Д-р Росица Кръстева е завършила Медицинския университет в Плевен през 1997 година. След това започва работа в Бърза помощ в Русе, а от 2000 година е назначена в Първо нервно отделение на областната болница. През 2008 година придобива специалност по нервни болести в Медицинския университет във Варна. По-късно завършва допълнителни квалификации по високоспециализираните електроенцефалография и доплерова сонография. В УМБАЛ „Медика Русе“ работи от създаването й през 2013 година, а от 2014-а е началник на неврологията в болницата.

- Д-р Кръстева, бич за съвременния човек са заболяванията на кръвоносните съдове. Какво представлява едно от най-тежките - мозъчно-съдовата болест?
- Мозъчно-съдовата болест или за по-кратко МСБ е нарушение на мозъчното кръвообращение, в резултат на което настъпва необратимо увреждане на мозъчната тъкан, тъй като мозъчните клетки умират минути след нарушеното снабдяване с кислород и глюкоза.
МСБ е една от най-масово разпространените хронични болести на съвременния човек, която причинява инвалидизиране и смърт. България заема едно от челните места в европейската класация по честота на инсулти и сърдечно-съдови заболявания. Това в голяма степен се дължи на неправилното разбиране на българина, че след като няма явен здравен проблем, не е необходимо да посещава лекар. Именно поради тази причина човек не си прави текуща профилактика и мозъчните заболявания и техните усложнения се регистрират, когато вече стане късно. 
- До какво води нелекуваната мозъчно-съдова болест?
- Води до различни болестни процеси, засягащи кръвоснабдяването на мозъка, като исхемичен мозъчен инсулт, мозъчен кръвоизлив, преходни и асимптомни нарушения на мозъчното кръвоснабдяване.
- Кои са рисковите фактори за развитието на това масово заболяване?
- Рисковите фактори са изключително много, като основно се разделят на две групи - такива, на които можем да въздействаме и да ги избегнем, наречени още коригируеми, и други, които са неизбежни, познати като некоригируеми фактори.
- Спрете се по-подробно на двата вида?
- Ще започна с некоригируемите. Рискът от тях нараства особено след 55-годишна възраст, като при мъжете рискът е по-голям, отколкото при жените. Затова помагат високото кръвно налагане, захарният диабет, високият холестерол и други съпътстващи заболявания.
Коригируемите фактори са отново високо кръвно налягане, което уврежда кръвоносните съдове, вследствие на което се развива ранна атеросклероза; мозъчен инфаркт, който се получава от умъртвяване на мозъчни клетки вследствие на стеснение или запушване на кръвоносен съд, както и мозъчен кръвоизлив. Ако обаче кръвното налягане постоянно се контролира, тези състояния могат да се избегнат.
От повишените нива на холестерола и триглицеридите в кръвта се достига до натрупване на атеросклеротични плаки по вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. Сърдечните заболявания инфаркт, дефекти на сърдечните клапи, сърдечни инфекции, ритъмни нарушения и други довеждат до образуване на съсиреци в кръвоносната система. При лош контрол на кръвната захар се стига до диабет, който повишава кръвното налягане и мазнините в кръвта. Важно е да се знае, че тютюнопушенето покачва кръвното налягане, повишава концентрацията на мазнините в кръвта и ускорява съсирването. От 2 до 5 години сред спиране на пушенето обаче рискът от мозъчен инсулт пада с около 30%. Злоупотребата с алкохол довежда до отклонения в мастната обмяна и повишава кръвното налягане, което също е фактор за мозъчни заболявания.
Ниската двигателна активност води до поява на наднормено тегло, високо кръвно налягане и повишени нива на мазнините в кръвта. Не на последно място е психоемоционалният стрес, който повишава кръвното налягане и кръвната захар, а нездравословното хранене ускорява образуването на атеросклеротични плаки.
- Кои са най-често срещаните фактори за мозъчните инсулти?
- Един от най-често срещаните рискови фактори за развитието на исхемичен мозъчен инсулт е предсърдното мъждене. 20% от всички исхемични инсулти се дължат на емболия. Това е кръвен съсирек от сърцето, който запушва мозъчен съд в резултат на предсърдно мъждене. Емболичният инсулт е с по-тежка инвалидизация, по-чести рецидиви и по-висока смъртност. 
- Какви са симптомите му?
- Най-различни в зависимост от това коя част на мозъка е засегната. Най-честите клинични симптоми са изтръпване или парализа на лицето или крайниците, нарушение на говора, необичайно главоболие, внезапна загуба на зрение или двойно виждане, промени в съзнанието, проблеми в преглъщането.
- Какво трябва да направят хората при поява на някои от тези признаци?
- На първо място е необходимо спешно да се потърси лекарска помощ. Диагнозата се поставя чрез специализирани изследвания, след което трябва да се започне своевременно и целенасочено лечение в болнично заведение. В европейските държави и САЩ населението се обучава посредством специални програми за бързо разпознаване на симптомите на мозъчния инсулт, като например програмата „Act Fast“ - „Действай бързо“.
В съвременната неврология е актуален изразът „Времето е мозък“, защото точната и навременна диагноза на мозъчните инсулти е много важна за определяне на правилно и успешно лечение на болните в първите часове на инсулта. Доказано е, че максимум до 6-я час човекът може да бъде спасен. След това обаче промените в мозъка са по-значителни и по-трудно възвратими и възможността за инвалидизация след спасяването на живота е по-голяма. 
Друга форма на МСБ е мозъчният кръвоизлив, който е по-рядко срещан и обикновено се дължи на нелекувана хипертония с хипертонична криза, както и на вродени или придобити аномалии или разширения на кръвоносните съдове на мозъка. За съжаление, той се среща по-често при по-млади хора, понякога в трудоспособна възраст, и протича по-тежко, като опасността за живота е по-голяма. Много от тези кръвоизливи са напълно предотвратими, ако се проследява редовно артериалното налягане и хипертонията се лекува своевременно, защото не са единични случаите, когато високото кръвно се установява едва когато пациентът получи мозъчен кръвоизлив.
Друга форма на мозъчно-съдовата болест са така наречените транзиторни исхемични атаки или преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, които обаче не довеждат до мозъчен инсулт. Симптомите са краткотрайни - под 24 часа и почти една трета от болните, претърпели исхемичните атаки, развиват исхемичен инсулт по-късно. 
При по-възрастни пациенти, които дори не подозират за някакъв здравословен проблем, чрез преглед на скенер на главния мозък се откриват множествени асимптомни микроинсулти, получени във времето назад. При такива пациенти се проявяват паметови нарушения и промени в настроението. Те стават придирчиви, егоистични, дребнави, нарушава се ориентацията и концентрацията и най-често симптомите се забелязват от техните близки. При подобни симптоми също трябва да се потърси помощта на невролог, който да назначи подходящото лечение. Нелекуваната МСБ води до съдова деменция.
- Какви са методите за лечение на мозъчните инсулти?
- В последните години за радост се въведоха нови, съвременни методи на лечение и профилактика на мозъчните инсулти, като каротидната ендартеректомия /оперативно изваждане на тромба, който запушва съда/ и стентиране на каротидните и вертебрални артерии при високостепенни стеснения. Първият метод се прилага при вече развил се мозъчен инсулт, а стентирането е профилактика на бъдещи инсулти.
Установяването на високостепенните стеснения /стенози/ на съдовете, кръвоснабдяващи мозъка, се диагностицира чрез цветна дуплекс доплерова сонография. Това е методика, която работи в нервно отделение на УМБАЛ „Медика Русе“ и вече имаме пациенти с поставени каротидни стентове, които се проследяват при нас. Много важно значение има и профилактиката, тъй като е много по-добре да не настъпва дадено заболяване или усложнение, отколкото да лекуваме неговите последици.  
- А каква е профилактиката за предотвратяване на мозъчни инсулти?
- На първо място поддържане на нормално кръвно налягане с горна граница до 130 и долна до 80. Лечение на съпътстващите сърдечно-съдови заболявания. При пациенти с хронични нарушения на сърдечния ритъм се изписват антикоагуланти, които пречат на тромбообразуването. Поддържане на добър контрол върху нивото на кръвната захар. При хора, страдащи от захарен диабет, нормалните стойности на кръвната захар са от 3,5 до 5,5 ммол/л. Здравословното хранене също е вид профилактика. Трябва да се употребяват повече сурови плодове и зеленчуци, картофи, варива, ориз и пълнозърнест хляб, обезмаслени или с намалена масленост до 1-2% млека и млечни продукти, ограничена консумация на животински мазнини и тлъсти меса, готварска сол и захар, по-голяма консумация на риба и нерафинирани растителни мазнини, пълно изключване на употребата на хидрогенизираните растителни мазнини, намаляване на психоемоционалния стрес. Това се постига чрез изграждане на положително отношение към живота, избягване на конфликтите и неприятностите, използване на алтернативи за освобождаване на напрежението, като спорт, хоби, музика, почивка и други, поддържане на нормално телесно тегло чрез промяна в диетата и повишаване на физическата активност.