Да успееш благодарение на труд, талант, смелост и накъде без малко късмет - това е фокусът на необичайната, интересна и силно мотивираща книга „Вдъхновяващи истории за успели българи“. Идеята за написването й е на Иван Белчев - млад русенец, посветил част от енергията си на създаване на онлайн списанието „Амбиция“, което не търси пикантното, жълтото, скандалното, а нещо много по-важно, по-ценно и по-смислено - позитивното. В книгата са включени разговори  и разкази на 50 наши сънародници доказали  способностите си и силата на духа си по различни краища на света. Сред тях има е немалко русенци, които ви представяме с изричното съгласие и пълното съдействие на Иван Белчев. Днес ни гостува Александра Драфилова. С нея разговаря Юлия Джарвис.

Александра Драфилова  живее от 13 години в Ирландия в близост до едно живописно градче на брега на Ирландско море.
Голяма част от свободното си време посвещава като доброволец към Civil Defence /Гражданска защита/. За тази нейна благотворителна кауза и за живота в Ирландия ще ни разкаже в следващото интервю.

- Да започнем с това, защо си избрала Ирландия за свой дом?
- Ирландия избра мен. Дойдох тук без план, просто да видя, да поживея и така вече повече от 13 години. Спокойствието и тишината, целогодишната зеленина и лудите местни хора някак си го решиха вместо мен.
- Има ли българи около теб?
- Има, но малко. Повечето живеят в големите градове като Дъблин и Корк.
- А що за хора са ирландците? Има ли нещо фрапиращо различно при тях, с което и до днес не можеш да свикнеш?
- Ирландците много приличат по нрав на българите. Семейството е много важно за тях и 
хуморът им е също толкова ярък, циничен и понякога с недостатъчна цензура, както е и при българския. 
Аз не се изумявам лесно, но не мога да свикна с тяхната нужда да клюкарстват и да украсяват историите, които разказват! Не знам по колко пъти на ден чувам: „Чакай да ти кажа какво чух!“, „Няма да повярваш какво е станало!“ и т.н. И историята става по-цветна с всяко преразказване.
- Разкажи ни за работата ти като доброволец към Гражданска защита.
- Гражданска защита принадлежи към Министерството на отбраната и е създадена за защита на цивилното население при бедствия, аварии, търсене на изчезнали хора. Също така предлага медицинска и друга помощ при концерти, състезания, паради и други събития. 
- През какво обучение и тренировки премина преди да започнеш работа?
- Обучението при нас никога не свършва! Винаги има нови неща или освежаване на стари знания. 
Аз съм голяма късметлийка, защото Гражданска защита в моя град има невероятни учители
като Питъл О`Конър, Филип Крийн и Кран Фицпартик. Те ми помогнаха да придобия много умения. Някои от нещата, които мога да дам като пример, са: ЕМТ, което бих описала на български, като „технолог по спешни медицински случаи“, управление на спасителна лодка, помощ на катерачи, които са изпаднали в трудност, или вадене на хора от високи сгради, придобих сертификат за UHF и VHF /къси и ултракъси - б.р./ радиовълни.
Също така в момента ни обучават и в контрол на наводнения и пожари и спасяване на хора, които са попаднали в бързо движеща се вода (река или наводнения). 
- Предполагам, че не винаги ситуациите, през които преминавате, за да помогнете на някого, са безопасни за вас самите. Коя ситуация би определила като най- екстремна?
- Колкото и да сме подготвени, инциденти винаги могат да се случат и няма две еднакви повиквания. Но съм забелязала, че няма значение дали висим на въжета от сгради, вадим някой от водата или поставяме дефибрилатор - 
случайните минувачи, които решават да се включат в спасителната операция, са най-опасни. 
- А има ли и комични моменти?
- Разбира се! По време на тренировки винаги има време за смях. 
- Това го правиш напълно на доброволни начала, без никакво заплащане.
- Да, на доброволни начала без заплащане. Но не бих казала без никакво заплащане, защото да помогна на хора в беда да се приберат при семействата си е достатъчна отплата.
- Какъв човек трябва да си като характер и физика, за да можеш да се справяш с работата?
- В Гражданска защита има работа и задължения за всички. 
Аз съм избрала спасителната част от организацията и е необходимо да съм здрава и издръжлива физически и емоционално. 
Голяма подкрепа ни оказват хората от организацията, с които можем да говорим, ако имаме психологически проблеми след някои инцидент. Но, както споменах, Гражданска защита предлага разнообразни възможности. Например има група, която помага на бездомни хора или пострадали след бедствия, и на бежанци, които имат нужда от храна, покрив, дрехи и емоционална подкрепа. 
- Какъв е екипът, с който работиш?
- Невероятен! Тези хора бързо се превърнаха от екип в близки приятели, с които споделям много време и извън Гражданска защита.
- Има ли рангове в Гражданска защита? Moжеш ли да растеш в организацията?
- По принцип да и в някои градове още се спазват. Но не и при нас, това е по-добрият вариант, защото не става състезание за това кой е по-добър. Ние сме сплотена група, в която всички си помагат. Имаме само офицер на Гражданска защита - Габриел Уилис, или „мама“ както ние я наричаме. Тя взима всички решения и се грижи ние да сме добре.
- Колко често получаваш повикване?
- Зависи. Лятото имаме случай почти всяка седмица, зимата ни е по-спокойно.
- Какво удовлетворение ти носи работата като доброволец?
- Усещането, че съм част от групата хора, към която мнозина се обръщат за помощ, е невероятно.
Удовлетворението, когато спасиш живота на човек и той може да се прибере при семейството си, е неописуемо.
Простото „благодаря“ след часове търсене в мрачна гора или ледена река, не може да се опише.
- Би ли препоръчала на българите по света да отделят част от свободното си време за доброволческа дейност?
- Това е много лично решение и е важно хубаво да се обмисли. Но трябва да се обърне внимание, че има много различни доброволчески програми, които имат нужда от хора. Намерете това, в което вярвате, и никога няма да съжалявате, че сте отделили от свободното си време, за да помогнете на някой в нужда - човек или животно!