Ако някога сте се чудили защо прочутата Руска салата се продава и като салата „Оливие“, а на практика между двете няма разлика, отговорът е, че „Оливие“ няма нищо общо с оригиналната салата на шеф готвач Люсиен Оливие. И едва ли някой днес ще се заеме да я прави, не само защото не е запазена оригиналната му рецепта, а и защото от 60-те години на 19 век, когато според кулинарните историци е измислена най-известната в Европа салата, са се нароили толкова много варианти, че оригиналът се е изгубил напълно. 
Някои източници твърдят, че Оливие приготвял салатата си с месо от яребица, телешки език, опашки от лангусти, черен хайвер, желе от пилешки бульон, каперси, маруля, краставички, твърдо сварени яйца и я заливал с яйчен сос, за който пазел рецептата като очите си. Според други източници в салатата имало дори трюфели, риба и пушена патица. Но всъщност именно сосът бил черешката на тортата и станал повод за кулинарно престъпление. Но за това малко по-късно.
За Люсиен Оливие (1838-1883 г.) има много малко исторически факти, известно е, че е бил с френско-белгийски произход, обучен бил в класическата френска кухня, което пък, от своя страна, дава основания на Франция да претендира, че салатата „Оливие“ всъщност била френска. Но е факт, че цялата кариера на Люсиен Оливие е свързана с Москва. Там заедно със своя бизнес партньор Яков Пегов, с когото се запознал покрай страстта на двамата към тютюна, през 1864 г. основал известния в миналото ресторант „Ермитаж“. Преди това според някои източници работил като готвач в различни знатни московски фамилии. Ресторантът много бързо се превърнал в кулинарен център на московския елит. Кухнята и интериорът били изискани по френски. А за да погъделичка националното самочувствие на богатите си и разглезени клиенти, калнерите не били облечени във фракове, както би подобавало на такова шикарно заведение по западен образец, а в характерните за Москва бели рубашки с копринени пояси. Успехът бил зашеметяващ. Московското дворянство буквално превзело ресторанта, в който освен общи и отделни малки зали имало и голяма зала с бели колони, където богаташите можели да си поръчват ястията, които Оливие готвел за благородническите фамилии, в които служил като готвач. За обедите там се осигурявали продукти от чужбина, най-висококачествен алкохол и дори коняк „Трианон“ от избите на двореца на френския крал Луи ХVI. Ресторантът работел от 11 предиобед до 4 сутринта, 60 готвачи се грижели за гостите. За всичко това свидетелства Владимир Гиляровски в своята книга „Москва и московчаните“, издадена през 1926 г.
По това време в ресторанта се появила прочутата салата и като се има предвид разказаното от Гиляровски, сигурно наистина в нея е имало и трюфели, и черен хайвер. Всъщност единственото нещо, което по някакъв начин я свързва със съвременния вариант, като че ли са яйцата и майонезата. Най-вероятно тайният яйчен сос на Оливие е бил подобен на провансалска майонеза -  майонеза с горчица и подправки. С този сос е свързано и кулинарното престъпление. Като юноша бъдещият шеф готвач Иван Михайлович Иванов трупал знания и опит при Люсиен Оливие. Младежът имал големи планове за себе си и бъдещето си и дълго дебнал шефа си, за да види как приготвя прочутия яйчен сос за салатата-събитие в кулинарния свят. Колкото до продуктите, бил наясно с тях, защото неведнъж ги бил рязал и смесвал. Как е успял да открадне рецептата и дали изобщо е успял, е спорно, но когато станал шеф готвач в ресторант „Москва“ през 20-те години на 20 век, той направил своята салата „Столична“, която била опростена версия на „Оливие“ и, разбира се, съобразена с новите реалности в Русия след болшевишката революция през 1917 г. В нея вече нямало такива глезотии като трюфели, черен хайвер и каперси, била приготвена от варени пилешко месо, картофи и яйца, два пъти по-малко грах и краставица, но рачешкото месо все още присъствало. То изчезнало няколко години по-късно, когато находчив готвач в московския Дом на писателите го заменил с варен морков с надеждата, че на градус творците няма да забележат разликата. Още по-късно и пилешкото месо било заменено със салам, защото настъпили бедни времена, а салатата позволявала творчество според възможностите. Така сме стигнали до днешната салата, която е редно да наричаме само руска, защото наистина няма нищо общо с френско-белгийския си родител.
Люсиен Оливие починал на 45 години в Москва, където е погребан. На надгробния му паметник пише „От приятели и познати“. След смъртта му „Ермитаж“ просъществувал още няколко години, но изисканата му клиентела била заменена от забогатели черноборсаджии и спекуланти. Окончателно ресторантът бил затворен през 1923 г. и в сградата, която е архитектурен паметник, се нанесъл Домът на селяните. През 2013 г. избухнал огромен пожар, който унищожил голяма част от красивото здание, в което вече се помещавала Школата за съвременни пиеси на Московския театър. В момента се извършва реконструкция, която би трябвало да завърши през юли тази година.

Салата „Оливие“ по стара рецепта

Необходими продукти:
150 г варен говежди език
200 г варено пилешко филе
2 кисели краставички
2 пресни краставички
1 морков
1/2 чаша грах от консерва
1 консерва рачешки опашки
1 зелена ябълка
3 картофа
4 яйца
3 с.л. майонеза
3 с.л. сметана
Начин на приготвяне:
Картофите, морковът и яйцата се сваряват. Сварените яйца се обeлват и разрязват на две. Отделя се белтъкът, а жълтъкът се стрива. Всички останали продукти и белтъците се нарязват на ситно и се смесват, като се разбъркват добре, за да се смесят хубаво. Майонезата се смесва със сметаната и след това с нарязаните продукти. Всичко се разбърква хубаво и се прибира в хладилник за 1-2 часа преди сервиране.