъци
По площадките деца и родители странят от него, срещат и неодобрителни погледи. Ивалинка е категорична, че настроението на детето зависи от родителя и трябва да се обяснява, че има и по-различни деца. 
В дома им ги посещават дечица, но Владо основно търси контакт с родителите, тъй като търпението и игрите на другите деца бързо се изчерпват, обяснява майка му. 
Много родители, които раждат детенце с ДЦП, решават да си имат и второ. Така се случва и в семейството на Ивалинка. 
Винаги сме мислили да имаме второ дете. Докато Криси не се роди, наистина много се притеснявах, защото не знаех какво ще се случи, въпреки че при Владо не е наследствено или генетично, а просто лош късмет. За сметка на Владо Криси прави много бели, казва майката на двете лъчезарни дечица. Тя е категорична, че за да се отглежда едно дете с такова заболяване, са необходими много упоритост, любов и търпение. 
Всички можем да помогнем на децата с тежки заболявания, като дарим за „Българската Коледа“ с SMS на номер 1117.