Няколко пъти русенската общественост получава точни сведения за присъствието на бъдещия голям наш писател Антон Страшимиров в града ни от самия него и...  скоро ги забравя. Тук ще проследя тези „проблясъци“, изразени предимно в цитати от произведения на Страшимиров. Разбира се, не си правя илюзия, че след като нещо е било написано, то непременно се е знаело едва ли не от всички. Отчитам, че и тиражите на списанията/книгите не са били толкова големи, в Русе абонатите на някое издание не са били многобройни и не всеки от прочелите някоя Антон-Страшимирова творба допускал или осъзнавал, че в редица случаи зад лиричния герой в нея е самият разказвач.  
1896 и 1897 година
През 1896 година Антон Страшимиров помества в сп. „Български преглед“ (кн. 11-12) своя разказ „В мъгла“ с автобиографични моменти. Зад случващото се с Венко Сейменов писателят е прикрил епизоди от своя живот. Разказът „Поглед назад“ от 1897 година, публикуван в сп. „Българска сбирка“ (кн. 8), вече обхваща „русенския период“ на Венко. Момчето и неговият приятел Трифон се озовават в най-големия ни крайдунавски град. Вълненията на Венко са свързани с неизвестността - 13-годишното момче трябва само да си намери и работа, и подслон в непознатия му град Русе, и да се грижи само за бита си... Другарят му, с който са предприели това авантюристично по своята същност пътуване, много бързо се устройва на работа. Докато има пари, Венко спи в ханове, а после - в колиби в крайградските лозя, под откритото небе на брега на Дунава... 
При търсенето на работа се озовава в една от русенските печатници, но не постъпва. Наскоро след това е приет в оръжейна работилница, където с помощта на добър човек - бай Игнат, успява  дори да се прислони в една от работническите „спални“. Юношата работи и живее тук месец, става свидетел на експлозия с множество жертви (една от тях е бай Игнат!), след която се принуждава да дири ново място за препитание - в едно питейно заведение.
„Кафенето беше еснафско - ниско, но просторно; почти всякога тихо, а и и[з]празваше се обикновено твърде рано - по 10 час[а] вечерта, когато господарят си отиваше и бледни[я]т слуга затваряше, па останеше сам господар“ - така сбито Страшимиров описва новото работно място на Венко. 
В двойната книжка 9-10 на сп. „Български преглед“ от 1896 г. е отпечатан разказът на Страшимиров „У Калча“. В него се срещат много по-големи подробности за кръчмата: „вдлъбната в земята продълговата кръчма с единствен тесен прозорец и с полустъклена врата към пътя. Прозорецът и вратата сега се закриваха от тежки кепенци. По стената надлъж отляво се простираше широка пейка, пред която се редяха две изкривени маси. Отдясно стоеше пръстена скара за готвене с две опушени тенджери по нея, отдавна изстинали; до скарата се кривеше една малка маса, над която се валяха дъска за кълцане [на] месо, паници, ножове и вилици. До масата се гушеха оцетна бъчва и заровен в земята кюп [делва] за вода. На едина ъгъл в дъното на кръчмата светеше малко огнище с чайник и гърне вино, от което се носеше мирис на лют пипер. Около това огнище се извиваше тезгяхът с ред полици, запразнени от бутилки пития. Малко наляво, в пода, зееше отверстие: стръмна стълба водеше в подница [изба]. В другия ъгъл на дъното открехната врата показваше килер или стая някаква. Цялата кръчма беше осветена от една голяма лампа, окачена насред тавана, и от една малка над тезгяха“.
1920 година
В русенското списание „Ученически преглед“ (кн. I и II от януари и февруари 1920 г.) e отпечатан разказът на Страшимиров „Русенският бунт“. Познаващите българската история биха се досетили за кое събитие става дума - бунтът на офицерите-русофили от 19 февруари 1887 година. Точно по това време малкият Антон е слуга в една от кръчмите в Мечка-махала, така че като очевидец описва онова, което е станало в този ден в Русе. Разказът започва така: 
„Домът на мировия съдия Късогледов стои и досега, хлътнал до Александровската улица, срещу някогашния просторен склад на Франц Брокса в Русе - там, където сега се дигат две училищни сгради.
В долния етаж на този дом работи и до днес голямата кръчма-гостилница, където слугувах аз. 
Имах двама господари: гръдноболният господин Стефан, който беше вложил капитал, и бай Миньо, който въртеше заведението.
Господин Стефан живееше в квартала Мечка по брега на Дунав, а бае Миньо, който беше шуменец, държеше къща зад Късогледови до митириза (защитен ров с широчина 25 метра и дълбочина 8 метра, обграждал Русе до края на 19 век - б.р.).
Така ние се намирахме в предградията на Русе, а не в самия град“. 
Ако произведенията „У Калча“ и „Поглед назад“ са писани 9-10 години след престоя на Страшимиров в Русе, то 1920-а е отдалечена твърде много във времето, а - съответно - настъпили са и промени, ако не в кръчмата, то в средата около нея: складът на Франц Брокс е затворен, на част от територията му е построено училище „Ангел Хаджиоглу“, а след него - и училище „Отец Паисий“, митризът е зарит и пр. 
„Сега вече това не личи, но тогава между града и крайните му „чифчийски“ мах[а]ли зееше  крепостният вал - „митиризът“, който опасваше квартала Гердап на югоизток и вървеше право към Дунава, където се издигаше познатият на всички дом на Обретенови“.      
1931 година
На Антоновден 1931 година приятели на Антон Страшимиров замислят да отбележат по най-тържествен начин през есента неговата 60-годишнина. По този повод в София и в други градове се създават организационни комитети, които да уредят честването. Подготвя се и се издава книгата „Творчество и живот“, съдържаща автобиографични страници. Когато си спомня за разказа си „У Калча“, юбилярят споделя: „Слугувах в Русе при шуменеца бае Минчо, който държеше гостилница-кръчма в сградата на мировия съдия Късогледов. Кръчмарят Минчо, младият градинар Григор, запалилият се обущар майстор Гаврил, алкохолизираният младеж-работник са снимки от действителността със същинските им имена. А същото е и с комарджиите рибари. Само трагическият свършек на разказа е построен от мен“. 
В Русе тържеството е планирано да се проведе на 21 ноември - дни след вечерта на Страшимиров в София. По такъв начин русенци се надявали, че и писателят ще присъства. И това щяло да се случи, ако внезапно заболяване на съпругата на Страшимиров ден преди отпътуването му не го принуждава да остане в столицата.
А според сценария на тържеството, както научаваме от вестник „Дунавска трибуна“, било планирано русенската учителка и поетеса Екатерина Манчева, добра позната на писателя, да му поднесе „снимка на къщата на дядо Късогледов, дето някога Страшимиров като малко момче е слугувал“. 
1937 и 1938 година
На Антон Страшимиров е предложено да си направи операция в Австрия. На 7 декември 1937 г. той почива във Виена. В страната са уредени възпоменателни утра и вечери за Страшимиров. В Русе - също. 
Пред скърбящите русенци Тодор Дашков, директор на Мъжката гимназия „Княз Борис“, литератор, критик, писател и пр., произнася реч. В случая ни интересува само изреченото от него: „На следната година (1886 г. - б.а.) е слуга в кръчмата на бай Минча, в сградата на Късогледов в Русе, срещу училището „Ангел Хаджиоглу“.  Излиза, че през 1937-а за пореден път (след 1896, 1897, 1920, 1931 година) е потвърден един факт от биографията на Антон Страшимиров - неговото слугуване в русенска пивница. При това е направено пред русенското гражданство, участващо в масова проява, с конкретизиране и на време (след 1886 година), и на място (кръчма, разположена в имот на съдията Късогледов с лице към ул. „Александровска“).   
Вестник „Литературен глас“ подготвя специален траурен брой и редакторът Димитър Митов се обръща към своите читатели да изпратят материали, свързани с А. Страшимиров. Замисленото е реализирано на 19 януари 1938 г. Отпечатаният тогава брой е озаглавен „В памет на Антон Страшимиров“. На седмата му страница е отпечатана малка снимка с надпис: „Къщата в гр. Русе на ул. Белоградчик, в която Ан. Страшимиров като малък е слугувал“. Днес е трудно да се отговори как фотографията е попаднала в София. По-важното е, че е имаме представа как точно е изглеждала къщата преди много години - със сигурност преди осем десетилетия. А може и от преди това!
След смъртта на Антон Страшимиров по различни поводи и в различни по жанр материали (писма  и спомени от или за Страшимиров, уточняващи бележки и пр.) се споменава фактът от биографията на писателя, че в юношеската си възраст е живял и работил в Русе. Понякога хронологията е нарушена. Понякога сведенията не са съвсем точни. За осемте десетилетия такива споменавания да са не повече от 8 на брой. Минавайки край пресечката на улиците „Александровска“ и „Белоградчик“ (заведението „Останкино“) все си мисля, че е редно да бъде поставена паметна плоча с примерно такъв текст: „Тук от лятото на 1886 г. до пролетта на 1887 г. е работил и живял бъдещият голям български писател Антон Страшимиров“.