Васил Чобанов е дългогодишен журналист, работил е в програма „Хоризонт“ на БНР, която оглавява от май 2014 до април 2015 г. Професионалната му кариера е свързана също и с радио „Свободна Европа“, БНТ, тв „Европа“, правните издания „Общество и право“, „Правен свят“ и „Де факто лигъл“, чийто съиздател е. Съавтор е на документалния филм „Патриархът на правото“, посветен на проф.Живко Сталев. Бил е парламентарен секретар на Министерството на правосъдието, експерт „Връзки с обществеността“ на 41-то Народно събрание, работил е като PR експерт, протокол и международна дейност във Върховния административен съд и Административен съд-София град. Към днешна дата редактира списанието на Върховния административен съд (ВАС) „Административно правосъдие“ и има участие в специализирания правен сайт „Де Факто“. 
За трета година Васил Чобанов е преподавател по комуникационни и презентационни умения и кризисен PR в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Чете лекции и в Националния институт на правосъдието, обучавал е говорители на прокуратурата и МВР. Носител е на годишната награда „Златен ключ“ на програма „Достъп до информация“ за най-добра журналистическа кампания, свързана с осигуряването на достъп до работата на ВСС. 
Васил Чобанов бе гост-лектор на традиционната среща с представители на медиите, която Административният съд в Русе организира всяка година. През настоящата тя беше на тема „10 години административни съдилища, 100 години административно правосъдие“. 

- Г-н Чобанов, ще започна въпросите си с репликата, с която поставихте начало на срещата -Справедливостта ще възтържествува благодарение на административното правораздаване. Защо избрахте точно тези думи и какво имахте предвид? 
- Защото колкото повече граждани приемат, че всички актове на администрацията могат да бъдат обжалвани и съборени, на нея й се напомня, че тя трябва да служи на гражданите, а не гражданите да й служат, каквито понякога са изкривените представи на някои администратори. Повече граждани трябва да влязат в обувките на онзи германски селянин, който е казал: „Искаш да си махна от тука мелницата (а тя и до днес е в Потсдам, в имението Сан Суси), аз не съм съгласен, защото в Берлин има съд, който ще ме защити“. Всички ние идваме голи на света и си отиваме голи. Не може някой да властва над нас, независимо че той е, примерно, собственик на едно голямо имение. Това е смисълът на думите „В Берлин има съд“ и колкото повече български граждани кажат „В София има съд“ или „В Русе има съд“, толкова по-добре и по-бързо ще разберат, че справедливостта има шанс, особено в рамките на административното правораздаване.
- Вие сте отдавна в медиите и сте с юридическо образование. Как се променя според вас след 10 ноември отразяването на правораздавателната система в българските медии?
- И преди и след тази дата по-добри текстове пишеха тези, които бяха учили право и знаеха закона. Днес имаме много добри примери на хора, които дори и по-късно да са завършили право, пишат добри, разбираеми текстове, защото освен да се знае законът, трябва да се знае и как да се преведе на обикновен език, не с позоваване на законови текстове, а да се посочи онова, което се е случило, това, което е важно за конкретния казус и този казус да бъде ясно предаден. Именно това е медията - посредничеството между институцията и гражданина. Целта е не да се пишат бомбастични заглавия, а журналистите да са наясно с това, което се е случило. Да накараме хората да мислят и по-често да си задават въпроса „защо“. Това е хубавият въпрос, който е заложен в основата на всеки един успех. 
- Къде свършва преводът на тежката терминология и започва разбираемото обяснение, от една страна, и къде е началото на опростачването, което наблюдаваме в много медии, особено някои базирани в интернет? 
- Чалга културата никога не може да бъде на уважение във всяко добро общество. И добрият журналист, и пресаташето на съда имат една и съща задача - да информират хората. Как даден журналист ще избере да си свърши работата, решава самият той - или чете съдебния акт, или пита, или се свързва със съдията и със страните по делото. Най-страшното е, когато една институция оставя информационен хаос. Ще дам пример с наказателните дела. Прокурорът казва и защитава своята съдебна теза. Към същия момент съдията още не е чул всички свидетели и вещите лица и затова още не си е написал акта. Кой има шанс в този момент - адвокатът. Но той също е страна в процеса, както и прокурорът. Съдията е замълчал и защитникът заявява, че клиентът му е невинен. Забележете, често искаме в новините да имаме произнесена присъда. Всички (дори и някои медии) искат да издават присъди, само че ние не трябва да вярваме на онези, които бързат да обявят някого за виновен или за невинен. След ден-два обаче не всички ще си спомнят, че някой е бил обявен за невинен от медиите, а на другия ден съдът казва „виновен“. 
Медиите имат шанс да бъдат интересни, позовавайки се на фактите. Другото е пак част от чалга културата. Без потресаващи заглавия, като „Бомба!“, „Извънредно!“, „Само при нас!“. Е, само при вас сега, след малко вече и други ще го знаят. Това са греховете на „бързите“ новини, които не винаги излизат достоверни. 
- Как стана отварянето на съдилищата към обществото, там винаги са се гордеели, че са консервативна система? 
- Имах шанс да бъда част от този процес. Всичко започна в един недалечен град оттук - Варна. Дойдоха наши колеги от американски съд, където беше гледано нашумялото тогава дело на О‘Джей Симпсън*. Съдийката беше дошла със своя ПР, който всъщност беше съдия по процедурата, тогава така се наричаше. В делото О‘Джей Симпсън е било първото включване, първата практика да бъдат улеснени журналистите. Дотогава те са седели в залата, както са седели съдебните заседатели. По този казус за пръв път са изпратени по електронните им пощи всички материали по делото, така че да не се пишат некомпетентни статии или статии с разменени факти. Тогава във Варна благодарение на съдиите Душана Здравкова и Миглена Тачева, направихме акция по размяна на ролите между варненските журналисти и съдиите. Тогава накарахме съдиите да напишат по една дописка - съобщение за медиите, а журналистите трябваше да напишат свое съдебно решение по един казус. Всички разбраха колко е трудна работата на другата страна. Така стана ясно, че е лесно да критикуваш един съдия или един журналистически материал, но когато трябва сам да го напишеш, заставайки пред белия лист, никак не е лесно. Трябва професионализъм. От там тръгнаха нещата и така изтекоха почти 20 години. Там се създадоха пресаташетата.
- Как възникна идеята за създаването на сайта „Де Факто Лигъл“, в който имате участие? 
- Идеята възникна, когато на моята колега Лили Христовска, с която сме съученици, й закриха едно много силно издание - вестник „Преса“. Един ден я срещнах в Съдебната палата и решихме да направим нещо заедно, тъй като и двамата сме юристи, и двамата знаем какво можем. Така създадохме най-напред сайта, после и списанието „Де Факто Лигъл“, което е двуезично. За сайта намерихме много добър IT специалист. Човек трябва да стъпи на нещо здраво, за да се развива постоянно. На 2 ноември например си поправих една грешка, докато бях в автобуса - само една буква беше, но успях да я коригирам благодарение на новите технологии. Казвам това, защото журналистът трябва да има създадени условия за работа. 
В DeFakto.bg имаме голямо количество нарастващи четения на важни въпроси, които не стават за писане в ежедневници. Вчера гледах, че имаме една публикация, която е надхвърлила 20 000 четения. Обикновено тези теми, които имат обществен смисъл и интерес, ги публикуваме и получават сериозен отзвук, защото количеството на хората, които ни разпознават като специализиран сайт, нараства. А онова, което се случва, е, че Съюзът на съдиите протестира срещу акция на НАП-Бургас в отговор на това, че редица бургаски административни съдии започват да се произнасят в полза на граждани и фирми, които атакуват определени актове, тъй като често те се оказват незаконосъобразни. Шефката на НАП-Бургас обаче решава, че трябва да започнат да проверяват тези съдии и техните семейства, както и адвокатите, които защитават гражданите и фирмите, атакуващи в съда актове на НАП-Бургас. Знаят, че да започне данъчна проверка - от това по-страшно няма, не защото даденият човек е в нарушение, а защото му губят времето. 
Ние обаче писахме за случая и реакцията бе положителна, обществото може да е спокойто, че има собствени реакции на защита. Адвокатурата също излезе по въпроса с остра реакция. Показател е, че хората, които са прочели нашия текст, са с добра реакция. Виждам адвокати, които казват: Как така, откъде накъде, ние сме свободни, ние сме независими, откъде накъде ще ни пращат данъчни, за да ни плашат? Такова нещо е правено много пъти през годините, но изглежда е поредна проба дали обществото ще окаже отпор. 
- Защо решихте да дойдете в Русе и да уважите поканата на Административния съд тук? 
- Имам добри приятели в ръководството на този съд, както в предходното, така и в настоящото. Освен това Русе е хубав, стар, буржоазен град. Имам много хубави спомени от тук, включително и един от детството ми. Пътувахме от София и съм заспал. Събудих се в колата на баща ми, нашите ни бяха оставили или бяха някъде отвън пред колата. Аз се събудих и видях една невероятна картина - бяхме по пътя, който слиза надолу към пристанището, т.нар. Дълбок път. И виждам река, влак край реката, кораби. Почувствах се като в приказка! Това е първият ми спомен за Русе. 
- Много красиво, но да се върнем на срещата с медиите. Какви са впечатленията ви от нея? 
- Аз съм доволен. Интересът беше създаден, без повече да говорим за жълти заглавия, успяхме да си кажем важни неща с обществен смисъл. Настина у нас административното правораздаване е на повече от 100 години. Знаменателна е репликата на член-съдията Константин Партов, при откриването на сградата на ВАС през 1943 г., че практиката на административния съд ще е най-доброто училище за дисциплиниране на администрацията. 
* О‘Джей Симпсън (Орентал Джеймс Симпсън) е известен спортист, занимавал се с американски футбол. През лятото на 1994 са убити бившата му съпруга Никол Браун и приятелят й Роналд Голдман. За двойното убийство е обвинен Симпсън, като процесът срещу него приключва 15 месеца по-късно, през следващата 1995 г. с оправдателна присъда. Шумното дело през цялото време е в центъра на общественото внимание, заседанията по него се излъчват пряко по телевизията. Защитната версия е, че Симпсън е натопен, защото е афроамериканец, а Никол Браун и Роналд Голдман са бели. 
През 2008 г. Орентал Симпсън влиза в затвора за въоръжен грабеж, извършен в Лас Вегас, а присъдата му е 33 години лишаване от свобода. През лятото на настоящата година той е освободен от затвора, защото изразил съжаление за стореното и уверил, че се е поправил.