Минаха няколко дни от новината, че Любослав Пенев ще се кандидатира за президент на БФС и един сайт, който обикновено обслужва „Лудогорец“ /Разград/, наточи ножа.
Пенев бил презрян вече от управата на „Валенсия“, където работи доскоро като треньор на втория отбор, борчовете го притискали, не можел да си прави личните сметки, какво остава за футболните, затова се чудел откъде да измъкне някой лев. 
От другата, бляскавата страна на монетата бил Борислав Михайлов, под чието мъдро управлние българският футбол цъфтял и връзвал. Авторът Бисер Тошев дори ни прати да погледнем националната база в Бояна, която била за чудо и приказ. И доказвала, че ей този Боби точно бил гениален управник.
Кой всъщност се бои от Любослав Пенев? Същите, които се плашеха и от Христо Стоичков. Ако нямаше страх, нямаше да атакуват толкова рано.
Но да припомним каква бе схемата при предишния избор на президент, когато принудиха Стоичков да хвърли бялата кърпа и да не участва в предрешения вот. Тогава Михайлов, чието царуване датира от 2006 година, подкара трети мандат. Резултатите на националните отбори и на футбола ни като цяло през това време са добре известни. 
Преизбирането на Боби мина под знака на единодушието, защото той се състезаваше сам със себе си. Властта и апаратът в БФС бяха обезсърчили всички, дори и Стоичков, който градеше образ на дисидент. Друга кандидатура не бе издигната.
Най-успелият български футболист казваше, че в Михайлов не е останала капчица морал и даваше примери с решение на предишния конгрес за ограничаване на президентските мандати до два. Защо тогава му дават възможност да управлява още и още, питаше риторично Стоичков. За него президентът на БФС отдавна бе „онзи“. Дори не споменаваше името му.  
Отговорите на Михайлов съдържаха неизменното: „Аз си го обичам, той така си говори!“
„Обичаният“ обаче не спираше да бълва огън: „Нека най-после Михайлов да каже вземал ли е пари от телевизионните права, подписвал ли е разни договори, каква е истината за онези съмнителни мачове на националния отбор. Той бяга от отговорност“, заключи Стоичков и препоръча на Михайлов да се върже за детектора на лъжата. 
Съмнителните мачове бяха контроли на националния отбор. Един от тях - 2:2 срещу Естония, стигна дори до централата на ФИФА. Резултатът от него бе анулиран. Наказания и санкции не последваха. 
Затова пък БФС задейства в отговор дисциплинарната си рота и реши да запуши устата на Стоичков с рекордна за българския футбол глоба. Като треньор на „Литекс“ той трябваше да брои 7000 лева! Мотивът бе за „обиди към Борислав Михайлов след мача с „Локомотив“ /Сф/“. Санкцията бе разделена на две - 5000 лева за лоши думички в средствата за масова информация и още 2000 за словесни стрели към длъжностно лице. 
Стоичков си плати. Като поп.
А какво всъщност каза след мача с „Локо“.
„Ще го пребия този, ако го срещна“! 
И веднага конкретизира, че битият ще е „онзи, с перуката“.   
Междувременно „онзи“ бе ударен от съдебна жалба, внесена от Христо Порточанов. Порточанов пледираше, че актуалният изпълнителен комитет на БФС не е легитимен и съдът се произнесе в негова полза. 
Решението обнадежди застъпниците на Христо Стоичков, които го виждаха вече като сериозен кандидат за стола на Михайлов. Да, но президентът на БФС се измъкна със съдебна контра на по-висока инстанция, резултатът от която бе, че конгресът може да се проведе и така, нищо че Изпълкомът е нелигитимен и че решенията му от 2009 година могат да бъдат обявени за недействителни.
Трескавата подготовка за конгреса събра под знамената 583 клуба с право на глас. 583! Демократичното чудо с тази „представителна“ бройка бе, че клубът от Калипетрово или Бусманци има право на един вот - колкото „Левски“, ЦСКА, „Ботев“ /Пд/ и другите грандове. Кандидатурата на Михайлов пък беше издигната от „колосите“ в българския футбол „Черноморец“ /Бяла/, „Септември“ /Сф/ и ...“Левски“ /Стражица/! 
По ирония на съдбата тази многолюдна, добре обгрижена, „правилно ориентирана“ футболна общественост бе създадена навремето по предложение на... Христо Стоичков! Точно той лансира тази широка представителност като демократична платформа и условие за равнопоставеност между „големи“ и „малки“.  
„Не съм мислил, че хората ще се променят толкова бързо за един екип, за пет топки. Села с по три къщи и три гласа! Направете си сметка докъде е стигнала тяхната наглост! Той /Михайлов/ си вярва, че е всичко. А какво е направил, какво е посадил? Посади си едно нещо преди 30 години на главата и то си седи едно и също, няма промяна ни наляво, ни надясно. Хората го мразят навсякъде“, коментира Стоичков своя нелеп автогол.  
Всъщност, автор на апаратната структура в БФС по севернокорейски образец беше Иван Вуцов. Разбрал, че ако държи центровете, ще държи всичко, Вуцов колеше и бесеше дълги години. Тази политика се превърна в политика на Борислав Михайлов. Той доразви класика Вуцов.
БФС се превърна в безкомпромисен бирник като Националната агенция за проходи. Погледнете бюлетина от вчера с наказанията, наложени от Дисциплинарната комисия. Има-няма - пак се събраха едни 20 000 лева.
Съюзът пълни касата си с всевъзможни и надути глоби, но насреща не дава нищо. Малките бонуси са претупани турнирчета за деца по програмки на УЕФА, които протичат в един ден с награди от две-три топки, едно екипче и толкова. 
А Стоичков не получи никаква подкрепа. Емил Костадинов се превърна във вечен член на Изпълкома, с място на такава позиция се уреди и Наско Сираков. Йордан Лечков е все така оръженосецът на Михайлов като вицепрезидент на БФС.
Никаквата опозиция развърза езика на Михайлов, който се провикна от трибуната в НДК: „Това бе европейски проведен конгрес. Щом няма други кандидати, значи съм отказал конкуренцията с добрата си работа!“ 
За финал не пропусна да клъвне отсъстващата опозиция: „Хората, които трябва да избират президент, бяха тук. Когато един човек злобее, значи, че не е част от тази система. Спечелих с 94%, имаше кворум..“
Клетият Стоичков се оказа пророк, че „който играй, пичели“! А който „ни играй“... 
По всичко личи, че ако Любо Пенев се хване да играе, Борислав Михайлов пак ще ликува със севернокорейските 94 процента от гласовете.
А българския футбол кучета да го ядат. То и без това от него не остана нищо.