„Като се приближили съвсем, децата видели, че къщичката била направена от хляб и била покрита с козунак, а прозорците били от чиста захар“.
Братя Грим, „Хензел и Гретел“
Когато през 1812 г. е публикувана една от най-известните приказки на Братя Грим - „Хензел и Гретел“, те едва ли са подозирали, че ще станат основоположници на модно кулинарно увлечение. Немските пекари започнали да правят къщички от... джинджифилови бисквити. Това било своеобразен връх в натрупания през вековете опит в коледната джинджифилово-медна кулинария. Гилдията на пекарите сякаш си обявила вътрешен конкурс кой ще изработи най-впечатляващата къщичка и по прозорците на домовете им започнали да се появяват от сложни по-сложни модели за радост и възхита на съгражданите им. И макар че редица кулинарни хроникьори допускат, че Братя Грим просто са пресъздали вече съществуваща традиция, официално именно приказката „Хензел и Гретел“ е призната за начало на тази сладка коледна архитектура.
Всъщност това е последното превъплъщение на популярните джинджифилови бисквити, чието начало се губи някъде в древността. Има сведения, че още през 2000 г. пр.н.е. богатите елини пътували до остров Родос да си купуват медни сладкиши с подправки, а древните римляни ги правели във вид на сърца и ги подарявали на сватби. Предполага се, че още тогава сред подправките е бил и вълшебният източен корен джинджифил. Първото официално сведение обаче се отнася за 992 г., когато арменският архиепископ Грегори Маркар напуснал римската провинция Никополис Помпей и станал отшелник във френския град Бондаро. Там до смъртта си след 7 години учил френските свещеници да приготвят медни сладкиши с подправки. Именно тези сладкиши са прародителите на коледните джинджифилови бисквити.
В Европа джинджифилът започнал да се използва като лечебно средство против махмурлук и стомашни разстройства през 11 век благодарение на кръстоносците след завръщането им от първия поход до Свещените земи, където вероятно сами са изпитали силата на източната подправка. През 14 век след пътешествията на Марко Поло до Далечния Изток джинджифилът придобил славата на... афродизиак. А откритието, че той е отличен консервант, направило малка революция в кулинарията.
Едни от първите, които започнали да правят джинджифилови бисквити, били католическите монаси през 14 век. Тъй като ги приготвяли за дните на различните светци, върху тях изобразявали религиозни мотиви. Постигали този ефект, като върху разточеното тесто притискали силно специално издълбани дървени дъски. Наричали ги бисквитени дъски и малкото запазени до днес са много скъпи и се пазят в музеи. По него време тестото се правело от хлебни трохи, смесени с мед, черен пипер, шафран, канела и джинджифил. Понякога се използвали стафиди, ядки и плодове. Солидната доза подправки не била случайна, тъй като трохите били от стар хляб и те трябвало да прикрият неприятния вкус и мирис. За цвят добавяли сандалово дърво или червено вино, което оцветявало сладкишите в червено. Бисквитите не се печали, а се изсушавали, за да не се деформират отпечатаните образи.
През 16 век джинджифиловите бисквити вече се правели от брашно и се печали. Тогава се появили и първите фигурки. Смята се, че заслугата е на кралица Елизабет I (1558-1603 г.), която поръчала да се изпекат бисквити във формата на сановниците, които я посещавали. Друга версия обаче ни връща в 11 век, когато английски монах на име Патрик решил да разнообрази рецептата на празничните курабийки, като добави в тестото екзотични и люти подправки като джинджифил, а след това измоделирал ангелчета, монаси и кръстове. Бисквитите много се харесали и започнали да ги поръчват за Коледа.
Модата на фигурките се разпространила бързо и формите на бисквитите започнали да се менят според сезона и празника - цветя за Великден, птици и животни за есенните панаири, ангелчета и светци за Коледа. В Англия дори се появила традиция неомъжените жени да ядaт „съпрузи“ на панаира, ако искат да срещнат половинката си. В Германия, където Нюрнберг се превърнал в световната столица на търговията с джинджифил, на големи панаири и до днес се продават джинджифилови бисквити във вид на сърца с панделки и надписи от сорта „Вие сте супер!“. Впрочем там е запазен червеният цвят на бисквитите, който иначе през 17 век отстъпил пред меласата. Тя заменила меда и придала кафевия цвят на бисквитите. Във Франция от 11 до 19 век в абатството, което е било на мястото на сегашната болница „Св.Антони“, също правели ежегоден панаир на коледните джинджифилови бисквити. Монасите ги изрязвали във вид на прасета - също любимо коледно ястие. В Холандия пък традицията е да са вятърни мелници и селскостопнски животни.
Освен в различни форми, джинджифиловите бисквити започнали да се декорират в различни цветове и още през 16 век производството им се превърнало в истинска професия. Така възникнали гилдиите на пекарите, които започнали да се състезават кой ще направи не само по-красиви, но и по-големи джинджифилови бисквити. А те пък били поставяни на прозорците като коледна украса. На същите прозорци, на които по-късно се появила и джинджифиловата къщичка на Хензел и Гретел.

Джинджифилови бисквити

Необходими продукти:
350 г брашно и още малко за разточване
1/2 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.л. бакпулвер
1 1/2 ч.л. джинджифил на прах
1 ч.л. канела
1/4 ч.л. смляно индийско орехче
1/4 ч.л. смлян карамфил
1/4 ч.л. сол
120 г меко масло
100 г захар
1 яйце
160 г течен мед
за глазурата:
2 белтъка
350 г пудра захар
2 с.л. лимонов сок
1 ванилия
Начин на приготвяне:
В купа се смесват брашното, содата, бакпулверът, подправките и солта. Отделно се разбиват маслото и захарта, докато се получи гладък крем. Добавят се яйцето и медът и се разбиват, докато сместа стане еднородна. По малко се добавя от брашнената смес и се замесва меко тесто. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.
Тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина 5 мм. С формички за сладки - човечета, сърца, звезди, елхи, внимателно се изрязват фигурки, които се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние една от друга. Пекат се в предварително загрятата фурна на 180 градуса за 12 минути. След като се извадят от фурната, се оставят за 2-3 минути в тавата и тогава се прехвърлят върху решетка, докато изстинат напълно.
През това време се приготвя глазурата. Белтъците се разбиват с лимоновия сок, прибавят се ванилията и пресятата пудра захар. Оцветява се по желание в различни цветове и с пош се нанася върху бисквитите.