Гениален художник, който преминава през краткия си живот като комета и изгаря в собствените си грехове. Благородникът от семейство на графове, свързани с английския крал Ричард Лъвското сърце, Анри дьо Тулуз-Лотрек, ощетен от съдбата с нелечима болест, дави смачканото си човешко самочувствие със Зелената фея на френската бохема - абсента, потъва в платените ласки на жриците от бордеите в Монмартър и като че ли намира спокойствие и удовлетворение единствено, когато хваща четката, палитрата с бои и застава пред белия лист. Сякаш винаги наясно, че времето му на тази земя е разписано за кратко, за своя 36-годишен живот Тулуз-Лотрек бърза да мине през всичко - сифилис, алкохолизъм, психиатрия, парализа. И да остави повече от 1000 картини и 5000 рисунки и скици, които са огледало на неговото трескаво битие - населени с посетители на кабарета, нощни клубове, публични домове и, разбира се, артистичната бохема.
За тази бохема художникът, който не пораства повече от 1,50 м заради болест на костите, впоследствие наречена Синдром на Тулуз-Лотрек, организира петъчни обеди, на които кани не повече от 8-10 приятели. И готви за тях с истинско удоволствие. Малко известният факт за един от водещите френски постимпресионисти и баща на модерния плакат е, че той е бил не само отличен готвач, но и блестящ кулинарен изобретател. Освен рисуването, другата му страст била да измисля нови ястия. В историята на кулинарията той се записва като създател на шоколадовия мус. Именно на него хрумнала идеята да смеси шоколад и разбити белтъци и да получи онази копринена, топяща се в устата текстура. Новия десерт нарекъл шоколадова майонеза, но по-късно той се утвърдил като шоколадов мус от френското mousse - пяна. Рецептата на Тулуз-Лотрек е класическа и става базова за многобройните варианти на любимия и днес френски десерт.
Анри дьо Тулуз-Лотрек е роден през 1864 г. в замъка Боск във френския град Алби. Аристократичната среда слага своя отпечатък не само върху характера на художника, стремящ се да гребе с пълни шепи от всичко в живота, но и формира кулинарния му вкус. Баща му граф Алфонс дьо Тулуз-Лотрек бил луд по лова и в имението с впечатляващ размах се организирали пищни обеди и вечери, а ястията били изтънчени и предимно с дивеч. Това пробудило страстта на художника към високата кухня. Неговият приятел поетът символист Пол Леклерк казва: „Анри беше велик кулинар... Той обичаше да разказва за храни и знаеше много редки рецепти за приготвяне дори на най-обикновени ястия...“. 
Когато Тулуз-Лотрек се мести в Париж и заживява в сърцето на парижката бохема Монмартър, всеки петък майка му Аделаид Тапие дьо Селейран му праща колет с деликатеси - дивеч, гъши дроб, сирене, морски дарове, вино. И всеки петък той готви за приятели по стари семейни рецепти. Гостите получавали литография или акварел на менюто, а на масата имало гарафа с вода, в която плували златни рибки. Домакинът не само готвел, но и сервирал, като често се обличал като самурай или танцьорка на фламенко. Той поднасял екстравагантни ястия като пъдпъдъци в пепел, дроздове с хвойна, задушени морски свинчета, пълнена чапла, печена върху лозови пръчки, само избрани обаче са опитвали неговия специалитет от див горски гълъб с маслини. Обичал да готви пържоли по стара семейна рецепта. Три пържоли, намазани с дижонска горчица, слагал една върху друга и така ги изпичал на скара. Когато външните пържоли обгаряли и почернявали, той ги изхвърлял и сервирал само средната - според него само тя отговаряла на всички изисквания на придирчивия кулинар.
За Тулез-Лотрек кулинарията била изкуство като живописта. Веднъж след един разкошен обяд с подбрани ястия и вина той завел гостите си в дома на приятели, където била окачена картината на Дега „Музикантите от оркестъра“ и им казал: „Ето ви и десерта!“. Лотрек не само готвел вкъщи, но се изявявал и като шеф-готвач. В Париж се прославил като изобретателен кулинар и майстор на модни коктейли. Той ги смесвал в специално направен за него шейкър и с голямо удоволствие измислял нови съчетания. От това време е и картината на Едуар Вюйар, на която Тулуз-Лотрек е нарисуван пред готварска печка.
Когато не готвел, художникът пиел. В ателието му имало цяла лавица, пълна с бутилки с алкохол. Вечер тръгвал да обикаля кръчми, като си поръчвал в чаша от половин литър джин и вермут по равно. Казвал, че вермутът наутрализира джина, и се шегувал горчиво, че може да пие, без да се страхува, че ще падне отвисоко. Обожавал абсента и за да му е винаги под ръка, си поръчал кух бастун с отвинтваща се дръжка и вътре наливал любимата си Зелена фея. Често гощавал гостите си с убийствения коктей „Земетресение“ - смес от 3 части абсент и 3 части коняк „Арманяк“. Това питие подкосявало краката дори и на закоравели пиячи, какъвто бил и самият Тулуз-Лотрек, който безвъзвратно потъвал все по-дълбоко в тежък алкохолизъм.
С напълно разбито здраве и парализиран, художникът умира на 36 г. в ръцете на майка си в семейното имение. След смъртта му неговият приятел от детството Морис Жоан намира сред личните му документи много кулинарни рецепти. 200 от тях стават основа на книгата „Изкуството на кухнята на Тулуз-Лотрек“, илюстрирана с картини на художника. Тя е издадена през 1930 г. в ограничен тираж, след което претърпява няколко преиздавания.

Шоколадовият мус на Тулуз-Лотрек

Необходими продукти:
150 г черен шоколад
25 г безсолно масло
30 г захар
4 яйца
Начин на приготвяне:
Шоколадът се разтопява на водна баня. Белтъците се отделят от жълтъците. Жълтъците се разбиват със захарта до побеляване. Към разтопения шоколад се добавя нарязаното на парченца масло и се разбърква, докато се разтопи. Прибавят се разбитите жълтъци и се смесват внимателно.
Белтъците се разбиват на сняг до меки върхове. Прибавят се на малки порции към шоколадовата смес и много внимателно се смесват. Готовият шоколадов мус се разпределя в купички или чаши и се прибира в хладилник за 4 часа.