Русе се гордее и живее с миналото си. Всяка стъпка в настоящето и бъдещето започва оттам. Харесали го римляните и построили лагер за войниците си дошли тук да пазят  и подпомагат легионите  при военните походи в Дакия. Харесал го и султана - за експериментален център на вилает от Дунава до Ниш. И започнали да го съграждат  с чувство за приемственост. Наследство за показ, каквото е днес.
Русе е пръв между българските градове преди и след Освобождението. 
Приел и запазил през годините европейското си влияние - като носталгия, но и като амбиция
Така се извисили емблематични архитектурни сгради, проектирани от известни архитекти и строители, както и широки улици, павирани с любов, като в Букурещ. Нямало обществени поръчки. Имало обяви за конкурс. Специлно създадена от кмета комисия разглеждала проектите и предложенията. Най-добрите печелят. Целта е не да се усвоят обществените средства, а да се вложат за необходимите обществени, битови и благоустройствени нужди. Така Русе се превърнал в красив и интересен, в тайнствен и аристократичен град.
Град, в който много внимателно трябва да се подходи при извършване на всякакви ремонтни и реставрационни дейности. Обществото да обсъди и предложи становища, а общинският съвет да дебатира, приеме или отхвърли необходимостта от подобни намеси. И ако има намеса, както е в момента, то 
спечелилата строителна фирма задължително да е запозната с историята на града 
и с предприемчивия дух на тези, които са вложили пари, професионализъм и любов. 
Днешните строители, дръзнали да извършват ремонти в Русчук, поемат голямо предизвикателство! Предизвикателство да запазиш оригинала на старината. Да запазиш и подредиш наново 120-годишните павета, закупени от тогавашната община от Брюксел и Виена. Та нали по тях хората, историята и времето са предали неповторимата атмосфера на нашия град! 
Може ли да се сравняват  улиците с павета в старата централна част с асфалт?! Не може! Не подхожда! Няма да го има споменът. Няма да има спомен и за тези, които в момента изваждат бордюрите от преди век, за да сложат днешните от цимент с шупли. Та нали туристите, които слизат от корабите, искат да видят точно тях, а не днешните! Ами стълбовете от края на 19 век?! Оставете ги - дори за атракция! 
В Стария Русчук, във всяко паве, камък, сграда, орнамент, парк, мост, е втъкана история и мълчалив разказ за времето
В новия - разказът е много, много тъжен! Виждали сме градове в Европа и извън нея с невероятно запазени старини от стотици години и неповторима атмосфера. И са привлекателни за туристите. И ти е хубаво, романтично и спокойно, като се разхождаш сред този естестествен средновековен декор, където се поставят театрални и оперни спектакли, провеждат се хорови фестивали, симпозиуми и улични изкуства. 
Не че в Русе не се провеждат такива културни срещи с публиката. Но не е същото. Ако бяхме запазили площада със стъклената будка, градината пред Доходното здание, павираните улици, фамилните къщи... Дълго мога да изброявам за онова, което вече не съществува. Има ли смисъл?! Толкова ми се искаше да беше съхранен духът и уникалността на Стария Русе!
Запазените до днес архитектурни ансамбли, улици, площади и паркове, са 
израз на материален и духовен стремеж на хора свободни, с възможности и интелект, с отношение към красотата на живота
Всичко това е идвало, и би трябвало да идва и сега по Дунава. Красив и неповторим е бил Русчук с реката и пристанището, оживлението на пазарите и улиците, с виковете на продавачите на вода. Пристанището с параходите до Виена го няма. Няма го и пазарът до него. А от продавачите на вода е останал само споменът. Но улицата до пристанището я има. Разкопана е. Как ли ще изглежда след ремонта?!
И консулите на десетте държави много са харесвали Русчук. В докладите до своите правителства почти всички завършват с поздрав от „красивия и интересен Русчук, който прилича на градовете от Изтока и от Ориента, и на нашите“. Преди двадесет години, на конференция в Загреб за дейността на дунавските градове, външният министър на Република Хърватска определи Русе като „перлата на Долния Дунав“.
За да го съхраним като такъв, е нужно 
да се спре разрушаването поне на най-известните емблематични сгради
които за хубаво или за лошо са частна собственост. Но има административни лостове, с които могат да бъдат активирани техните притежатели по-скоро да започнат ремонта на т.нар. Стара полиция - паметник на културата, общинска и частна собственост, на първото застрахователно дружество в България от 1891 година, на Виенската къща на бул. „Придунавски“ - паметник на културата - Къщата на Иван Соларя от 1900 година... Вече има една надежда - започна ремонтът на Старата музикална гимназия - паметник на културата, немско протестантско училище от 1901 година.
Да, знам, че законът не позволява да се инвестират общински и държавни средства за ремонта на сгради -  паметници на културата, частна собственост. Може обаче, да се предложи промяна в закона от русенските народни представители, областния управител и кмета. 
За съжаление през 90-те години е съборен и прочутият вилаетски хотел „Ислях хане“, строен през 1865 година. Място, посещавано от Мидхат паша, консулите, първите масони в българските земи, търговци, театралите от читалище „Зора“... В салона се изнасяли концерти и вариететни забави. Имало е политически и дипломатически припирни по въпроса за освобождението на България.
Русе е тайнствен град. Пази любопитни и интимни спомени
Помни тайните срещи на куриерите от Влашко с революционерите от читалище „Зора“. Помни стоновете на ранените и пребити четници във вилаетския конак. Помни русофилското съзаклятие. Много са потайностите на града. Може би затова е толкова обичан и толкова мразен в развитието си!
Болката на Русе. Не успява все още да се пропие с онзи дух на миналото, така нужен за настоящето и бъдещето. Като че ли реката лека полека отнася онова, което сама е напластявала с векове. Не искам да изгубим очарованието, гордостта и славата на Русе, град сред първите на Долния Дунав.
С този публицистичен материал казвам и споделям с вълнение гражданската си позиция към запазване на съграденото в Русе. Знам, че много хора ще кажат, че  всичко е решено и връщане назад няма. Вероятно са прави, но не дотам. Русе е град  на промените - и на демократичните също!