„Утро“ разговаря вчера с треньора на футболистите от „Дунав“ до 19 години Цветомир Младенов. Попитахме го какво мисли за участието на отбора му в първенството. Днес наш гост е колегата му Драгомир Григоров, който пък води тима с момчета до 17 години.
- Драго, с какви чувства изпращаш сезона?
- Със смесени. Това 11-о място с 16-те точки не отговаря на нашия потенциал. Отчитам, разбира се, че моите момчета са с година по-малки от съперниците си в другите отбори от Елитната юношеска лига. Мисля, че нашата селекция заслужаваше да зимува между шесто и десето място. Като цяло бяхме равностойни на почти всички тимове. Нямаме загуба с повече от гол разлика. Само ЦСКА ни победи с 3:0, но резултатът на полувремето бе 0:0. Като отчетем и факта, че в първите три кръга тръгнахме с 3 загуби от по 0:1, представянето ни като цяло може да се определи като задоволително. 
- Кои играчи израснаха най-много?
- Нямам навика да давам персонални оценки, но ме радва, че имаме национал /Преслав Папарков/. Друго момче /вратарят Цветелин Енчев/ представлява интерес за много клубове в Европа. Мисля си, че в нашия отбор има поне още две момчета, готови да получат скоро повиквателни за националния отбор.
- Какво куца най-много в играта на момчетата в тази възрастова група?
- Играта един на един, човек срещу човек. Да го излъжеш, елиминираш, центрираш, стреляш. Българските млади футболисти въобще не са подготвени добре нито технически, нито тактически. Пропуските са огромни. Съдете само по мачовете на различните национални гарнитури - резултатите им са трагични. 
- Каква е разликата от времето, когато играеше ти, и сега?
- Основната е, че тогава в договорите на треньорите бе вменено задължението да „произвеждат“ футболисти. Сега е обратното - първо трябва да се сформира отбор. А как да направиш този тим, след като индивидуалната работа е занемарена! От добре подготвени момчета можеш да сглобиш ансамбъл. Другото - да събереш някакви хора и да чакаш резултати от тях, е абсурдно.
- В индивидуалния подход ли е разковничето за възраждане на футбола ни?
- Разбира се. В Разград трябваше да дойде един испански методист, че да каже на всички как трябва да се действа. Не че в България не го знаем. Само че у нас се работи отдавна с главата надолу.
- Какво трябва да се промени още?
- Навремето се играеше много добър футбол, но на по-бавни обороти. Сега скоростта е различна - който изостане малко, вече е загубил целия терен. В този смисъл трябва да се погледне изключително сериозно на селекцията. Какво правим в България - търсим момчета заради футбола, но не оценяваме, че добри играчи могат да станат само бързи, снажни, повратливи, атлетични хора. Във времето на футбола с шеметни скорости не може да се мине само с техника, ако футболистите не са силни и издръжливи физически. 
- Какви са вашите амбиции през пролетния сезон?
- Да обиграваме момчетата и да трасираме пътя им към националните отбори. Когато някое от тях отиде на лагер с държавния тим, виждам, че винаги се връща с по-голямо самочувствие. Плюс за нас в подготовката ще бъде и чувствително подобрената база на стадион „Дунав“. Отмина времето, когато футболист се ставаше с топка на улицита и два камъка вместо греди за вратите. Няма ли добри терени, няма да има и добри резултати.