Във времето на скандалите, съмнителната естетика и фалшивите новини един млад русенец - Иван Белчев, издаде необичайна, интересна и силно мотивираща книга - „Вдъхновяващи истории на успели българи“. В нея са включени разговори и разкази на 50 наши сънародници доказали таланта, способностите си и силата на духа си по различни краища на света. Книгата вече имаше своята русенска премиера, а „Утро“ ще публикува историите на описаните в нея русенци с изричното съгласие и разрешение на издателя. Днес ни гостува Цвета Трендафилова. Автор на материала за него е Пламена Петкова. Заглавието е на редакцията.

Цвета Трендафилова е една изключително талантлива млада жена от град Русе. След като завършва средното си образование в Националното училище по изкуства „Проф. Веселин Стоянов“, заминава за Варна, за да работи при свои приятели, които я нахъсват да запише специалност „Туризъм“ във варненския Колеж по туризъм. Още през първата година заминава на практика в Барселона, без да подозира колко много това пътуване ще промени живота й и че ще намери своя дом и бъдеще именно там. Няколко години по-късно тя става основният дизайнер на бижута за модния бранд „Страдивариус“, а днес вече името й е добре познато в бранша, като винаги е асоциирано с големия й талант и високото ниво на професионализъм. През 2014 година дори създава своя собствена марка бижута. Ето нейната история от първо лице.
Цвета за заминаването за Барселона
От колежа по туризъм още първата година ни предложиха практика в Испания и понеже се бях записала на курс по испански през учебната година, реших да отида да видя как е и да се възползвам да науча по-добре езика. Стана така, че по време на тази практика се запознах с бъдещия си съпруг. Докато дойде есента и времето за връщане - собственикът на хотела, в който работихме, беше много доволен от мен и колежката ми от колежа и ни предложи да останем да работим за него. Така и набързо го решихме. Няколко месеца по-късно взех решение, че все пак искам да продължа да уча, и се върнах към първоначалната си идея да уча сценография и се записах в Университета за кино и сценични изкуства в Барселона. Преместихме се да живеем в по-малък град, близо до Барселона заради работата на съпруга ми. В същия този град е и центрaлният офис на испанската марка за луксозни аксесоари и бижута „Tous“. Един ден ми попадна обява, че търсят чирак бижутер и ми хрумна внезапната идея да кандидатсвам за позицията. Липсваше ми доста да съм в близък контакт с изкуство, било то и ръчен занаят като изработката на бижута. Те пък решиха, че съм добър кадър и ме взеха веднага. Така започна моят първи контакт с бижутата, без да предполагам, че ще ме заинтригува толкова, че да го превърна в професия и всеки ден да ми е все по-интересно. В „Tous“ минах през различни процеси в работата, които бяха основата на това, което знам днес, от чиракуването при бижутерите, където научих техническите особености, а година по-късно ме преместиха в дизайн отдела.
Основен дизайнер на бижутата „Страдивариус“
Тук, в модния бранш, се набират кадри чрез т.нар. headhunters - има компании, които са специализирани да търсят кандидати за модни марки в Испания и други страни в Европа. След няколко години работа в „Tous“ ме потърсиха, за да ми предложат работа като дизайнер на аксесоари в „Parfois“ и скоро след това в „Страдивариус“. Там предложението беше да поема пълна отговорност за колекцията бижута и го реших веднага. Правих всякакви аксесоари през годините, но от самото начало не давах никой да пипа бижутата, те си бяха моя отговорност и така си остана докрай.
Дизайнер на свободна практика
След повече от десет години работа в големи мултинационални компании работата на свободна практика е някакво естествено продължение. Това е решение, което се взема малко изведнъж. Aко го обмисляш прекалено, никога не го решаваш. Но в случая съдбата ми помогна малко - след 5 години в „Страдивариус“ ми предложиха да се присъединя към един нов проект, който така и не видя бял свят, и стана лесно. Проектът беше анулиран и просто реших да не се връщам в голяма компания, а да пробвам да създам моя. Имам няколко основни клиенти, за които работя. Винаги се появяват и малки проекти, за да те държат под напрежение, и отделно разработвам и собствена марка за бижута, нямам време да ми стане скучно.
Личният проект „Takemyyellowdress“
„Takemyyellowdress“ се появи през 2014 г. От години мои приятели ми казваха, че трябва да създам нещо, при което да имам пълна свобода да работя върху моите си идеи. Като работиш за друг, си под влияние на колеги, шефове, на продажби, какво е на мода и всякакви важни фактори, с които си длъжен да се съобразяваш. Като си имаш собствена марка, можеш да го правиш, но ако не искаш - не го правиш, най-хубавото е, че си правиш каквото си поискаш.
Никога не съм се чувствала удобно с идеята, ако имам моя марка, да е с моето име, така че трябваше да измисля име. Не знам точно откъде се появи първоначалната нишка, за да се стигне до „Takemyyellowdress“ (в буквален превод „Вземи жълтата ми рокля“ - б.а.). Мисля, че от някаква песен, в която една фраза ми напомни за това как като бяхме малки ни казваха да не се обличаме в жълто в петък, защото пускат лудите на разходка из града. За жълтото идва оттам, че имали книжка в жълт цвят като доказателство, че са луди и явно децата правят някаква странна асоциация с жълтата книжка и да се обличаш в жълто. Та „Takemyyellowdress“ е нещо като игра на думи - вземи ми лудостта или идеите, който както си го разбере. За мен колекциите, които правя за нея, са както хората си водят дневник - аз правя бижута. Вдъхновението идва отвсякъде, само трябва да си наблюдателен. Марката се развива добре и се надявам за в бъдеще да мога да се съсредоточа изцяло върху нея.
Да работиш като дизайнер
Работата на дизайнера се състои в това да е информиран винаги какво се случва около него, да се интересува от всякакво изкуство, защото изкуството е вдъхновение. Литература, фотография, архитектура, живопис, музика, пътувания... Истината е, че няма ограничения. Да уточня, че това е мое виждане, всеки си изгражда негови формули за работа с годините, моята е такава - всичко, което предизвиква някаква емоция, съвсем естествено е и да те вдъхнови, и да ти даде импулс да създадеш нещо. Пътувам много по работа и за удоволствие. Предпочитам за удоволствие, разбира се, но моята работа е свързана с далечни пътувания в страни като Китай, Корея, Япония, Индия, също и по-кратки, през европейски столици. Преди все се дразнех, че не ми остава лично време, докато не се научих да съчетавам личното и професионалното и така всичко се подреди. В пътуванията има много вдъхновение, само да гледаш хората по улиците в някое толкова далечно място си е невероятно интересно, пък да не говорим за фолклора, културата, изкуството, храната.
С времето се научаваш и да се възползваш от дългите полети, през които не си обезпокояван от никого. Можеш да четеш, да работиш или просто да си мислиш. Това си е време само за теб и ако се настроиш така към тези часове в полет, се оказва, че три-четири хиляди километра нищо не са.
За дизайнера е много важно да има идеи и още по-важно е да си намери изворите за тях, след това идват скиците, прототипите, проектите и всичко, което горе-долу си представят хората, че прави един дизайнер.
Този начин на живот ми дава свобода... свободата да можеш да организираш времето си, да работиш от алтернативни места, не задължително от офис; свобода на мислене, която е повлияна от ежедневие без конкретна рутина. В началото се чувствах неориентирана, все едно не вършех достатъчно работа, защото не бях ограничена нито с време, нито с място и имах усещането, че се разпилявам. Но това се промени. Сега ми е трудно да си представя да се върна обратно в рамките отпреди.
За амбициите и успеха
Амбициите ми са малко хаотични, защото винаги имам нови идеи и се вдъхновявам невероятно, когато ми хрумне някоя. Мисля, че това ще си остане така завинаги. Бъдещето е неизвестно и тази идея ми харесва много. 
Никога не съм се замисляла какво точно е успехът за мен. Предполагам, като всеки човек, който се занимава с изкуство, и аз искам работата ми да вдъхновява хората. Но пък мисля и че успехът е като лично състояние - да си ОК с това къде си в момента и как си живееш живота.