Опитвам се да приемам случилото се не като наказание, а като призвание. Лошото чувство оставя лош вкус в устата и оттам нататък животът е много по-труден с лош вкус в устата. Това споделя Светлана Богданова - майката на 8-годишната Надежда Деянова Драгоева, която е едно от децата на „Българската Коледа“, а кампанията вече трета година е спътник в лечението й. Чаровното момиченце страда от детска церебрална парализа и епилепсия. Благодарение на кампанията семейството получава средства за рехабилитация, което пък им помага да отделят пари и за други процедури като ерготерапия, логопед и психолог. 
Интелектът на момиченцето е съхранен, 
тя може да говори, но не може да стои изправена без чужда помощ. 
Светлана е категорична, че всеки родител с такова дете има проблеми и затова избягва да говори за тях. 
Тези деца не са някакви зверове, обществото трябва да се научи да ги приема и уважава. Държавата трябва да помага на тези деца и основно тя да се грижи за тях, казва майката на Надя. 
И с тъга отбелязва, че има много анонимни деца, които просто не излизат от вкъщи и буквално са се превърнали в заложници. 
Надя е на годинка, когато й поставят диагнозите, а вече седем години приема лекарсто, което я предпазва от епилептични припадъци.
Имах патологична бременност. 
За мен беше по-скоро недоглеждане на гинеколога - имах му доверие и затова ходих само при него, 
не съм търсила второ мнение. Не съм изтървала консултация, дори ме бяха обявили за параноичка, защото много стриктно следвах всичко. Плащах си за изследванията, които не влизаха в здравна каса, тъй като беше първа бременност. Надя се роди в началото на седмия месец, в 28 гестационна седмица. След патологичната бременност произтичат и проблеми с детето при раждането, като в началото тя беше на апаратно дишане, разказва Светлана. 
До навършването на първата годинка на Надя, Светлана като майка, която гледа другите дечица и контактува с други майки, разбира и усеща, че детето й има някакви проблеми. Момиченцето не е толкова активно, започва да сяда по-късно, не върши всички дейности с ръцете, държи си главичката наляво. 
Лекарите казват на Светлана, че след като детето е родено по-рано, е нормално да има такива проблеми и изоставане в развитието, но ще навакса. 
След навършването на годинка и след една от ваксините чаровното момиченце се разболява и получава и първия гърч.
Следва още един, а след това идва и тежката диагноза епилепсия, която е поставена в София. Оттогава вече седем години Надя приема лекарства и засега няма епилептични припадъци. 
Когато видях първия гърч, много се уплаших и си помислих, че детето ми умира. Неподготвен си и не знаеш какво се случва, тъй като тя получи от тежките - със загуба на съзнание и липса на дишане, спомня си Светлана. 
Тя определя болестта като коварна най-вече заради това, че всичките проблеми идват със страшна сила все по-късно във времето. 
Между двете заболявания има връзка и мозъкът е причината за всичко. ДЦП е вследствие на епилепсията, защото увредата на мозъка е довела до парализата, обяснява майката на Надя. И веднага прави уточнението, че лекарите не са нейни приятели.
Моите приятели са нейните терапевти.
Те са хората, с които мога да споделя всичко и които ще ми върнат обратна и полезна за мен информация и ще ми го кажат право в очите, казва Светлана.   
Растейки едно дете с ДЦП и ставайки по-голямо, проблемите се увеличават. Най-големите трудности за майката на Надя са свързани с физическото отглеждане на детето - гръбначни изкривявания, изкривавания на крайниците. Наред с това лекарството за епилепсията рефлектира върху всички други органи, страда храносмилателна система, черният дроб.
3-4 пъти в седмицата момиченцето посещава кинезитерапевтичния салон „Хигия-КТ“, 2-3 седмично на ерготерапията, като ходи и на психолог и логопед. „Българската Коледа“ помага на семейството вече трета година, а средствата, които се отпускат, стигат за около 4-5 месеца. 
Знам за инициативата, но си мислех, че е за деца, които имат нужда от по-специализирана апаратура, а
преди 4-5 години научих, че предоставят пари за рехабилитация, и наистина сме изключително благодарни за подкрепата,
казва Светлана.  
През декември Надя претърпява и първата операция, а в момента е с гипс на крачето. Това е ортопедична операция за удължаване на сухожилието, която е нормална за тази диагноза и годините, на които е детенцето. 
Гипсът обаче е пречка за първокласничката да посещава учебните занятия в училище „Иван Вазов“. Момиченцето е на индивидуална форма на обучение, но семейството има покана от училищното ръководство по тяхна преценка да се обучава и в нормална учебна среда. 
Доволна съм от отношението на училищните власти и не съм се почувствала в никаква степен ощетена. Ощетена съм, че няма достъпна среда. Качвам си детето по стъпалата и който и да реши да посети училището, ще му бъде трудно. В момента класният ръководител на Надя и ресурсен учител идват вкъщи, но 
след като махнем гипса втория срок ще възобновим посещенията в училище.
По този начин се получи доста раздвижено, а и Надя също се чувства добре, за нея е разноообразие, споделя майката. Очаква се гипсът от крачето на момиченцето да бъде свален след две седмици, като тя отново ще се върне и към рехабилитацията. 
Светлана вече се е примирила с изпитанието, което и е отредено по съдба, и се е научила да се справя с трудностите. Вече не обвинява никого. 
В началото много обвинявах гинеколога, защото това е недоглеждане от негова страна. След това преминах към самообвинения, а сега вече се борим с живота. С обвинения не печеля нищо, това няма да ми донесе никакво удовлетворение, казва майката на Надя. 
Много хора, които имат детенце с ДЦП, решават да си родят и второ детенце. При семейството на Светлана това не се случва, тъй като се страхуват дали няма да изкара още една тежка бременност и преценяват, че не е особено разумно да рискуват отново. Майката на Надя обаче често си мисли какво ще се случи с момиченцето й, когато тях вече ги няма. 
Най-много ме е страх от това какво ще се случи с нея. Затова единствено си мечтая Надя да е здрава и ние да сме здрави, казва майката на детето.