Стандартът на живот на българските домакинства продължава да се подобрява през 2016 г. и в резултат харчим все по-малък процент от парите си за храна. За сметка на това обаче се повишава относителният дял на разходите за данъци и осигуровки, показва анализ на Института за пазарна икономика.
Между 2008 и 2016 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки намалява от 36,6% на 30,8%, като е напълно възможно през 2017 г. за пръв път да падне под 30%, както е във всички останали страни членки на ЕС. По-ниският дял на разходите по това перо показва подобряване на стандарта на живот, тъй като именно тук влизат стоките, които можем да определим като „стоки от първа необходимост“. Спадът е най-ясно изразен при по-бедните 50% от домакинствата.
Това положително развитие обаче върви ръка за ръка с негативен феномен - повишаването на относителния дял на разходите на домакинствата за данъци и осигуровки. Последното е следствие както от повишаването на данъчноосигурителната тежест през разглеждания период, така и на повишаването на заетостта в икономиката - колкото повече хора работят, толкова повече домакинства плащат данъци върху труда и осигуровки. Част от ефекта е възможно да се дължи и на намаляването на сивата икономика. 
Докато през 2008 г. домакинствата са отделяли средно 6,8% от разходите си за данъци и осигуровки, стойността през 2016 г. е цели 11,7%. Най-голям е ръстът при най-богатите 40%, като при най-богатите 10% този дял достига 16,5%. 
Най-бедните 10% отделят 43% от дохода си за храна и безалкохолни напитки, а още 20% отиват за жилища, вода, електроенергия и горива. Парадоксално, но най-бедните дават по-голяма част от дохода си (5,4%) за алкохолни напитки и тютюневи изделия както от най-богатите 10%, така и от средните нива за страната (4,3%).