Регламентиране на платеното кръводаряване е един от вариантите да се сложи край на черния пазар на кръв, смята председателят на областната организация на БЧК д-р Руденко Йорданов. Той присъства на началото на съвместната едноседмична акция за доброволно кръводаряване „Кръвта не е за продан - тя е подарък“, организирана за втора поредна година от УМБАЛ-Русе и БЧК-Русе.
Сред първите, отзовали се на акцията, е дългогодишният кръводарител Виктор Стоянов, който е и в основата на съвместната инициатива. Само на 34 години, той е дарил вече рекордните 43 пъти. 
„Така съм възпитан, това е мое поприще. Вече няма армия, това е начинът, по който здравите мъже и жени можем да допринасяме за обществото си. За изминалата година има 166 650 кръводарявания в България при необходимост от 357 700. Близо два пъти е разликата, обществото ни изпитва затруднения, много хора са болни, а има и такива, които стигат до там, че си продават кръвта. Това е аморално и няма нищо хуманно в него“, сподели Виктор, който с жестовeте си дава кураж и надежда за оздравяване на непознати.
Самият той като член на БЧК обикаля русенските училища и обяснява пред абитуриентите за смисъла на доброволното кръводаряване. Аудиторията са младите хора над 18 години, които вече имат право да даряват кръв - за мъжете до 5 пъти в годината, за жените до 4 пъти. Защото най-трудна е първата крачка и преодоляването на стреса, казва председателят на БЧК д-р Руденко Йорданов.
По отношение на черния пазар на кръв д-р Йорданов има свое предложение за пресичането му. 
„Аз задавам риторично въпроса - хубаво, блокираме ги и не могат да влязат тук. И на другия ден операционните спират. Вашето решение какво е? Моето е, след като съществува практиката да има и кръв, която се дава, не казвам дарява, възмездно, поне да има цена и поне да няма посредници. Тогава тя ще струва два пъти по-евтино. Това е едно просто решение, което обаче всички лицемери не харесват, защото на тях им харесва да твърдят, че има доброволно кръводаряване, а зад кулисите то да е платено. След като съществува, поне да го нормализираме, узаконим и институционализираме като изключение, разбира се, доброволното би следвало да е водещо“, смята д-р Йорданов. 
Законотворците и работодателите са хората, които трябва да се ангажират по-сериозно с проблема, казва Стела Кръстева, пиар на болницата. 
„Когато един работник иска да дари кръв, той да има възможност от своя работодател да получи това, което му се полага по закон, а именно платения отпуск. Защото той тук, когато дойде да кръводари, получава това, което му се полага по закон. Другото - законът е важен, за да може да спре тази търговия незаконна с кръв“, категорична е тя.