Екзотичният доскоро нахут става все по-интересен за земеделците
След като две поредни години земеделците пробваха да отглеждат соя и фуражен грах като протеинови култури, все по-голяма част от тях се преориентира към смятания доскоро за екзотика нахут. Бобовото растение е сред най-старите култивирани зеленчуци в света и е основна храна в арабската, индийска и средиземноморска кухня.
Зърнопроизводителите вече трябва да сеят азотощадящи култури, ако искат да получат и т.нар. зелени плащания. Затова заделят част от обработваните площи за доскоро екзотични култури като соя, грах, леща, фасул и др. През миналата година за пръв път бе засят нахут в Сливополско, но стопанинът му не извади късмет и над 1600 декара бяха пометени от падналата градушка.
Това обаче не пречи нахутът да става все по-предпочитан заради сравнително лесното му отглеждане. Добивите от декар се движат около 190-200 кг, а семената узряват за три месеца, като по време на отглеждането културата не е претенциозна. Единственият проблем е сушата, но пък и в този случай добивите са по-високи, отколкото при останалите протеинови култури като грах, фасул, леща, соя.
Като протеинова култура е добър предшественик за пшеница, ечемик и др. зърнено-житни култури. По линия на допълнителните плащания от декар стопаните получават по 26 лева.