Най-известното сицилианско ястие Паста ала Норма е триумф на сицилианските аромати, събрани в една чиния със спагети, пържен патладжан и доматен сос. То е родено в Катания и носи името на Норма, героинята от едноименната опера на Винченцо Белини. Но за това как получава точно това име, има цели три съперничещи си версии.
Най-достоверната или поне тази, която в Катания са приели с гордост, е свързана с Нино Мартолио (1870-1921), сицилиански писател, издател, журналист и продуцент и режисьор на театрални произведения, основател на театрална компания в Катания. Историята разказва, че една септемврийска вечер през 1920 г. той бил гост на семейна вечеря в къща на ул.“Етна“. Това бил домът на фамилиите Муско и Пандолфини. Актьорът Анджело Муско, макар и вече на средна възраст, все още живеел със сестра си Ана. Тя била омъжена за Джузепе Пандолфини, с когото имали двама синове - актьорът комик Тури Пандолфини и писателя хуморист Ян Пандолфини, който пък бил женен за Сарида Урсо. На масата били и известните по онова време театрални критици и журналисти Гуфи Марчези и Пепино Фазио. Доня Сарида сервирала спагети с доматен сос, пържени патладжани и настъргана солена рикота. След първите няколко хапки Мартолио възкликнал възхитен: „Saridda, chista en na vera Norma!“, което в превод е: „Сарида, това е истинска Норма!“. По него време операта на другия известен катанец Винченцо Белини (1801-1835) е сред най-популярните, а историята на Норма - жрицата, нарушила обета си заради любовта и жертвала се заради нея, продължава да буди патриотични чувства у италианците. В този контекст не е изненадващо, че Мартолио използва точно това име, за да изкаже възхищението си от вкусното ястие.
Много скоро това име напуснало дома на Муско и Пандолфини и първо се разпространило по цялата улица „Етна“, а след това и в целия град. А след като било дадено от такъв известен човек като Нино Мартолио, и то като почит към таланта на Белини и неговата великолепна опера „Норма“, то станало официално за популярното сицилианско ястие.
Тази история е разказана от Пино Коренти в книгата му „Il libro d‘oro della cucina e dei vini di Sicilia“ („Златна книга на кухнята и вината на Сицилия“), издадена през 1976 г. Смята се, че от онази септемврийска вечеря името Норма се превърнало в синоним на Non plus Ultra - италианското определение за най-доброто от всичко. И запазва това си значение, дори и да е изписано с малка буква.
Другата версия гласи, че докато Винченцо Белини пишел своя шедьовър, посещавал ресторант в Катания, където си поръчвал спагети с пържен патладжан. Когато операта станала много популярна и обичана, собственикът на ресторанта решил да нарече ястието в чест на композитора.
Самата опера обаче извървяла нелек път, докато се превърне в един от шедьоврите на белкантото. Премиерата преминала без успех. Самият Белини определил публиката като „безстрастна“. Той бил много разочарован и говорел, че представлението било фиаско. Успехът дошъл бавно със следващите 39 представления. И тук стигаме до третата версия, според която приятели на Белини, след като гледали операта, били силно впечатлени и коментирали, че цялото това великолепие можело да се изрази с фразата „un vera Norma“ („истинска Норма“). Същите думи, с които Нино Мартолио се обръща към доня Сарида, за да я поздрави за великолепните спагети с пържен патладжан.
В Катания няма ресторант, който да не почита големия композитор с менюто си, като включва конкретно ястие. Паста ала Норма е еквивалент на Пица Маргарита в Неапол. Типичното сицилианско ястие в оригиналната му версия се прави с прости и задължително местни продукти: паста от твърда пшеница - спагети или по-дебелите пене или ригатони, черни кръгли патладжани, които на острова наричат турски, солена, твърда и зряла рикота, пресни зрели домати и широколист босилек. И се готви задължително със зехтин екстра върджин. И още една особеност - най-отдолу се слага пърженият патладжан, отгоре планина спагети, покрита с богатия доматен сос и наръсена с бялата рикота. Прилича на близкия до Катания вулкан Етна - с лава и сняг.

Паста ала Норма

Необходими продукти:
1 пакет спагети
2 патладжана
4 скилидки чесън
1 с.л. сух риган
1 връзка босилек
1 с.л. винен оцет
400 г консерва домати в собствен сок
100 г рикота, пекорино или пармезан
зехтин
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Патладжаните се нарязват на ивички или кръгчета. В тиган се сгорещява зехтин и в него се запържва патладжанът до златисто. Поръсва се с риган и се прехвърля в отделна купа. В същия тиган, ако е необходимо, се сипва още зехтин, прибавя се ситно нарязаният чесън, изсипват се консервираните домати и оцетът. Тиганът се похлупва, а когато сосът заври, се оставя да къкри 15 минути на тих огън. Накрая се посолява, поръсва се с черен пипер и се добавят половината накъсани листа босилек.
Спагетите се сваряват според указанията на пакета. Отцеждат се, като се запазва малко от водата, в която са варени. Разбъркват се с доматения сос, патладжаните и при необходимост се добавя малко от запазената течност. Разпределят се в чинии и преди поднасяне се поръсват с настъргано сирене и останалите листа босилек.