Пазарите растат, но разногласията сред гражданите както на развитите, така и на развиващите се държави се усилват.

Либералната демокрация днес е по-малко легитимна, отколкото когато и да било след Втората световна война /1939-1945/, и световният ред се разпада. През последните 20 години в международната политика е имало много сътресение и кризи, но, изглежда, че през 2018 г. ще се създаде такава ситуация, която заплашва с неочаквана криза – в геополитически план съпоставима с финансовата криза през 2008 г.

Рискът от „геополитическа депресия“ създава фон за 10 основни риска през 2018 г., според данните на изследователския център Eurasia Group, занимаващ се с консултации в областта на политическите рискове. Както се случва съществуват и няколко „отвличащи момента“ или рискове, които, не са чак толкова велики, колкото изглеждат на пръв поглед.

1. Нарастващото влияние на Китай

Докато във Вашингтон отсъства съгласувана и последователна политика, китайското правителство преразгледа външните условия за съществуването на страната, установи в тях нови правила, разработи най-ефективната в света глобална търговско-инвестиционна стратегия и използва китайските технологични компании за прокарване на държавните интереси. Пекин инвестира и разширява своето влияние, обещавайки ненамеса в политически и икономически живот на другите страни, които в момента са по-склонни да се присъединят към Китай, да се ориентират към него и да го подкрепят. Глобалната бизнес среда трябва да се адаптира към новите правила, стандарти и методи. През 2018 г. американско-китайският конфликт ще стане по-вероятен – особено в сферата на търговия.

2. Възможността от възникването на катастрофални инциденти

След атентатите от 11 септември 2001 г. сериозна геополитическа криза не е имало, но днес има много области, в които погрешното действие или погрешната преценка могат да провокират сериозен международен конфликт. Най-вероятният риск от инцидент е свързан с конкуренцията и конфликтите в киберпространството, борбата около Северна Корея, грешките на бойното поле в Сирия, растящото напрежение в отношенията между САЩ и Русия и разпространението на бойците от „Ислямска държава“ от Сирия и Ирак.

3. Технологичната Студена война

В света най-ожесточената борба се води за центровете за икономическо влияние в областта на разработването на нови информационни технологии. САЩ и Китай ще се конкурират за първото място в областта на изкуствения интелект и суперкомпютърната техника, а също така ще се борят за доминиращо положение на пазара. Правителствата в Африка, Индия, Бразилия и дори в Европа ще трябва да решат на кого да се доверят и чия продукция и стандарти да приемат. Фрагментацията на общия пазар на технологии създава както пазарни рискове, така и рискове свързани с нарушаването на информационната сигурност, особено на фона на това, как американските компании се борят със световните вируси.

4. Мексиканският фактор

2018 г. ще стане определяща за Мексико, тъй като преговорите за преразглеждането на Северноамериканското споразумение за свободна търговия /НАФТА/ са достигнали критичния стадий, а избирателите избират нов президент. Провалът на преговорите за НАФТА няма да означава отмяна на споразумението, но неизвестността около неговото бъдеще ще окаже силно негативно влияние на мексиканската икономика, имайки предвид нейната сериозна зависимост от търговията със САЩ. Що се отнася до президентските избори, които ще се състоят на 1 юли, заради корупционните скандали, криминалната дейност на наркокартелите и бавния икономически растеж общественото недоволство от управлението се усилва. Необходимостта от промени се явява аргумент в полза на Андрес Обрадор, който олицетворява принципния отказ от благоприятната за инвеститорите икономическа политика.

5. Напрегнатите отношения между САЩ и Иран

Доналд Тръмп изпитва неприязън към Иран. Ядрената сделка през 2018 г., вероятно, ще остане в сила, но има голяма вероятност, че тя ще бъде развалена. Тръмп ще подкрепя Саудитска Арабия и ще провежда политика на сдържане на Иран в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен. САЩ ще налагат по-често санкции на Ислямската република заради изпитанията с балистични ракети, предполагаемата подкрепа за тероризма и нарушаването на човешките права. Иран ще се съпротивлява. Ако ядрената сделка се провали, Техеран ще форсира своята ядрена програма и над региона отново ще надвисне заплахата от удари на САЩ и/или Израел.

6. Отслабване на институциите

Правителствата, политическите партии, съдебната система, медиите и финансовите институции, които осигуряват и поддържат мира и процъфтяването, продължават да губят доверието на обществото, от което зависи тяхната легитимност. През 2018 г. популизмът, проявил се в гласуването за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп, може да даде тласък и на опасен антиноменклатурен популизъм и в развиващите се страни.

7. Неопротекционизъм

В резултат на активизирането на движението против истаблишмънта в страните с развита пазарна икономика политиците са принудени да променят подхода към глобалната икономическа конкуренция – те заемат неотстъпчива позиция, използвайки тактиката на изморяване на противника. В резултат расте изолацията и отчуждеността. Неопротекционизмът създава бариери не само в обработващата промишленост и земеделието, но и в цифровата икономика и иновативните отрасли. Новите бариери са по-малко забележими: вместо търговски мита и квоти, днес най-предпочитани са такива инструменти, като „вътрешнодържавните“ ограничителни мерки – програмите за финансова помощ, дотациите, субсидиите и изискванията да се „купува продукция на местните производители“.

8. Разногласия във Великобритания

Великобритания изпитва сериозни трудности, свързани както с тежките преговори за излизане от ЕС, така и с риска от вътрешнополитическа криза. Що се отнася до Брекзит принципът, според който „докато не е съгласувано всичко, не е съгласувано нищо“, ще стана причина за безкрайни битки заради дреболии между представителите на двете страни. Що се отнася до вътрешната политика, то управлението на процедурата за излизане от ЕС може да струва скъпо на премиера – да доведе до неговата оставка. Ако това се случи, то на мястото на Мей, вероятно ще дойде политик-консерватор, заемащ много по-твърда позиция, което ще усложни преговорите по член 50 от Лисабонския договор. Или след нови избори тя ще бъде сменена от лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин.

9. Политика на идентичността в Южна Азия

Ислямизмът в някои части на Югоизточна Азия служи като източник на местните форми на популизъм, което е най-видимо в Индонезия и Малайзия. Недоволството на етническите китайци, които в някои страни владеят непропорционално голям дял от богатствата, се усили рязко, особено в Индонезия. Преследването на мюсюлманското малцинство в Бирма предизвика хуманитарна криза. В Индия в навечерието на изборите през 2019 г. премиерът Моди с цел укрепване на подкрепата може да използва национализма, прикривайки радикализираните елементи на обществото, които се стремят да насочат своя удар срещу мюсюлманите и индусите от нисшите касти.

10. Безопасността на Африка

През 2018 г. негативните последици от дестабилизирането на периферията на Африка /Мали, Южен Судан, Сомалия/ се разпространиха на основните страни /Нигерия, Кения, Етиопия, Кот д'Ивоар/. Основните заплахи са свързани с войнствеността и тероризма. Чуждестранните партньори, които помагаха да се стабилизират слабите държави в миналото, днес са объркани. Кения, Нигерия, Уганда и Етиопия се сблъскват с необходимостта да отделят повече средства за сигурност във времена, когато техните правителства трябва да съкращават разходите, а терористичните актове могат негативно да се отразят на интересите на чуждите инвеститори.

Отвличащи моменти или несъществуващи рискове

Критикуваната администрацията на Тръмп няма възможности да придаде законова сила на дестабилизиращата или всяка друга политика. Еврозоната през 2018 г. ще се откаже от политическите рискове. Конфликтът във Венецуела, както изглежда, е замразен, защото президентът Мадуро се оказа учудващо стабилен. 

Иън Бремер, президент на Eurasia Group и професор по глобални изследвания в Нюйоркския университет. Статията му е публикувана в списание "Тайм".