Единственото открито у нас находище на защитената ангелова метличина край Басарбово е в близост, но не попада в обхвата на инвестиционното предложение за бъдещата магистрала между Русе и Велико Търново. То отстои на около 170 м северозападно от границата на обхвата и не се очаква при строежа популацията му да бъде засегната. Въпреки това по време на строителството няма да се използва за достъп съществуващият полски път северно от трасето, който минава през установеното находище на растението. Предлагаме тази мярка с оглед предпазливост, като така ще се гарантира липсата на въздействие върху новоустановената популация. Това обясняват от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ във връзка с изпратеното непосредствено преди обществените обсъждания в края на ноември писмо на младия учен от БАН Стоян Стоянов, че строежът на магистралата може да застраши единственото открито у нас находише на защитената ангелова метличина.  
Становището на пътната агенция, подписано от председателя инж. Дончо Атанасов след проведените обществени обсъждания за трасето на магистралата, вече е публикувано. Следващата стъпка е да бъде назначен Висш експертен екологичен съвет за одобряване на инвестиционното предложение за автомагистралата. 
Общините оцениха комбинирания /лилавия/ вариант за магистрала между Русе и Търново като най-балансиран за околната среда и в социално икономическо отношение. Началото на трасето е съобразено с бъдещ мост над река Дунав, като след изграждането му ще се облекчи трафикът в Русе и ще се приключи с дългото чакане за преминаване през Дунав мост. За бъдещия мост и неговото местоположение са водени разговори с компетентни власти в Румъния и има принципно съгласие, се посочва в становището. 
Що се отнася до предложението на русенеца Радослав Христов магистралата да се нарича „Дунав“ по примера на досега изградените „Тракия“, „Хемус“, „Струма“, „Марица“, „Черно море“ и „Люлин“, от пътната агенция посочват, че всяко предложение от граждани и организации ще бъде взето под внимание при бъдеща дискусия за наименованието на магистралата. 
А иначе след срещите за обществените обсъждания, от фондация „Биоразнообразие“ също са изпратили своята позиция. Те смятат, че оценката върху защитена зона „Ломовете“ по директивата за птиците показва непознаване на обектите и непълна оценка на степента на въздействие върху много от целевите видове. От фондацията посочват, че в района между Басарбово и Божичен има подходящи скални местообитания за бухал и белоопашат мишелов, както и че рибарниците между Басарбово и Красен са едни от най-подходящите за гнездене места за тръстиковия блатар, за зеленоногата водна кокошка, за малкия воден бик и са ценени като място за хранене на черния щъркел и сивата чапла. 
От пътната агенция обясняват, че в границите на защитената зона „Ломовете“ и трите варианта на трасето са почти идентични. Пресича се река Русенски Лом и прилежащи изоставени рибарници, пресъхнали през по-голямата част от годината, обрасли с крайбрежна растителност, крайречни и дъбови гори. Тази обстановка предполага сравнително високо разнообразие на птици, които обитават района. В тази връзка са препоръчани мерки, като строителството в отделните отсечки ще започва извън размножителния период на птиците, който е от 1 май до 15 август. Мостът на Русенски Лом ще бъде двустранно обезопасен с предпазни огради с височина 3 м, а освен това ще се монтират шумоизолиращи прегради с височина 2 м от двете страни на съоръжението, както и по протежение на 100 м от двете страни на пътя преди и след моста.
Относно другото притеснение на същата фондация за засегнати археологически обекти край Красен, от становището на АПИ става ясно, че при бъдещото строителство непосредствено е застрашен само един от 12-те известни обекта - антично селище. Степента на застрашеност на всеки обект от културното наследство обаче ще бъде установена след специализирано археологическо проучване по трасето на избрания вариант за магистрала. Ще бъдат локализирани всички видими на терена археологически обекти и ще се изясни в каква степен строителството ще застраши тяхната цялост. В зависимост от това ще бъдат определени конкретни мерки за опазване на всеки от застрашените обекти, включително провеждане на спасителни разкопки преди началото на строителните работи.