Веднага след Освобождението народът спонтанно иска да се „въздигне памятник на незабравимий българский поборник Игнатиева Левский“. И делото, желанието на Иржи Прошек и по „инициативата на Губернатора Алабина, било започнато още в 1878 година“. Но както казва в своята книга Александър Стефанов /2010 г./: „И да не забравяме, че става дума за признателност в България. Не на друг, не и на Царя Освободител (той ще почака), а на своя Апостол“.
През това време младото Княжество България се ръководи от т. нар. Временно руско управление и руския комисар княз Дондуков-Корсаков и се финансира от ясно определения за целта Окупационен фонд. 
Еуфорията от възстановяването на българската държавност още не отшумяла, а политическите страсти са нажежени 
и периодически подклаждани и от тогавашните медии. През 1879 година в някогашния Русчук започва да излиза един от утвърдилите се в последствие като авторитетен вестник „Славянин“. Още програмната му декларация се поставя в услуга на просветителството, но и с ангажименти към тогавашното правителство, което си е все същото руско, на княза Дондуков-Корсаков. Интересна теза загатнаха Ал. Недков и Г.Стефанова през 2010 г., че издателят му Тодор х. Станчев едва ли е тръгнал само със свои средства да издава вестника, но признателността към Русия започва все повече да се налага и внушава, така че този факт едва ли притеснява издателите. Само седмица след излизането на първия си брой в. „Славяни“ на 28 април (стар стил) разпространява новината за инициативата по построяване паметника на Апостола в София. Новина, която има и сериозни политически, личностни и финансови измерения. 
Идеята от 1878 г. за паметника скоро е подета и от управниците, и от Софийската община. Последната взема решение за „построението“ му, като изисква преписката по въпроса и отчет по събраните средства. 
Констатациите на комисията с председател Иван Грозев са тъжни. От изпратените до 44 градски управи прокламации за инициативата и набирането на средства, се отзовават едва 12 и внасят събраните помощи. 
За наша гордост трябва да отбележим, че още на 28 април 1879 г., 
Русе е един от първите градове, които откликват 
и внася огромната за времето си сума от 380 „франга“, събрани с доброволни пожертвования от 41 души от Русчук, та чак до Кюстенджа. /Текста на прокламацията към 44-те градски управи и списъка на русенските дарители публикуваме отделно в автентичния им вид./
Самата прокламация ясно дава да се разбере, че паметник на Дякона Игнатий Левски ще бъде един, „вечен“, в София, тъй като е най-първи сред другите български поборници. Това обръщение затвърждава наложилото се вече от Любен Каравеловите дописки и писанията на поета Иван Вазов, за предателството на поп Кръстю от Ловеч. Даренията, „волни помощи“, се събират с „особени листи“, с чието разпространение в Русенско и Добруджа се е заел известният поборник и опълченец Константин Т. Доганов.
Един по-разширен поглед и анализ върху имената на спомоществователите 
и размера на дарените помощи събуждат определи мисли и ме карат да направя няколко извода, които не налагам никому. Нека бъдат тема за размисъл.
Защо ли не намирам сред имената на доказаните поборници, заточеници, революционери, опълченци и т.н. имената на такива войводи, като Панайот Хитов или Филип Тотю? Хайде, донякъде е обяснимо, че немотията на завърналите се от скорошно заточение братя Обретенови, та те не фигурират сред дарителите. Изобщо имената на дейци от националната ни революция са много по-малко, отколкото имената на т. нар. консерватори. За мен тези, последните, са преди всичко еволюционисти и не по-малко радетели за националното ни Възраждане, отколкото прословутите хъшове и революционери. Затова имената и съответната лепта от групата на утвърдените търговци, занаятчии и предприемачи е най-значима. 
Забележително е участието на едно име. 
Охулваният от революционерите хаджи Иванчо хаджи Пенчович също се включва в подкрепа на инициативата. 
Не за да си купи индулгенция, а защото е убеден, че животът и делото на дякона Левски заслужават да му се издигне паметник. Вноската му е както на почти всички останали - 4 „франга“. 
Замогналата се прослойка на търговците, още отпреди Освобождението се ползва с доверие и допълнително се замогва по време и след Руско-турската война. Такива нейни представители, като Кермекчиеви, Златови, Доганови, братя Симеонови, банкерът на БНБ в Русе и бивш заточеник - Иваница Ангелов, естествено са на челните места с размера на вноските си. Интелигенцията участва според възможностите си. Сред разнородния социален състав изпъкват четири имена на лекари. 
Как ли обаче да си обясним участието на широко прокламирания като спасител на русенци - масонът Иван Ведър? Известно е доброто му финансово положение по това време, нали и с него парадира, че е постигнал „спасението на русенци“. А тук присъствието му явно следва олимпийските принципи: по-важно е участието. И дарява ... 1 „франг“. И това е единственото толкова малко дарение. Дали завистта, че на Дякона ще се издигне паметник, а не на него или на Обретенови, не позволява да открием и други имена на хора, с проспериращо положение в Русчук през 1878-1879 г.?

П А М Я Т Н И К Ъ
На свещеннодиакона Игнатiева Львски

Мѣжду българскитѣ поборници за освобожденiето на милото ни отечество, мѣжду отличнитѣ мъченици за возобновленiето Българскiя царски престолъ, е единъ  свещеннодiаконъ Игнатiя Львски. Покойния е родомъ изъ Карлово; около десять години е страдалъ и искуственно работилъ за освобожденiето на милото си отечество отъ звѣрскитѣ ноктiе на дивiя азиатинъ. Година 1876 въ дружината на Панаеота която премина Дунава и достигна до политѣ на балканътъ, той бѣше знаменосецъ, като ся би юнашки, сполучи да си запази животътъ и прлемина въ сръбскитѣ предѣли. Слѣд кратко време завръщя ся пакъ въ Българiя съ същата мисълъ да подбужда на востанiе и год. 1872 въ времето на Софiйското приключенiе, биде предаденъ отъ попъ Кръстя изъ Ловичъ, когото турската власть незабавно прати стражари да го оловѫт. Нъ това негово оловянiе не е било така лесно, той и въ тоя случай ся е борилъ доста юнашки. Слѣдъ оловянiето му биде отправенъ въ Софiя, хвърленъ въ тъмница и слѣд голѣми мъки биде обѣсенъ в Софiя. Комуто коститѣ гниѫт въ черната земя, но неговитѣ дѣла оставатъ да ся споменуватъ отъ родъ въ родъ.
Българскитѣ родолюбци въ Софiя возбудени отъ ново-придобитата ни златна свобода, рѣшили да повдигнатъ вѣчен памятникъ, върху гробътъ на погубенiя българскiй поборникъ и за тая целъ издали особенни листове за волна помощъ. – Отъ тия листове Г-нъ Константинъ Т. Догановъ въ Русчукъ, който е тъй също единъ отъ отличенитѣ дѣятели и мъченици за българската свобода, който въ растоянiе на 3 1/2  години бѣше хвърленъ въ грознитѣ Дiарбекирски тъмници, и днесь благополучно освободенъ, взѣма единъ листь, като ся потрудилъ въ градѫ, да събере що годѣ помощь за тая висока целъ.
Г-нъ К. Т. Догановъ ни поднесе доло-изложенитѣ имена, като ни помоли да ги обнародваме за общо знанiе. Изъ уваженiе къмъ същаго и за родолюбитѣ чувства които сѫ показали Г-да пожертвователитѣ, щастливи ся считаме за гдѣто можемъ да послужимъ в тоя случай.
Имената на г-да спомощницитѣ въ г. Русчукъ, за воздиганiето памятникъ на свещеннодiакона Игнатiя Львски въ г. София:

Имѣ и фамилiя: Броилъ фр.
К. Т. Догановъ     10
Г-жа Марiя К. Доганова     10
Хр. Т. Догановъ     2
К. Дриновски     4
С. Николовъ     4
Д. И. Горовъ     4
Христо Ивановъ     4
Кр. Н. Поповъ     4
М. Михайловъ     4
Костаки Николовъ     2
К. Павлевъ     4
Хр. Ив. Гешовъ     4
Д. Финговъ     4
С. I. Пашаловъ     4
И. Х. Костовъ     4
Симеон Т. Поповъ     4
Ив. Табаковъ     4
Г. Петковичъ     4
Т. Марковъ     4
И. С. Огняновъ изъ Кюст.     2
А. Ст. Златовъ     4
М. Х. Костовъ     3
Андонъ Саровъ     5
Порияновъ     4
М. Поповичъ     8
Иван Симеоновъ     20
С. С. Златовъ     10
Т. А. Черневъ     4
Ив. А. Ивановъ     12
Х. Х. Х. ....     4
Ив. Н. Кермекчиевъ     10
Н. Чакъровъ     8
Д-ръ Радославовъ     4
Т. Георгiевъ     4
Г. Стефановъ     4
Петръ Върбановъ     4
Ради Ивановъ     4
Юрданъ Ганевъ     4
Хр. Ганевъ     4
Маринъ Пеневъ     2
К. Н. Кермекчиевъ     4
П. Х. Димитровъ     4
Д-ръ Апостоловъ    8
Д-ръ Ив. Пенковъ     2
Симеоновъ     4
Тр. Г. Гаази    6
Константинъ Грогъ     4
Ив. МѪнзов    6
К. Кутинчевъ     4
Марiянъ Кличiянъ     4
Матей Христев     3
Ст. Трифоновъ     10
И. Н. Пенчовъ     4
И. Пантелеевъ     4
Конст. Костовичъ     4
С. Д. Вѣженовъ    5
Н. Беневъ    4
Ив. Веѣдъръ     1
Л. Т. Чаушовь     4
Д. Мирчовъ    4
Я. Ангеловъ     4
Бѣжан Изворов     4
И. Поповъ     2
М. Чокоевъ    2
Г. Х. Поповъ     2
Д-ръ Бисеровъ     4
А. Гарвановъ     4
Плакида Икономовъ     1
П. А. Поповъ     4
Ив. Г. Гъзурбювъ    2
Ив. А. Алексiевъ     6
Вичо Пановъ     2
П. Ю. Кермекчиевъ     10
Ангелъ Николовъ     2
Никола Ивано     4
Хр. П. Манафовъ    2
Г. Гаврiловъ     2
Хар. Петровъ     8
Танасъ Вайковичъ    2
Пеца Георги     2
Стоянъ Х. Маки     10
Пенчо С. Маглата     4

Сума франга 380