Замръзналият Русе, заснет по здрач през януари от 450 метра височина при температура минус 15 градуса, се отплати на Явор Мичев с първа награда в тазгодишното издание на фотоконкурса „Запази духа на Русе“. Кадърът всъщност не е умишлено търсен. Явор спонтанно решава да изпрати за участие в конкурса четири снимки, направени с дрон на характерни за Русе места - централния площад и Дунава. И с „Леден здрач над Русе“ успява да пребори сериозната конкуренция на останалите 43 фотографи и техните 182 фотоса. 
Заснех го в много тежки условия. Имах една батерия и реших да снимам, тъй като ми се стори, че времето е доста тихо. Бях на Вития мост и машинката отиде към Корабостроителницата, а батерията ми стигна да си направя нужната композиция. Тогава снимах няколко десетки кадъра, за да съм сигурен, че ще имам поне един с острота, а не размазан. Имах два кадъра от всичките около 20. След това вече трябваше да прибера машинката, тъй като в студеното време зарядът на батерията рязко намалява и е опасно, разказва историята на снимката победител Явор.
Във фотоконкурса участва за първи път, тъй като до тази година научавал за него, след като излязат резултатите
 Изненадата е пълна за мен, защото последните месец-два програмата ми е доста натоварена и забравих да следя как се развиват нещата. Получих съобщение, че мои работи са включени в номинациите, но след това загубих следа за гласуването. В деня на награждаването бях на път, но се върнах навреме в Русе и успях да присъствам. Вълнувах се. Това със сигурност е признание, тъй като ми е коствало 3-4 години много труд, летене, самоусъвършенстване, инвестиции и упоритост, споделя Явор. За него фотографията е слабост, а летенето с дрон - сбъдната мечта да бъде независим и да може да излети по всяко време в разумни атмосферни условия, без да е заплаха за никого и нищо. 
42-годишният русенец, който работи като системен администратор във френска шивашка фирма, се увлича по фотографията още в ученическите години и тя става неразделна част от ежедневието му.
Фотографията ми е хоби от малък, когато снимахме на ленти и проявявахме руски филми
Имам чувството, че почти всички минават през такъв етап, в който снимат. Някои за съвсем кратко, а при други остава завинаги. Баща ми и вуйчо ми в някакъв период също са се занимавали на любителско ниво с фотография и може би оттам ми е станало интересно, разказва Явор. 
Докато е ученик в „Отец Паисий“, снима епизодично, а по-късно, когато вече учи в техникума по електротехника, е по-активен с апарат в ръцете. Тогава печели и първите си пари от хобито си, като започва да заснема и събития, макар и срещу символично заплащане. По същото време в България навлизат първите минилаборатории, които вадят снимката минути след слагането на лентата в машината. И това много го улеснява.
Тогава разполагах с два огледално-рефлексни филмови апарата, които баща ми купи от Либия и които за времето си бяха невероятни. Те са купувани 1983-а, а аз започнах да снимам с тях 1989-а, но въпреки това към него време бяха топ модели, разказва Явор.
За известно време изоставя хобито си заради натоварването през студентските си години
в Русенския университет, където е завършил „Комуникационна техника“. Но страстта отново се завръща, когато през 2003-а си купува първия цифров фотоапарат. 
В тези години, с наличието на интернет, като че ли човек много по-лесно навлизаше в тънкостите на материята. Освен това едно издание на „Егмонт България“ как се правят хубавите снимки на „Нешънъл Джиографик“ ме запали по репортажната фотография с художествен елемент. Тогава започнах много по-сериозно да боравя с основните изразни средства във фотографията, с възможностите, които дава камерата - бленда, скорост, чувствителност на филма, фокусно разстояние на обективите, обяснява Явор. 
Той винаги е обичал да снима пейзажна фотография, стрийт фотография и най-вече да снима навън. Освен природните красоти, намира за интересни градските пейзажи и индустриалната фотография.
За Русе казва, че е невероятен град за снимки, а безспорно големият чар е реката
която е неизчерпаем и любим обект за снимане. Впоследствие за Явор фотографията се превръща в едно сериозно хоби, което съчетава с пътувания и тази комбинация му действа отморяващо.
Фотографията е един много добър отдушник с резултат, тъй като малко или много сме завъртени от ежедневието. Този тип занимание ми действа като невероятен релакс, най-важното е, че резултатите остават, казва русенецът. 
Точно преди десет години се запалва пък по аерофотографията, когато за първи път лети с мотоделтапланер, за да снима отвисоко терени. Впечатлява го календар с кадри на доайена в аерофотографията Александър Иванов от Казанлък и оттогава концентрира цялата си творческа енергия и техническите си познания именно в тази насока. Връзката между полета и страстта към фотографията дава нови хоризонти и нови възможности за авторски проекти.
Преди десет години много трудно се летеше, а към онова време летателният час беше невъобразимо скъп. Първите ми полети бяха свързани със заснемане на терена на Индустриалния парк, когато нещата бяха на ниво изкопи за комуникации и от общината поискаха да се заснеме, преди да е направен. Тогава за първи път летях с конкретна задача, а полетът беше извършен със селскостопански самолет.
През отвора на пода, през който минават тръбите на пръскачките, снимах терена, което си беше изпитание
Но имам още кадри, които и до ден днешен ми харесват като композиция, разказва Явор. 
След няколко години се свързва с русенеца Иван Русев, който е любител на екстремните спортове и лети с парапланери и делтапланери, и двамата започват първите полети в района на Кубрат. Поддържат постоянен контакт и в един период почти всеки ден летят около Русе - Русенски Лом, Пиргово, над Дунав, селата около града, Червен... 
За да се съсредоточи изцяло върху фотографската част, Явор разчита на опита на добри пилоти. В екстремни ситуации професионалната цифрова техника му дава свобода и увереност, за да осъществи и най-смелите си идеи. И той извлича от фотокамерата си максимума. Предпочита да снима от парапланер и мотоделтапланер.
С дрон снима от 3 години и вече има над 350 летателни часа, което му отрежда челно място в България
като летателно време. Казва, че има периоди, в които не минава и ден, без да лети и да снима. 
Освен това има платени ангажименти, сред които по-интересни са заснемането на огромен извънгабаритен товар, който трябва да бъде транспортиран от Пловдив до Бургас. Имал е и задачи, свързани с обследване на райони през зимата, съдействал е на Морска администрация за ледохода по Дунав, за да се направи в някаква степен прогноза за периода на топене. Определя ангажиментите си като типични сериозни практически задачи.
Аерофотографията не е лесен тип фотография, дори в известна степен е и рискова
Трудните моменти са неизбежни и ме съпътстват. Отделно има и дискомфорт заради това, че с парапланер се лети в термично време, доста друсливо е и се е случвало да ми прилошава. Освен това не всеки полет е кадър. Понякога 4-5 дни летиш и нищо. При летенето и снимането като че ли човек има мечта - да заснеме например площада, Червен, но много често добре познато място се оказва твърде скучно. Завъртайки се в една или друга посока обаче, излизат невероятни неща и най-познати места неочаквано и приказно се променят. Почти винаги в този тип фотография свободата е пълна и не винаги идеите, които човек има, се реализират, споделя Явор. 
Докато се усъвършенствал, фотографът има и две напълно разбити машини, а това са сериозни финансови загуби, споделя Явор. Но насладата от един чудесен кадър е несравнима. Вярно, не носи пари, но и не се купува с пари. Хората, които имат хоби, знаят за какво говорим.