Да подхранваш надеждата за чудо и да даваш всичко от себе си в името на болните деца е... Май няма подходяща дума. Не е само благородство, не е човещина, не е великодушие, не е добрина - вълшебство е. 
Такъв вълшебник живее в Русе и всеки ден около него са онези деца и родителите им, за които всяко движение е мъчително, всяка стъпка е радост, всяко прокашляне е тревога, всеки напредък е радост.
Разказът е за Илиян Русев или както го знае почти цял град - Скури
Прозвището му дошло преди години, когато бил активен състезател по плуване и във водата бил толкова пъргав и пластичен, че стилът му напомнял на движенията на скумрията. 
Животът така го завъртял, че му се случило най-лошото - изгубил сина си Сашко, също плувец и треньор. Негова била идеята да помага на деца с увреждания в басейна - вярвал, че водата е лечебна - от нея започва животът ни и благодарение на нея сме живи. Само че не успял да осъществи идеята си да направи голям рехабилитационен център с басейн. Продължител на сина станал бащата - Скури. Преди няколко години започнал така, на шега, с няколко младежи с тежки физически увреждания. Потопил ги в басейна, придържал ги и ги карал да се движат.
Водата оказва съпротивление и едновременно с това не травмира - това укрепва мускулатурата
и така помага на движението, обяснява Илиян Русев. Аз не съм рехабилитатор - нямам нито образованието, нито самочувствието на такъв. Просто къпя децата, допълва скромно той.
През лятото заниманията се провеждат в басейн „Локомотив“. Тъй като Скури досега не е взел от никого нито лев за работата, която върши, към него се присъединили Дидка и Жоро - собствениците на комплекса. Те знаят защо му помагат. Когато захладняло обаче, в отбора на Скури влязъл и директорът на Спортното училище Борис Цветанов. Намерил свободен час в басейна на училището и пуснал Скури и златните му рибки там - пак безплатно. 
Повечето от децата и младежите в басейна са с увреждания на опорно-двигателния апарат. Други са с онкологични заболявания, трети - с ментални проблеми. Всички те обаче виждат голямата промяна, която се случва с телата им след тренировка в басейна.
Плуването отдалечило Никола от непрестанните инфекции, които са мъчителни и животозастрашаващи
за неговото онкологично заболяване. Светльо, който е на почти 18 години, вече слиза с лека подкрепа по стълбичката в басейна, а преди няколко месеца четирима възрастни били нужни, за да достигне водата. Елвин е щастлива, че счупванията са приключили, мускулите й заздравяват и все по-близко е денят, в който ще хвърли патериците. Тея е едва в шести клас, преживяла е много операции на краката, но е убедена, че някой ден ще стане от количката. Такива истории има още двайсетина. Всички те са като приказка, в която героите се борят, не се отказват и щастливият край е близо.
Идеята на Скури да се направи в Русе голям рехабилитационен център е възможна
Има архитект, готов да дари проекта на фондация „Александър Русев“ на името на рано починалия син на Илиян, ще се намерят средства за строежа, а от общината със сигурност ще помогнат с терен. Тогава и специалисти ще помогнат, защото рехабилитацията е сериозна работа и изисква знания. Въпросът е да е достъпно за децата, за младежите и възрастните хора, които поради злополука или болест не могат да се движат пълноценно.
Само във Фейсбук страницата си фондацията има подкрепата на 1078 човека.
Доброто е възможно, не само по Коледа.