Във всички епархии на Българската православна църква миряните празнуват Бъдни вечер – денят преди Рождество Христово.

В храмовете ще бъдат отслужени литургии.

По традиция на трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождествения пост. На трапезата трябва да има нечетен брой ястия – 7, 9 или 11 ястия, като задължително трябва да има варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб, ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи и вино.

Централно място на трапезата заема обредният хляб, наричан още боговица, богова пита и вечерник. Първото парче от погачата се оставя за Света Богородица.

Хлябът в обредната символика е свързан с дома и семейството.

След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана като символ на очаквания гост – младият Бог, който ще се роди.

На Бъдни вечер обикалят и малките коледари – деца от 8 до 12 години, които удрят с дряновите си тояги по прага и благославят. Те се посрещат със сито, пълно с пшеница и им се подаряват кравайчета.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.