Излизаме на улицата, ако правителството не промени варварското си отношение към науката.

Това заяви проф. Бойко Георгиев, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и председател на Оперативния щаб на протеста, по време на брифинг на ръководството на Общото събрание на БАН. На него учените представиха програма за протестни действия под надслов „Повече няма да търпим”, които могат да бъдат активирани и по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, предаде репортер на БГНЕС.

На 8-ми януари 2018 г. имаме заседание и не бихме искали по време на Председателството на страната на Съвета на ЕС да има протести, но и това не е изключено, ако другите ни средства са изчерпани, отговори проф. Евелина Славчева, председател на ОС на БАН на въпрос на медия.

Общото събрание на БАН оценява бюджетната субсидия на академията за 2018 г. като ликвидационна и е силно обезпокоено от нарастващото напрежение сред учените и служителите си, се казва в техен документ.

На 11 декември т.г. е проведено заседание на Общото събрание на академията, на което е приета Програма за протестни действия с конкретни мерки. Те включват: Неотменно искане за получаване на целево финансиране за нормализиране на основните заплати на учените, специалистите и помощния персонал, увеличаване на месечната стипендия на докторантите и получаване на целево поощрително финансиране според резултатите от научно-изследователската дейност на научните организации в съответствие с проведеното оценяване от МОН през тази година.

За 2017 г. учените от БАН могат да се „похвалят” със средна заплата от 755 лв. През последните 10 г. тенденцията за изтичане на „мозъци” се засилва, намалява и броят на постъпващите млади учени в БАН, докторантите са намалели наполовина, а вече напускат доценти и професори, които отиват във високотехнологични компании. БАН е в състояние на самопредизвикан разпад и този процес ще стане за много кратко време необратим.

Отчетът на БАН тази година беше приет без нито една забележка от депутатите, всичко това породи надежда, че най-после ще получим по-висока бюджетна субсидия за следващата година. Екзистенц-минимумът за БАН е 98 млн. лв. на година. Но бюджетът за 2018 г. е поредният шамар за БАН и ние заявяваме, че повече няма да търпим, напрежението в академията ескалира, заради което вдигнахме черни знамена и обявихме начало на протестни действия, заяви проф. Евелина Славчева, председател на ОС на БАН.

Поискахме диалог с премиера, но до този момент нямаме отговор, каза тя. И продължи: Приехме план и този път нашият протест няма да бъде ограничен във времето. Учените сме хора рационални, но сме и отговорни, затова не можем да гледаме как загива най-старата научна организация в България - БАН, която е на 147 години. Чухме за себе си некомпетентни и неверни твърдения, но повече няма да търпим, защото нашата мисия е да работим за просветена България, каза проф. Славчева.

Твърди се, че сме организация, остатъчна от тоталитарния период, което е груба лъжа, защото ние претърпяхме серия от реформи, заяви проф. Бойко Георгиев, председател на Оперативния щаб на протеста, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. При първия период на реформи беше разработен нов устав и бе приет нов закон за нашата работа, БАН стана национален научен център на демократична държава. Към новата стратегия се придържахме стриктно, броят на институтите бе намален от 102 на 72, така численият състав на БАН бе намален от 14 200 души до 7 800 души. Вторият период на реформа проведохме между 2009 г. до 2011 г.- външни експерти оцениха положително направеното в институтите ни, което стана основа за структурна реформа, посочи проф. Георгиев. Институтите бяха намалени от 62 на 42, всички учени бяха атестирани, на тази база част от хората бяха освободени – от 7 800 души съставът бе намален на 6 800 души. Но допълнителните задачи изискват и целево финансиране.

В момента ние не сме привлекателни за младите учени - те получават с 50 лв. повече от чистачките, бюджетът ни разпределя мизерията, всеки месец се топим- няколко десетки учени напускат всеки месец институтите на БАН. Не почувствахме адекватна подкрепа от МС на страната, подчерта проф. Георгиев.

От нашия бюджет заплащаме международен членски внос по различни пера, в организации, в които България членува - за 2017 г. за това сме заделили 4 млн. лв.. Изпълняваме и оперативна дейност в полза на държавата - екологичен мониторинг, прогноза за времето и др., за което отделяме още 4 млн. лв.. За ток, вода и парно – 5 млн. лв., за стипендии и издръжка на аспиранти - над 1 млн. лв., 300 хил. лв. плащаме за охрана само за четирите национални музея и др., подчерта проф. Никола Малиновски, член на ОС, който отговаря за финансите на академията.

Накрая заплатите ни са 200-300 лв. под средните за България, констатира той. За проектното финансиране - по конкурентноспособност 10 института спечелиха над 20 млн. лв., но нито стотинка от тях не отиде за възнаграждения. Втори пример - в моя институт за последните години приходите от проекти са повече, отколкото държавната субсидия, от които са заделени едва 3% за възнаграждения. Това прави 392 лв. на година. Е, това ли е голямото допълнително финансиране, запита проф. Малиновски.

Голяма неистина е, че от проекти учените могат да повишат възнагражденията си, посочи доц. Ива Угринова. От Фонд „ Научни изследвания” - 52% от спечелените проекти са от учени от БАН, но в редица от програмите, в които участваме, възнагражденията на учените са недопустим разход, а по европейските програми този процент не надвишава 10% от сумата за проекта. В най-добрия случай възнагражденията на учените са около 1000 лв. на година, което прави по 100 лв. над заплатата им на месец, уточни доц. Угринова.

„Искаме целево финансиране от правителството в размер на 38 млн. лв. – тези средства ги искаме, за да бъде изравнено заплащането ни с това на другите организации в системата, примерно заплащането на учените да стане като това на началните учители. Да бъде увеличено и заплащането на докторантите, които вземат 500 лв. на месец, смятаме, че те трябва да получат 700 лв. на месец.

Има само един труд в България, който е определен по-ниско от този на чистачите на тоалетни и това е възнаграждението на докторантите. Настояваме да получим и допълнително поощрение на институтите заради признанието на МОН, че те са научният елит на страната”, каза проф. Георгиев.

Ще държим черните знамена неограничено време по фасадите на БАН, категорични са учените.

Мъчат се да ни изгонят от страната, но тази страна е не само тяхна, но и наша, подчерта проф. Малиновски по адрес на управляващите.