Да се промени седалището и адресът на управление на ликвидаращото се дружество „Тежко машиностроене“ ще решават акционерите на насроченото ново общо събрание. То ще се проведе на 15 декември от 13,30 часа в Русе на ул.“Бистрица“ 2. 
Както се прави всеки декември от 2008 г. насам, общото събрание ще продължи срока на ликвидация с още една година, т.е. до 31.12.2018 г. Акционерите ще изберат и ликвидатор за следващите 12 месеца. Сегашният ликвидатор Весела Ерменкова обаче предлага и допълнителни точки в дневния ред, предвиждащи да се промени адресът и седалището на дружеството на гр. София 1330, район Възраждане, ул.“Арх.Петко Момчилов“ 2. С тази цел ще бъдат направени и съответните промени в устава.
Промяната е удобна за най-големия собственик на неработещото от години КТМ - Държавната консолидационна компания. Нейният представител, който с мажоритарния си дял в дружеството решава сам всички въпроси, няма вече да бие път до Русе. Което от една страна е добре, тъй като няма да се плащат командировъчните му. Но от друга - за 2298 дребни акционери, повечето от които в Русе, ще стане по-трудно да ходят на събрания и да участват в гласуването. Сега от време на време идва по някой, колкото да смути начертания дневен ред с досадни въпроси какво става с парите му. С промяната на седалището тази опасност изглежда ликвидирана.
Както „Утро“ писа, последното общо събрание на акционерите на „Тежко машиностроене“ се проведе само преди два месеца. С гласа на единствения присъствал акционер - държавата, в лицето на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, бе освободен един от досегашните ликвидатори - Николай Добрев. По предложение на представителя на ДКК Пешо Пешев е взето и решение за ново възнаграждение на останалия единствен ликвидатор Весела Ерменкова. Тя ще получава месечно по три минимални заплати или по 1380 лева. 
Във фалиралата Корпоративна банка останаха депозирани 4,392 млн. лева на „Тежко машиностроене“. По-късно за част от вземанията бе оформена цесия, като по нея са получени над 1,5 млн. лева. Тези пари са налични в дружеството, но никой не се сеща да поиска разпределянето им. Както не се сещаше и преди фалита на КТБ, когато налични бяха всичките близо 4,4 милиона. Това всъщност може да направи само държавата, която има мажоритарен дял. Дребните акционери вече дори не ходят на събрания, тъй като там за милионите не се говори, сякаш парите изобщо не съществуват и всички трябва да забравят за тях.