Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Иван МАРКОВ
Въпросът за осъществяването на нелегалната връзка на Русенския революционен комитет с БРЦК и с революционните дейци в Румъния, прехвърлянето на преследваните от властите членове на комитета на другия бряг на Дунава, получаването на забранените революционни издания - вестниците на Каравелов „Свобода“ и „Независимост“, на поверителните писма, документи, оръжие и муниции, към настоящия момент не е намерил нужното си уточнение и разяснение.
В разполагаемата в различните архиви документация и в публикуваните спомени на доживелите свободата участници в националната съпротива се откриват податки за имената на хората, поддържащи тази връзка и начина за нейното изпълнение, но едно по-пълно изследване в това отношение не е извършвано. Освен това до Освобождението, поради високата степен на опасност и задължителната тогава конспирация, 
имената на тези смели поборници остават известни на много тесен кръг от членовете на комитета. 
Тяхното разсекретяване става чувствително по-късно, през 1901 година, когато изграденото вече в Русе Поборническо-опълченско дружество издава свидетелства за участието на бившите родолюбци участвали в освободителните движения. Тогава става ясно, че тайният канал през река Дунав е изпълняван от братята русенци - Димитър, Вацо, Петко, Панайот и Георги Русеви, които по него време са разполагали със съдове за превозването на стоки и различни товари, с които пътували от Видин до Браила и Галац. 
Според издаденото на името на Димитър Русев Цонев такова свидетелство  се удостоверява, че „споменатият поборник 
е вземал живо участие като член на „Русе-букурещкий и революционний комитет“, устрояван от апостола Ангел Кънчев и Никола Тихов Обретенов... 
било по Русе-червено-водското въстание 1875 г.; било по Априлското въстание 1876 г. е действувал тайно, морално и материално по следующето: Че той е бил член на споменатий комитет заедно с неговите братя Вацо, Петко и Георги Русеви, последният ранен над Шипка, бил е по устрояването на споменатото въстание, закривал е в домът си емигранти и прехвърлял през Дунава покойният апостол Георги Обретенова и Василя Гирдапчанина и много др. за Романия, обратно за България с чамът /салът - б.р./ и каиците /лодките - б.р./ си, които са цирколирали от Галац до Видин, като ги е снабдявал с пари, оръжие и др. въстанически припаси, на който живота му се намирал в голяма опасност от преследвание на турската власт, също е работил до освобождението на България 1877/78 г.“ 
Димитър Русев Цонев е роден в Русе. По времето, когато се издава това свидетелство, той живее в този град и е на 65 г. Грамотен е. Женен. Има 5 деца - едно момче и четири момичета. Притежава къща в русенската махала „Джами Джедит“, оценявана на 5000 лв. След Освобождението работи като лоцман в речния флот. При зачисляването му към поборническо-опълченското дружество той е квалифициран като 
„поборник без оръжие от 1867 до 1877 г., помагал е морално и материално“ 
революционното движение. По случай 25-годишнината от Априлското въстание получава за награда светлобронзов медал.
Подобно, с малка разлика в текста, е и съдържанието на другото  свидетелство издадено на името на малкия му брат Георги Русев Цонев, който освен сътрудник на русенския комитет е бил и участник в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Като такъв участва в защитата на Шипка. Тежко ранен в главата той е откаран с транспорта на фронтовия лазарет чак в Одеса, където успява да се излекува от раните си. Записан е като редовен член на дружеството през октомври 1900 г. Тогава той е на 48 години и също живее в Русе.
Тома Кърджиев в писмото си до Янко Ангелов в Гюргево потвърждава посоченото в свидетелствата: 
„... Днес приехме от бай Димитра (лодкаря) 7 р[еволвера] 
и 380 кур[шума], които ни явявате да проваждаме за нагоре (към Горна Оряховица). И вчера се приеха 3 р[еволвера] и 200 курш[ума] от нашите“. 
Лодкарят Димитър Русев постоянно снове по Дунава между двата бряга в района на Русе и Гюргево и пренася поверителна кореспонденция, оръжие, муниции и хора, укрити между официално обявените товари в плавателните си съдове. Оръжието е предназначено както за членовете на русенския комитет, за бъдещите участници в Червеноводската чета, така и за вътрешността на страната. Друго подобно писмо между Петрана Обретенова и бъдещия виден русенски аптекар Янко Ангелов. „... Ако е мъчно да може сам нашият Димитър (лодкаря) да пренесе всичките рево[лвери] (нашите и Сидеровите /на Сидер Гранчаров и горнооряховските въстаници - б.а./), то или да намерим и друг човек оттука...“.
За тайните канали през Дунава 
на русенските революционери говорят и спомените на Стати Попов от това време. 
„...Смятам за нужно да кажа нещо и за ония тайни пътища по които „нашите“ се прехвърляха през Дунава. ... Такива каикчии бяха братята капитан Димитър и Петко Русеви, които работеха със собствени гемии и лодки, изработени от баща им Уста Руси - майстор гемиджия... капитан Димитър Русев и брат му Петко поеха старото си задължение също да пренасят през Дунав наши хора, тайна кореспонденция и оръжие...“. 
Дейността, която извършват братята капитани, е особено опасна. Независимо от тайната, с която са обхванати техните действия в месеците, предшестващи обявяването на Априлското въстание, турските власти в Русе и в частност охранителните органи по границата са настръхнали и са станали особено подозрителни. За да бъдат защитени и опазени важните и крайно необходими в посочения момент връзки през реката, се налага
конспиративните мерки за сигурност да бъдат особено засилени и стриктно спазвани.
Доста по-късно, когато след Освободителната война и Никола Обретенов описва своите спомени за събитията от тези години, коментирайки трагичното самоубийство на Ангел Кънчев, той ще възкликне: „...сигурен съм, че ако аз бях свободен Ангел Кънчев нямаше да се самоубие; или ако беше казал на майка ми, че иска да мине в Румъния без паспорт, то тя щеше да го препрати с тайната комитетска поща както се прехвърли и Георги Икономов след убийството на Стоян Пенев“. Вероятно авторът на тези спомени има предвид именно тези свои другари - Димитър и неговите братя, които със своите лодки осъществяват връзката с революционерите от другия бряг на реката 
 Русеви продължават да служат на национално-освободителната кауза и през целия период на Освободителната война. В спомените си, участникът в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Йордан Дряновски също 
описва дейността на братята Русеви, които като разузнавачи указват на Генералния щаб възможните места за преминаване на реката
„В Генералния щаб, на който бе възложено да определи где да се поставят мостове върху Дунава, влизаха като представители г. Григор Начович и Пенчо Черковски. Те са говорили с г. Иван Стоянов в Букурещ да им даде неговата лодка, На 10 май 1877 г. вечерта ...около 12 часа дойдоха в къщи да ме викат да отида да взема лодката ... като ми предадоха едно писмо от Ив. Стоянов за същата цел. ...В същото писмо между другото ми се казваше да намеря в града Гюргево българските капитани на гемии Петко и Вацо, родом от град Русе, които със своите гемии бяха пътували около 20 години по Дунава, та знаеха добре где е плитък и где дълбок. През нощта намерих братята Петко и Вацо, също намерих и 5-6 хамали от най-здравите и сутринта на 11 май 1877 г. около 9 часа, лодката с капитаните Петко и Вацо, плюс хамалите потеглиха от Гюргево и все покрай румънския бряг се отправиха към Батинския адъ /остров - б.а./, а пък 
офицери от Генералния щаб, Начович и Черковски на коне и с бинокли се отправиха по сухо към същото място. - Батинския адъ и Зимнич.
Турците от Русе, като съгледали лодката, разпределили две от военните катерчета да се скрият зад Батинския адъ и да я хванат. Хората от лодката, като се видели заобиколени от катерчетата и в голяма опасност, изтеглили я до румънския бряг, изкочили и избягали навътре, а самата лодка остават и турците я вземат и конфискуват...“. 
Братята Димитър, Петко, Вацо [Иван] и Георги Русеви са родени в Русе. Всичките те са синове на русенския дюлгерин от махалата Хиндан - Руси Цонев. За времето си, бащата Руси Цонев е грамотен, издигнат в професията си, авторитетен и уважаван от съгражданите си човек. Като такъв той участва при изготвянето и приемането на устава на Българската община в Русе Сред имената на 70-те представители подписали този документ личи името и подписът на Руси Цонев.
Връщайки се към отдавнашните героични събития, трябва да дадем заслужените адмирации на смелите дунавски „капитани“ - братята Димитър, Петко, Вацо и Георги Русеви и те най-сетне бъдат извадени от анонимност и получат заслужената почит от нашите съвременници.