Футболистът на „Дунав“ Бирсент Карагарен напусна терена в мача срещу „Етър“ със счупена ключица. Оказа се, че фрактурата е доста тежка. Карагарен претърпя операция, а вчера „Утро“ го потърси, за да разбере повече какво става с него. 
- Здравей, Бирсент! Как си?
- Здрасти! Засега съм добре, доколкото мога да бъда добре в това състояние. Оперираха ме в Русе, доколкото знам, всичко мина добре. Лежах 5 дни в болницата, а после се прибрах в Пловдив. Сега ще съм обездвижен за десет дни, след което ще ми махнат конците.
- Какво помниш от този инцидент във Велико Търново?
- Аз извадих късмет през първото полувреме, когато Георги Сърмов ме фаулира брутално до тъча. След почивката Бадара ме довърши. Този Бадара изпоконтузи почти половината отбор. Паднах, а после не можех да мръдна. Болката беше адски силна.  
- Какво препоръчват и прогнозират лекарите?
- След махането на конците ще мина за месец през рехабилитация. Надявам се, че ще съм готов за зимната подготовка на отбора.
- Защо според теб „Дунав“ не върви?
- Мисля, че след силния предишен сезон е нормално да се получи някакъв спад. 
- И все пак?
- Да не звучи като оправдание, но една от причините за слабите резултати са лошите условия за подготовка. Треньорът ти казва да свършиш нещо на заниманието, опитваш се да го направиш, но не се получава. И да искаш, не става.
- Разбрахме, че днес отборът ще тренира вече на стадион „Дунав“.
- Дано! Чакахме с нетърпение това игрище. 
- Как мислиш, нима отборът на „Дунав“ е толкова слаб, за да е на предпоследното място?
- В никакъв случай! Мястото ни в таблицата за класиране е доста по-нагоре. За мен проблемът още е, че сме сковани психически. Разиграваме някаква перспективна атака, но понеже сме под напрежение, правим грешки. Възникна един страх да не сгрешиш. А футбол със страх не се играе. При една добра серия, каквато вярвам, че ще направим, всичко ще дойде на мястото си. 
- Добре, феновете вярват в отбора. Пожелаваме ти бързо възстановяване.
- И аз благодаря.